- Автор: Анатол Ливен*
- 10 Sep 2020
- 34
- 17
Или как „украинският пуч“ изглежда от Великобритания
<p>Евромайданът излезе скъпо на Украйна: множество убити и ранени в центъра на Киев, анархия в страната. Но за хората, запознати с историята на революциите, не е тайна, че всичко това може да се окаже като детска играчка в сравнение с онова, което ще последва.</p>
<p>Неотдавнашните събития в Египет и другите страни от Близкия изток доказват, че силите, изправящи се в защита на стария режим, не изчезват от политическата арена. Известно време изчакват, а после се появяват отново и се стремят да се възползват от проблемите на новата власт, на която населението обикновено възлага големи очаквания и надежди. </p>
<p>За силите в революционния алианс е изключително трудно да запазят своето единство и по правило ги свързва единствено омразата към стария режим, която след неговото падане започва да отслабва. В този смисъл Украйна едва ли ще бъде изключение. Лидерите на т. нар. евромайдан представят съвършено различни политически течения (дори ако поставим в скоби неофашистките групировки, изиграли водеща роля в площадната борба).</p>
<p>Още един важен момент: Украйна вече е преживяла въстание, насочено срещу Янукович – през 2004 година. Мнозина се надяваха, че Оранжевата революция ще ознаменува началото на ерата на реформите. Новото правителство обаче се оказа раздирано от противоречия, корумпирано и икономически некомпетентно. Стигна се дотам, че през 2010 г. същият този Янукович спечели президентските избори в честна конкурентна борба.</p>
<p>Днешната ситуация, разбира се, съществено се отличава от тази през 2004 година. Сега тълпата притежава безгранична власт и това е сериозна опасност за Украйна. В Египет именно „арабската улица“ помете както режима на Мубарак, така и следреволюционното правителство на „Мюсюлманските братя“.</p>
<p>В Украйна радикалните националистически групировки, които прогониха Янукович, са убедени, че имат право на вето върху всички действия на правителството. От друга страна, за да постигне своите цели, проруски настроеното население на Изтока и Юга на страната вече е готово да участва активно в ожесточените демонстрации.</p>
<p>През последните месеци Европейският съюз инвестира в Украйна значително повече средства, отколкото по-рано, и това крие сериозна опасност – толкова, доколкото с това се създават прекомерни очаквания у хората. Според проучвания на общественото мнение по-голямата част от украинците са „за“ европейския път на развитие на страната, без да си дават сметка какво им предстои да преживеят – дълъг период на болезнени реформи, който впрочем не им гарантира пълноправно членство в ЕС. Нека припомним, че неотдавна европейците ясно заявиха на турците, че в близко време не се предвижда нова вълна на разширение. Следователно не може да се очаква Украйна да изпревари Турция в ЕС, защото това би предизвикало взрив от недоволство в Анкара. Освен това никак не е изключено след време в самата Украйна да се появят масови антизападни настроения.</p>
<p>Контраударът от страна на проруските сили в Украйна би бил най-опасната провокация за ЕС и САЩ на Стария континент от времето на разпадането на Югославия. Възниква въпросът как Западът би могъл да окаже финансова помощ на своите протежета в Киев, при положение че самият той е затънал в дългове заради продължаващата няколко години икономическа криза.</p>
<p>Да, Русия загуби този рунд, но за Украйна е жизненоважно да поднови сътрудничеството си с нея – тъй като тя, както и преди, се ползва с безспорен авторитет в източната част на страната.</p>
<p>В случая с Египет Западът можеше да си позволи лукса да бъде страничен наблюдател, докато, що се отнася до Украйна, подобен вариант е невъзможен.</p>
<p>---------------------------------------------------------------------<br />
*Анатол Ливен е професор в лондонския Кралски колеж, автор на книгата „Украйна и Русия: братско съперничество“.</p>
<p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p>
<p> </p>
