Следващата война в Европа няма да бъде конвенционална. Ще бъде друга

Не само към 2030 г., но и значително по-късно НАТО няма да може да води успешна конвенционална война срещу Русия. Само един пример. Европа не е в състояние да произвежда необходимото количество барут, без който няма нито снаряди, нито ракети. При това тя силно зависи от вноса на суровини от Китай. Дори „Райнметал“ купува от него волфрам за боеприпасите си, късовлакнест памук за барута и полупроводници, съдържащи галий и германий. Същото важи и за френските, полски и чешки оръжейни фирми, работещи за Украйна. Наскоро с 21-я пакет ЕС въведе санкции срещу 14 китайски фирми, а в отговор Китай забрани експорт за същия брой европейски фирми от отбранителната, електронната, аерокосмическата и оптико-електронната промишленост. С това Китай силно затрудни не само производството но въоръжение за собствените им нужди, но и за Украйна.

На 8 юли завърши срещата на НАТО в Анкара. На нея лидерите на европейските страни-членки на НАТО направиха всичко възможно да осигурят подкрепата на президента Тръмп за войната в Украйна, убеждавайки го, че е възможно за сравнително кратко време да се нанесе такова поражение на Русия, че тя да приеме мирно споразумение по фронтовата линия. Средство за това те считат разработения съвместно с Украйна и представен на срещата от президента Зеленски стратегически план „40-дневна операция за влияние“, наречена в западни медии 40-дневна операция за умиротворяване на Русия. Тръмп бе впечатлен и се съгласи с операцията, насърчавайки Зеленски да продължи с ударите по руски икономически обекти в дълбочина, но, тъй като не желае пряк военен сблъсък с Русия, прояви готовност да продължи продажбата на въоръжение и да осигури ядрена защита на Европа. При това условие той подписа декларацията от Анкара. 

Според специалисти до началото на тази година президентът Тръмп очакваше провал на Украйна и следователно на Европа, с което се надяваше САЩ да снемат от себе си негативите и да ги прехвърлят на съюзниците. Но в Анкара се убеди, че новата операция ще бъде успешна, Русия няма да издържи и ще бъде принудена на мирни преговори при техните условия. В това, според “Уолстрийт джърнъл", е същността на промяната в политиката на САЩ в украинския конфликт. Подчертава се, че за постигане на целта са необходими две условия – увеличаване на производството на ударни безпилотни летателни апарати (БЛА) от самолетен тип и значително усилване на украинската система за ПВО.

По реализацията на първото условие Европа работи поне от две години. Особено активни са ЕС и Великобритания, която до края на тази година ще предаде 150 хил. безпилотни летателни апарати от самолетен тип и 350 крилати ракети, а в Киев Урсула фон дер Лайен подписа споразумение за производство на БЛА на територията на ЕС. Не изостават и САЩ. В началото на 2024 г. в предградие на Киев започна работа украинско-американската компания „Smart Intelligent System“, която произвежда по 1000 БЛА месечно. По всяка вероятност след удара през юли с две ракети „Искандер-М“ производството временно ще бъде преустановено, защото са разрушени част от производствените сгради, склад с комплектуващи и готови изделия. Продължава работата по укрепване на украинската ПВО. След обявеното предоставяне от САЩ на лиценз за производство на ракети за ЗРК „Пейтриът“, на 23 юли на посещение в Украйна пристигнаха специалисти от корпорацията „Raytheon“, водени от  вицепрезидента Джоузев де Антона. Те проучиха възможността за производство на ЗРК „Пейтриът“ в Украйна, но според германското издание „Велт", корпорацията „Боинг“ отказва да предостави на Украйна лиценз за производство на свърхсекретната глава за самонасочване на вариант РАС-3, а дали ще я доставя в готов вид не е ясно, поради което идеята за производството ѝ е твърде несигурна. Украйна обаче може да бъде включена към по-стария и по-неефективен вариант PAC-2GEM-T, произвеждан по лиценз в Германия, но и това изисква време и усилия.

В хода на операцията трябва да се постигне, първо, изтощаване на икономическите и военни възможности на Русия, второ, оказване на психологическо влияние върху руското общество чрез извършване на терористични удари по обекти и хора и, трето, въздействие върху руското тактическо ядрено оръжие. Операцията има отношение не само към желанието да бъде принудена Русия към мирно споразумение по фронтовата линия, но и към дейността на „коалицията на желаещите“ и подготовката на НАТО за война с Русия, т.е. замисълът е комплексен и, при успешно осъществяване, би създал много благоприятна обстановка за реализиране на по-нататъшните планове на ЕС/НАТО спрямо Русия.

