- Автор: в. 24 часа
- 31 Авг 2021
- 903
- 14
"За разлика от миналата година сега можем да гарантираме, че това може да стане безопасно", добави той.
За да останат отворени училищата, СЗО съветва усилията да се насочат към ваксиниране на учителите, училищния персонал и децата над 12 години, както и да се вземат допълнителни мерки за осигуряване на санитарни условия в учебните заведения, подходяща вентилация, носене на маски, спазване на физическа дистанция, хигиена и където е възможно - намаляване на паралелките, предава “Дневник”.
Според СЗО в училищата, където не може да се осигури физическа дистанция, трябва да се въведат програми за широко тестване, чрез които да се избегне налагането на общи карантини при влошаване на епидемичната ситуация в учебните заведения.
По данни на агенцията на ООН за децата - УНИЦЕФ, 25 млн. деца в Европа не са успели да се включат в дистанционното обучение, а 5 млн. са отпаднали от училище. Средно в региона училищата са били затворени 28 седмици през миналата учебна година, най-дълго в Босна и Херцеговина и в Северна Македония.
Според СЗО децата над 12 години трябва да бъдат ваксинирани, ако им бъде предложена имунизация, особено тези с повишен здравен риск от тежко протичане на COVID-19.
"В контекста на "Делта" варианта, неваксинирането на децата представлява предизвикателство", заяви Клюге.
Директорът на СЗО заяви, че повишаването на нивата на заболеваемост в Европа е "силно тревожен". 33 от 53 държави, които регионалният офис наблюдава в Европа и Централна Азия, докладват за над 10% увеличаване на новите случаи през последните две седмици, а няколко и за претоварване на здравните системи. С 11% са се увеличили смъртните случаи, а според прогнозата на организацията над 236 хил. души ще починат от COVID-19 в Европа преди края на годината.
Клюге съобщи, че ситуацията е особено тревожна на Балканите, в Кавказ и в Централна Азия, където ръстът на новите инфекции е най-стремителен.
СЗО отбелязва, че през последните шест седмици се отчита отслабване на темповете на ваксиниране, като разликите между по-богатите и по-бедните държави в региона стават все по-отчетливи. Докато средно за Европа половината от населението вече е имунизирано, в по-бедните страни са ваксинирани едва 6%. Сред медицинския персонал трима от четирима са ваксинирани средно за региона, но в източните му краища това е факт само за един от 10 здравни специалисти.
"Ваксинирането е право, но и отговорност", заяви Клюге и добави, че отхвърлянето на ваксините и на науката е пречка за поставяне на епидемията под контрол.
Според Клюге има много причини за неуспеха на Европа да достигне нива от 80% имунизирани, сред които нежеланието за ваксиниране, недостига на ваксини, преждевременното облекчаване на ограниченията от властите и липсата на достатъчно усилия за разработване на лекарства срещу COVID-19.
СЗО смята, че налагането на задължително ваксиниране на най-рисковите професии и разширяването на кампаниите, така че да обхванат децата, ще помогнат за овладяване на ситуацията, както и поставянето на трета доза на най-уязвимите групи.
"Третата доза не е луксозен бустер, отнеман от някой, който чака за първа доза, а начин да се запазят най-уязвимите", каза Клюге.
Той подчерта обаче, че все още няма достатъчно медицински доказателства за повсеместно предлагане на подсилващи дози, но че такива се очакват в скоро време.
По-рано директорът на СЗО Тедрос Гебрейесус призова развитите държави да изчакат до края на годината с бустерното ваксиниране, за да дадат шанс на по-бедните страни да получат повече ваксини за защита на своето население. Повечето държави, които вече бяха заявили планове за поставяне на трета доза, като САЩ, Великобритания, Германия, Израел, обаче заявиха, че ще продължат с плановете си. Израел съобщи, че вече е поставил усилваща доза на 20% от пълнолетното си население.
Източник: "24 часа"
