- 31 Юли 2026
- 655
- 0
Още през 2016 г. архимандрит Евгений, човекът, който кръщава и приема Христо Мишков в монашеството, изпраща до Светия синод разтърсващо писмо с тежки обвинения срещу бъдещия архимандрит Никанор. В него той описва стремеж към власт и пари, финансови схеми, лъжи, заплахи, незаконни монашески пострижения и използване на силоваци за разправа с духовници и миряни. Духовният му наставник твърди още, че Никанор се е обградил с „мутри“, превърнал е манастира в лична крепост и е заплашил да го унищожи, след като отказал да му прехвърли имот. Писмото завършва с предупреждение, че действията му са „сигурна предпоставка за нов разкол“ – думи, които днес звучат като пророчество.
Ако преди десетилетие беше обърнато повече внимание на този отчаян вопъл, днес Българската православна църква навярно нямаше да бъде изправена пред тази срамна ситуация и под открита заплаха от разкол. Разтърсващото отворено писмо от архимандрит Евгений, бивш игумен на Църногорския манастир „Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян“, с дата 15 септември 2016 г., хвърля смразяваща светлина върху миналото на архимандрит Никанор (Христо Мишков).
Документът, адресиран до Светия Синод, е детайлна хронограма на едно духовно падение. В него се разкрива методичният стремеж към власт, пари и медийна слава на едно лице, което използва монашеското расо като прикритие за криминални и мутренски прийоми. За да разберем истинския духовен и психичен портрет на човека, който днес вещае разколи, представяме пълната хронология на неговите действия, описани от човека, който го познава най-добре, неговия духовен наставник – архимандрит Евгений.
———
• Началото (ок. 1993/1994 г.): Бащата на Христо Мишков го води при архимандрит Евгений в Германския манастир с молба за кръщение, тъй като синът му имал сериозни проблеми с хиперактивно поведение, прекалена чувствителност, нервност и сприхавост. Според изповедта на самия игумен, младежът идвал със „засегнато високо самомнение и честолюбие, негативно настроен към хората и света и изключително демонизиран“.
• Фалшивата биография като брокер (2000 – 2002 г.): Христо Мишков работи във Финансова къща „Карол“, където му се внасят осигуровки. По-късно обаче той сам изгражда медиен мит (включително в „Шоуто на Слави“), че е бил успешен брокер в Америка – място, което според наставника му никога не е посещавал. Когато игуменът му правил забележки да не лъже, Никанор цинично отговарял, че „това е реклама за манастира“.
• 2002 г. – 2004 г.: Пребивава при отец Станой в стопанството му в кв. Орландовци, София.
• Приютяването (2004 г.): Архимандрит Евгений го прибира като послушник в Църногорския манастир от съжаление, тъй като Христо идва „бит и с посинено око“. Първоначално показва старание в смирението и послушанието, но след като се запознава с високопоставени господа и получава досег до пари, духовният живот започва да му убягва.
• Създаване на сдружение „Св. Св. Козма и Дамян“: След като е подстриган за монах от архимандрит Евгений, Никанор започва работа по набиране на средства за манастира заедно с пиарката на сдружението.
• Отхвърлянето на обикновените хора (годините на възстановяване): Благодарение на контакти с Бойко Борисов (тогава кмет на София), Никанор влиза в работна група към Министерски съвет и Светия Синод. Той използва тази позиция, за да отсъства от манастира без обяснения. След като влиза в контакт с високопоставени министри, бизнесмени и журналисти покрай сдружението за възстановяване на манастира, егото му рязко нараства. Той започва да се отнася с пренебрежение, да обижда и да гони първите помагачи, наричайки ги „дребни риби“, стремейки се да бъде близък единствено с „хора на властта“.
• Периодът на правителствата на Пламен Орешарски и Сергей Станишев (лъжата за камбаната): Сдружението получава дарения, включително мерцедес бус, който впоследствие се използва като частен автомобил от близък на Никанор. Отпусната е държавна помощ от 500 000 лв. и е подарена камбана. По-късно Никанор лъже в национален ефир, че камбаната е била открадната.
• Търговци в храма и титлата „Мистър 30%“: Никанор се обгражда със силоваци и хора, които да му носят единствено пари. Служителите във Фонд Земеделие започват да се крият от него и с подигравка го наричат „Мистър 30%“. Игуменът свидетелства: „За пари е в състояние да заблуди нуждаещи се, болни и нещастни хора, спекулирайки дори с лика на Божията майка“.
• Предотвратяване на финансова ревизия: Никанор лъже членовете на гражданското сдружение, че го е регистрирал официално, и спекулира с имената им. Той прави всичко възможно сдружението да не се събира, за да избегне даването на финансов отчет пред дарителите. Членовете се отдръпват, отказвайки да участват в неговите схеми.
• Подмяна на монашеското братство с мутри: Никанор изгонва истинските монаси и настанява в манастира свои роднини, семеен свещеник с жена му и детето им, както и „съмнителни момчета от гр. Перник с тартор Папата“. Той инсталира множество камери, за да следи всичко, а целта на присъствието на съмнителните лица е „неудобните да бъдат изхвърлени дори с бой“.