„Коалицията на желаещите“ се сформира в началото на март 2025 г. с идеята да се помогне на Украйна, но само след броени месеци тя се разшири и вече претендира за участие в мирни преговори и опазване на мира, след като има примирие и войната свърши. Към средата на 2026 г. се заявява, че тя ще разработи гаранции за сигурност на Украйна, но без Русия, ще продължи военната помощ за нея и след войната и ще изпрати свои мироопазващи сили в Украйна. Само последното е достатъчен повод за война, защото специалната военна операция (СВО) започна, за да не се допусне НАТО на украинска територия. Следователно е прав премиерът Румен Радев, който на 13 юли тази година оттегли България от коалицията, вкарана там през март 2025 г. от премиера Росен Желязков. В коалицията вече участват 30 държави, част от които не скриват желанието си да воюват с Русия. Ако коалицията, която стои зад „40-дневната операция за влияние“, успее да принуди Русия да спре войната на фронтова линия, то тя ще окаже ценна помощ на НАТО, защото ще му осигури плацдарм за удар в югозападно направление при война с Русия.

Идеята за война с нея възниква през 2023 г. Тогава украинското контранастъпление завърши с провал и в администрацията на президента Байдън разбраха, че украинските въоръжени сили (ВСУ) не могат да нанесат стратегическо поражение на Русия и затова решиха да го осъществят заедно с Европа, т.е. в рамките на НАТО. Анализът на специалистите показал, че това е възможно към 2030 г. и оттогава тази дата постоянно се споменава. Като се има предвид разполагането на войски на НАТО на изток от Балтийско до Черно море, приемане на Швеция и Финландия за членове на НАТО, активната подготовка на пътната инфраструктура към границата на Русия, провежданите учения покрай тях, както и непрекъснатата икономическа и военна помощ на Украйна да спре настъплението на руските войски в Донбас, може да се предположи, че при евентуална война НАТО ще използва три основни направления за навлизане в Русия: северно през Прибалтика и Финландия към Санкт Петербург и Москва; западно през Минск към Москва и южно от Донбас към Азовско море, Ростов на Дон и през Воронеж към Москва.

Известно е, че на 1 март 2024 г., за осигуряване на северното и западно направления, Русия възстанови Московския и Ленинградския военни окръзи и оттогава постоянно ги укрепва. Същевременно тя задълбочи сътрудничеството с Беларус и започна да му оказва военна и военнотехническа помощ. Тя в никакъв случай няма да остави територия на НАТО източно от Днепър, особено в Донецка област. Там, дори и малък плацдарм, ще бъде изключително подходящ за настъпление на югоизток. Именно последното е една от причините за натиска на НАТО/ЕС настъплението на руските войски да спре преди достигане до Днепър.

През последните месеци е в ход изпълнението на първата цел на 40-дневната операция, което е видно от нанасяните удари в дълбочина на руска територия, започвайки с нефтените рафинерии. Ежедневно се използват стотици ударни самолетни БЛА, което принуждава Русия твърде бързо да укрепи защитата си от тях. Фактът, че ежедневно се унищожават стотици дронове, е доказателство за успех на формиращата се система за защита. Нанасят се поражения от промъкналите се през нея БЛА, които налагат предприемане на бързи мерки за преодоляването им, но които не оказват съществено влияние върху стратегическата обстановка.

Едновременно с украинско-натовската 40-дневната операция Русия започна своя – изолиране на Украйна от Черно море. Само за първите две седмици пристанищната инфраструктура е силно повредена, поразени са над 30 кораба, плаващи към пристанищата с оръжие и военни товари за ВСУ. Ненапразно датската компания „Maersk“, лидер в контейнерните превози, обяви, че прекратява работата с украинските пристанища, след което страната вече не получава западна военна помощ по море. Така Украйна, вместо да умиротвори Русия, получи силно разрушена пристанищна инфраструктура, блокирани черноморски пристанища, осуетен износ на стоки и загуба на милиард долара месечен приход. Очевидно ЕС трябва да покрие част от тях и вече го направи – на Украйна са преведени почти 4 млрд. евро за производство на ударни БЛА.

Известно е, че тактическото ядрено оръжие включва носител и ядрен боеприпас, т.е. бойна глава за ракета, артилерийски снаряд и авиобомба. Без носителя те стават безполезни. Оттук възниква идеята за унищожаване на носителите, след което използването на ядрените боеприпаси ще стане невъзможно.

Първият опит за осъществяване такава идея е направен на 1 юни 2025 г. Тогава Украйна, със съдействието на НАТО, осъществи операция „Паяжина“ (“Spider's Web“). В хода ѝ със 117 БЛА бяха повредени стратегически бомбардировачи и други самолети в пет руски авиобази в Мурманска, Иркутска и Ивановска области. Операцията показа, че е възможно нарушаване способностите на авиацията за нанасяне на ракетно-ядрени удари. За потвърждаване на резултата през юли 2026 г. бе направен втори опит („Паяжина-2“), предвиждащ удар по две авиобази с 12 БЛА и два комплекта за управление, прехвърлени нелегално на руска територия. „Паяжина-2“ обаче бе „разплетена“ и осуетена от руските служби за сигурност. Тези опит показа, че поразяването по такъв начин на носители на ядрено оръжие е несигурен и затова НАТО обяви конкурс за разработване на метод и средства за сигурно поразяване на руските авиобази, преди всичко на тези с тактически носители на ядрено оръжие.

