Защо Радев казва „не“ на ЕС и „да“ на САЩ

Защо Радев казва „не“ на ЕС и „да“ на САЩ

Автор: Тома Биков, "Филтър"

Решението за разполагането на американски самолети на базата в Безмер предизвика остър дебат както в парламента, така и в публичното пространство. На повърхността, която е изпълнена с клишета и предварително заети елементарни позиции, всичко изглежда объркано, но под нея това не е точно така. Видимата част на случващото се е, че премиерът „русофил“ препоръчва на парламента да одобри решение, според което на летище Безмер се разполагат самолети цистерни, които ще трябва да сътрудничат на американската армия при бойните действия в Близкия изток. Решението е подкрепено и от ДПС, чиито избиратели в по-голямата си част са мюсюлмани и едва ли одобряват действията на САЩ в Близкия изток. Подчертавам понятието „Близък изток“, защото в официалната информация не се говори за военни операции в Иран, а за военни операции в Близкия изток, което е много повече от Иран. В същото време прозападната опозиция в лицето на ГЕРБ-СДС, ПП и ДБ отказа да гласува за това решение, като разкритикува правителството на премиера „русофил“. Проруската партия „Възраждане”, която от своя страна открито симпатизира на режима в Иран, гласува против. От гледна точка на елементарния анализ последното е единственото логично действие в тази ситуация.

Какво стои под тази елементарна и недостоверна повърхност обаче. На първо място трябва да отбележим, че „русофилията“ на Радев се дължи най-вече на опаковката, с която го облякоха едновременно русофилите и русофобите. Първите с надеждата, че Русия ще си върне контрола над България, а вторите със страха от същото. И в двата случая става въпрос за наивност, защото Русия няма нито военния, нито икономическия, нито дори културния потенциал да стигне до България. В този смисъл дали вътрешните убеждения на Румен Радев са русофилски или не, няма голямо значение, защото позиционирането на Русия на Балканите не зависи от него. Ако се наблюдава някакво доближаване до орбита извън европейската, това по-скоро може да се каже за Турция, която поради географското си положение би могла да влияе много по-силно на българското движение, отколкото Русия. В тази посока Радев действа доста енергично, като само за два месеца проведе няколко важни срещи с турското ръководство и зад завесата на прословутия казус „Боташ“ започна преговори за далеч по-важни стратегически проекти. Естествено, отношенията с Турция трябва да се поддържат в добра форма и от гледна точка на националната сигурност, свързана с мигрантските потоци, и поради общото позициониране на България. Не бива обаче да се забравя, че във времена, в които се наблюдава възраждане на имперския подход в геополитически план, то при възстановяването на имперските пространства България би могла да попадне и в орбитата на Турция. Като казвам това, нямам предвид, че турската армия ще влезе в България, а че можем да се окажем по-близки с Турция, отколкото с Европа. Какъв ще бъде резултатът от действията на Радев по отношение на Турция, предстои да видим.

Не това обаче е най-голямото предизвикателство пред настоящото българско правителство в момента. Най-трудната дилема се състои в позиционирането между Европа и САЩ, чието разделение се случва на официално ниво. Ако допреди няколко години подобен избор изобщо не беше тема на дебат, то днес това е реалност. Конфронтацията между САЩ и ЕС е интензивна и вярата, че тези тенденции са породени само от Доналд Тръмп и ще приключат, след като той вече не е президент, е по-скоро илюзорна. Какво прави Радев в тази ситуация? Първо се разграничи вербално от помощта за Украйна, след това обяви, че мястото на България не е в европейската Коалиция на желаещите, и накрая каза бързо „да“ на американското искане за разполагане на военни самолети в България. Към това трябва да прибавим и факта, че Радев удължи първия престой на американските самолети на летище „София“ с един месец, което беше разиграно почти като изгонване на американското военно присъствие. Дали е било изгонване или удължаване, можем да видим по реакцията на премиера на повторното американско искане.

Ако бъде положена в контекста на отношенията между САЩ и ЕС, лекотата, с която Радев казва „не“ на ЕС и „да“ на САЩ, може да ни покаже далеч по-реалистична картина от тази, която ни рисуват русофилите и русофобите. В този контекст Радев се придържа плътно към американската геополитическа линия и дори получи специални поздравления от президента на САЩ Доналд Тръмп. В същото време европейското му позициониране е по-скоро половинчато, заради което е и наблюдаван с притеснение от европейските институции. Тази половинчатост също би могла да бъде свързана с проамериканската позиция на българския премиер, защото една от линиите на конфронтация на САЩ по отношение на ЕС е и подхранването на разделение между различните европейски държави. Тук трябва да отбележим, че подходът, според който външният министър балансира вътрешноевропейското ни позициониране, докато премиерът се опитва да балансира отношенията с трети страни, е по-скоро неуспешен. Този неуспех се вижда по интерпретациите за двойствена външна политика и дори за некоординирани действия между премиер и външен министър. В последното лично аз не вярвам дълбоко, друг е въпросът доколко първоначалните замисли на управляващите се превръщат в удовлетворителен краен резултат.

Двете войни, които горят на няколкостотин километра от българските граници, нямат еднаква стойност за различните геополитически фактори. Ако войната в Украйна е от свръхзначение за ЕС, то за САЩ от далеч по-голямо значение са конфликтите в Близкия изток. Друг е въпросът, че ЕС и САЩ имат различни концепции за решаване на руско-украинския конфликт, като и в този случай Радев се придържа много повече към американския, отколкото към европейския подход. Публичните позиции на ГЕРБ-СДС, ПП и ДБ пък се припокриват много повече с европейския, отколкото с американския подход. И ако ГЕРБ-СДС има сравнително по-умерена позиция, която отчита различни геополитически баланси, то ПП и ДБ извеждат на първо и единствено място европейската принадлежност на България. Може би оттам идва и агресивната позиция на тези две формации по отношение на решението мнозинството да даде зелена светлина за разполагането на американски самолети в Безмер.

Не подлагам под съмнение сложността на ситуацията, в която се намира българското правителство. Впрочем тя беше достатъчно сложна и преди няколко месеца, когато Румен Радев, в качеството си на президент, критикуваше тогавашното правителство за голяма част от външнополитическите му решения. Големият въпрос е доколко в тази сложна ситуация Радев ще съхрани българското движение в европейската орбита и дали ще се изкуши да позиционира страната изцяло по посока на САЩ. Тук русофилите и русофобите може и да се учудят, но именно това е големият въпрос пред България.

Не бива да мислим за ЕС като за нещо безпомощно. От българската гледна точка, това е сила, от която зависим непосредствено и сме в органични политически, икономически и културни отношения. САЩ е сила, която поради своята географска отдалеченост се сеща за нас само при определен повод. Силата на Румен Радев да казва с лекота „не“ на ЕС идва от сближаването му със САЩ, а не от русофилството му. Ако това обаче се превърне в основен център на външната му политика, то ще бъде стратегическа грешка и за правителството му, и за България. Защото един от малкото останали консенсуси в българското общество е, че България е европейска държава и нейното място винаги е било, е и ще бъде в Европа. Тази теза се споделя дори и от крайните русофили, каквито са привържениците на „Възраждане“.

Източник: filternews.bg

 

 

Коментари