• Проектът „Смиров дол“: Архимандрит Евгений закупува имот за изграждане на малко манастирче (исихастирио) за строг монашески живот. Отначало Никанор се въодушевява и създава ново сдружение („Св. Панталеймон“), но впоследствие забравя духовната цел и започва да отклонява европейски средства, с които, според свидетелства, се строят частни къщи за него и негов приближен.
• Скандали с Фонд Земеделие: Никанор се обвързва с уволнени за корупция чиновници и въвлича Софийска митрополия в скандал със съвети за източване на европейски пари.
• Тайни пострижения за организиране на преврат: Никанор започва да събира психически нестабилни хора (включително човек, подпалил кораб в Света Гора) и незаконно ги подстригва за монаси без благословията на игумена. Той използва тази „масовка“, за да ги накара (без да четат текста) да подпишат искане за отстраняването на архимандрит Евгений. Разпространява клевети, че игуменът е „стар, болен и склерозирал“, за да оправдае собственото си възкачване.
• Превземане на игуменарната: Много преди архимандрит Евгений да бъде махнат, Никанор „разбил вратата на игуменарната и там се настанил... като си сложил табелка, че е игумен“.
• Заплахи срещу отец Йоан (Неделя Сиропусна) и самопровъзгласяване за „Патриарх“: Когато отец Йоан от Босилеград се разкайва за подписа си срещу Евгений и му иска прошка, Никанор го заплашва с думите: „давам ти два часа да си събереш багажа и да напуснеш“. На възражението, че Йоан е назначен от Патриарха, Никанор отвръща: „тук аз съм Патриарх“. Това е демонстрация на абсолютна диктатура, подкрепена от „неговите хора биячи“, които той изпраща да преследват прогонения отец Йоан чак до границата със Сърбия.
• Заплахата към архимандрит Евгений: След като става и.д. игумен, Никанор идва при духовния си старец и безцеремонно изисква да му прехвърли исихастириото в Смиров дол. Когато архимандрит Евгений отказва, Никанор изрича зловещата заплаха: „до тук ти беше всичко ще те унищожа“.
• Криминалният погром в Смиров дол: За да изпълни заплахата си за унищожение, Никанор организира наказателна бригада от „около 30 човека предимно агресивни бабаити от Пернишко, дървосекачи... безделници, пияници... и цигани“. Те нахълтват в исихастириото и разграбват имуществото, товарейки 4 камиона с багаж. При опит да бъдат спрени, мутрите насилствено изблъскват архимандрита, изкълчват ръката на шофьора му, а бившата пиарка е ударена (счупен ѝ е зъб), след което е „вдигната във въздуха и захвърлена в една канавка“.
• Запечатването на имота: Използвайки огромния си финансов ресурс и контакти, Никанор урежда полицаи да дойдат и да запечатат исихастириото, изхвърляйки собствения си духовен старец – архимандрит Евгений и отец Калиник на улицата.
След прочита на това потресаващо писмо, оставено от собствения му духовен отец, вече става напълно ясно защо днес толкова много миряни с болка споделят, че са били обект на груби заплахи, агресия и съблазни от страна на същия този архимандрит. Неотдавна той публично заплаши с „винкел” дори Българския патриарх Даниил. Този документ разкрива самия корен на неговото непрестанно светско политиканстване, както и дързостта му да сее раздори, лъжеучения и еретически мъдрувания в недрата на Светата Църква. Когато един архимандрит захвърли духовния живот и го замени със светски, той се превръща във вълк в овча кожа.
Тези свидетелства не описват духовен пастир, а профил на човек с дълбоки ментални и духовни изкривявания. От първоначалния му „хиперактивен“ и „демонизиран“ характер, през маниакалното преследване на медийна слава чрез патологични лъжи, до превръщането му в безскрупулен финансов комбинатор – архимандрит Никанор е олицетворение на всичко, което противоречи на Православието.
Според човека, който го е кръстил, той е заслепен от егото си, демонизиран и воден единствено от желанието за конфликти, пари и власт. Действията му, включващи наемане на мутри за побоища над духовници и жени, незаконни монашески пострижения и самопровъзгласяване за местен „Патриарх”, надхвърлят каноничните църковни нарушения – те навлизат дълбоко в криминалния контингент. Архимандрит Евгений завършва писмото си с отчаян призив към Светия Синод за защита на собствения му живот. Пророчески звучат неговите думи, написани преди толкова години: „Това е сигурна предпоставка за нов разкол”. Днес тази предпоставка е вече жестока реалност, срещу която цялата Църква трябва да се изправи.
Напомняме, че това е съвсем кратка хронология на целия текст. Оригиналът на отвореното писмо от архимандрит Евгений можете да прочетете на следната препратка: https://dveri.bg/pdf/o-evgeniy-2017.pdf
———
Редакция „Христоносци”