Идеята за блокиране на руското тактическо ядрено оръжие е безумна и неосъществима. Това е невъзможно, защото самолетите-носители на тактическо ядрено оръжие са стотици, хиляди са ракетите, които могат да бъдат комплектувани с ядрени бойни глави и стотици са артилерийските системи, способни да изстрелват ядрени снаряди. Впрочем, според оценка на Федерацията на американските учени към март 2026 г. Русия разполага с 1794 тактически ядрени боеприпаса от 4400 боеготови, а също и с 1020 изведени от експлоатация, но все още годни за използване, т.е. общо с 5420. Следователно третата цел на 40-дневната операция за умиротворяване на Русия е оказване на психологическо влияние върху руското общество, а не поразяване на самолетите-носители на ядрени боеприпаси.

След преврата през 2014 г. сътрудници на МИ-6 и ЦРУ организират в Украйна учебни центрове за подготовка на диверсанти, през които преминават хиляди украинци. През 2021 г. започна доставката на преносими ЗРК  „Стингър“ и противотанкови комплекси „Джавелин“, с които те се подготвят за извършване на диверсии. След започването на специалната военна операция Западът очаква, че Украйна бързо ще бъде превзета и затова е готов да активира подготвените диверсанти. Така на Русия ще се наложи постоянна борба с диверсии и саботажи, които, по всяка вероятност, ще се обявят за всенародно украинско въстание. Страната обаче не е окупирана и след парафиране на Истанбулското споразумение се създава възможност за мирно уреждане на конфликта, но то бе провалено от САЩ и Великобритания. Започналата война изисква от Запада пълна мобилизация за производство на въоръжение, но се оказа, че той няма възможност да я осъществи и затова събира от цялата планета съветско въоръжение за Украйна. Именно на тази неспособност се основава руската стратегия за изтощаване на ресурсите на противника, което след четири години вече е факт.

Това принуди Запада да изостави „стратегическото поражение“ на Русия и да възстанови идеята за терористична война, оповестена от Зеленски на срещата в Анкара. Унищожаването на обекти в близкия тил е напълно във възможностите на Украйна, но в далечния това е проблем. Разрешаването му е възможно с БЛА от самолетен тип, произведени с помощта на Запада, или с внедрени диверсанти, които поразяват определен обект във вътрешността на Русия от близко разстояние със сглобени на място ударни БЛА. Необходимите комплектуващи за това компоненти се доставят по различни начини, един от които е прехвърлянето им с БЛА до строго определен район. Има и твърде неочаквано изпълнение, например, направен е опит да се достави взривно вещество с автомобил, облицован отвътре с взривно вещество, произведено във Финландия, което не се отличава от обикновената пластмаса. Започналите терористични удари срещу обекти и отговорни лица в Русия не оказват сериозно психологическо влияние върху обществото, защото много от планираните своевременно се разкриват и обезвреждат, за което често се съобщаваше през втората половина на юли.

Независимо от резултата от украинско-натовската операция подготовката за война с Русия към 2030 г. се ускорява. Западът ще се стреми да съкруши Русия, защото тя разрушава неговите правила за хегемония на планетата, отстоявайки със сила националните си интереси. Прави го, защото САЩ/НАТО отхвърлиха през декември 2021 г. руското предложение за създаване на система за еднаква сигурност на континента. За да се справи с Русия, НАТО активизира подготовката си, но въпреки това не само към 2030 г., но и значително по-късно няма да може да води успешна конвенционална война срещу Русия. Само един пример. Европа не е в състояние да произвежда необходимото количество барут, без който няма нито снаряди, нито ракети. При това тя силно зависи от вноса на суровини от Китай. Дори „Райнметал“ купува от него волфрам за боеприпасите си, късовлакнест памук за барута и полупроводници, съдържащи галий и германий. Същото е и с френски, полски и чешки оръжейни фирми, работещи за Украйна. Наскоро с 21-я пакет ЕС въведе санкции срещу 14 китайски фирми, а в отговор Китай забрани експорт за същия брой европейски фирми от отбранителната, електронната, аерокосмическата и оптико-електронната промишленост. С това Китай силно затрудни не само производството но въоръжение за собствените им нужди, но и за Украйна.

Въпреки това Европа не намалява подготовката си за война с Русия, превръщайки ЕС във военно-политически блок, т.е. в НАТО-3.0. Тогава, при готовност, тя може да реши да се разправи с Русия с конвенционални средства. Предполага се, че Русия няма да използва тактическите си ядрени боеприпаси в Европа, защото старият континент е защитен от американско, френско и британско ядрено оръжие. Навярно се има предвид подобно развитие, защото преди известно време президентът Владимир Путин, на въпрос за подготовката на Европа за война с Русия, каза „Ние нямаме намерение да нападаме никого, но, ако те за пореден път съберат цяла Европа под известните ни знамена и ни нападнат, това вече няма да бъде конвенционална война. Войната ще бъде друга“. При анализ на такова евентуално развитие на обстановката в Европа, ще стане пределно ясно, че излизането на България от „коалиция на желаещите“ и политиката ѝ за мирно уреждане на украинския конфликт е съвършено правилна.