Следвайте "Гласове" в Телеграм
Пентагонът - Министерството на отбраната на САЩ - блокира администрацията на Джо Байдън да споделя с Международния наказателен съд в Хага доказателства, събрани от американските разузнавателни служби за руските зверства в Украйна. Това съобщава The New York Times, позовавайки се на настоящи и бивши служители, запознати с въпроса.
Причината за наложената забрана според изданието е, че военните лидери на САЩ се опасяват, че ще създадат прецедент, който може да помогне на съда да преследва американци. Останалата част от администрацията, включително разузнавателните агенции, Държавния департамент и Министерството на правосъдието, предпочитат да предоставят доказателствата на съда в Хага, гласи още материалът.
Съобщава се, че информацията включва материали за решенията на руски служители за умишлено нанасяне на удари по гражданска инфраструктура в Украйна и за отвличането на хиляди украински деца от окупираната територия.
Международни и украински прокурори наскоро анализираха нови доказателства за най-малко 20 стаи за мъчения, които руснаците са разположили на десния бряг на Херсонска област през осемте месеца на окупацията там. Прокурорите събраха и показанията на повече от 1000 жертви на незаконно задържане и изтезания от руските служби за сигурност в окупираните райони на областта.
В изказване на конференция по въпросите на правосъдието в Лвов на 3 март президентът Володимир Зеленски заяви, че Киев е регистрирал "над 70 000 руски военни престъпления", извършени в Украйна от 24 февруари 2022 г. насам. "Руският президент Владимир Путин и всички негови съучастници трябва да получат законни и справедливи присъди", добави той. Днес 123 страни са подписали Римския статут – основополагащия документ на Международния наказателен съд (МНС). Русия обаче не е сред тях, т.е. нейни граждани не могат да бъдат съдени в МНС за военни престъпления в Украйна. Ето защо западните сили действат по създаване на специален трибунал за Путин и останалите ръководители на Руската федерация, отговорни за зверствата във войната.
Само че и Съединените американски щати не са приели документа на МНС, въпреки че в последните дни на президентството си през 2000 г. Бил Клинтън подписа Римския статут. Той така и не мина през ратификация в Сената и това означава, че САЩ са другото голямо изключение от правилата на войната. През 2002 г., докато администрацията на Буш форсираше глобална война срещу тероризма, Вашингтон окончателно оттегли подписа си от документа. Защо? Тогавашният министър на отбраната Доналд Ръмсфелд даде ясен отговор: „Разпоредбите на МНС претендират за правото да задържат и съдят американски граждани - американски войници, моряци, летци и морски пехотинци, както и настоящи и бъдещи служители - въпреки че Съединените щати не са дали съгласието си да бъдат обвързани от договора. Когато договорът за МНС влезе в сила това лято, гражданите на САЩ ще бъдат изложени на риск от наказателно преследване от съд, който не е отговорен пред американския народ и който няма задължение да зачита конституционните права на нашите граждани".
През 2002 г. Буш подписа т.нар. „Закон за нахлуването в Хага“. Законът за защита на американските военнослужещи стана известен с това име, защото позволява използване на военна сила за освобождаване на всеки американец или гражданин на държава – съюзник на САЩ, от МНС в Хага.
И Буш, и Тръмп, а дори и Байдън са се изказвали срещу сътрудничество на САЩ с Международния наказателен съд. Всичко това ни връща още по-назад – към края на Втората световна война. Тогава победителите, а именно съюзниците срещу Хитлер, съдят висши германски и японски служители, най-известните от които бяха изправени в Нюрнбергския процес. Всички 22, с изключение на трима, са осъдени, а 12 - обесени. Архитектите на тези процеси в Нюрнберг - представители на Съединените щати, Съветския съюз, Обединеното кралство и Франция - ги възприемат като модел на отговорност за бъдещи войни. Тогава тези страни знаят, че създават прецедент, който някой ден може да застигне собствените им нации. Главният прокурор на САЩ, Робърт Х. Джаксън, го формулира по следния начин: "Не трябва да забравяме, че протоколът, по който съдим обвиняемите днес, е протоколът, по който ние ще бъдем съдени утре“.
Източник: actualno.com