Арно Бертран: Как и защо Китай току-що спаси световната икономика от войната на САЩ в Иран

Автор: Арно Бертран

Докато американските ястреби представяха войната с Иран като „откриващ акт“ в противоборството с Китай, именно Пекин се оказа този, който предотврати срива на световната икономика. С драстичното намаляване на вноса си на петрол Китай освободи милиони барели за Азия и удържа цената на суровия петрол, а според JPMorgan на него се дължат около 74% от спада в световната търговия с петрол.

Седем месеца след началото на конфликта Китай излиза без икономически щети и със засилени стратегически позиции, а вместо „удар“ срещу него войната го направи спасител на страните, които я започнаха. Остава въпросът как го е постигнал и защо е избрал да го направи.

Това е една от най-големите геополитически загадки на годината: защо Китай току-що спаси световната икономика?

Защото, да не се лъжем, точно това направи. Аналитиците са почти единодушни: ако Китай не беше намалил драстично – и наистина имам предвид драстично – вноса си на петрол през тази година, цената на суровия петрол щеше да хвръкне до небесата и да повлече световната икономика със себе си.

За доказателство гледайте видеото по-долу, в което Хавиер Блас от „Блумбърг“ – широко признат за един от водещите енергийни анализатори в света – обяснява какво е направил Китай на Джейк Съливан и Джон Финър в техния подкаст „The Long Game“. По думите на Блас Китай е паднал „от 11–12 милиона барела на ден до под 6 милиона барела на ден“ морски внос на суров петрол, а това „е освободило много петрол за други страни, най-вече в Азия“. Индия, Япония, Корея и Югоизточна Азия „са могли да купят барелите, които Китай не е купувал“.

Нека е ясно, Китай не е единственият фактор – помогнали са и скоковото нарастване на износа на САЩ, и спешното освобождаване на запаси от Международната агенция по енергетика, – но той е с далеч най-голям дял: според JPMorgan Китай е отговорен за около 74% от спада в световната търговия със суров петрол.

Ако си спомняте първите дни на войната с Иран, нищо от това не беше предвиждано. Всъщност някои американски „мозъчни тръстове“, като (винаги ужасната) Зинеб Рибуа от Института „Хъдсън“, дори приветстваха войната, определяйки я като такава, която е „изцяло заради Китай… откриващ акт в по-голямото противоборство с Китай“, моментът, в който САЩ щели да разбият „централния стълб на регионалния ред, изграден от Пекин“.

Седем месеца по-късно се оказва, че Китай не само е излязъл от войната без икономически щети и със засилени стратегически позиции, но и е защитил световната икономика, включително американската, от последиците от самата война, която уж трябваше да го съсипе.

Новина от последния час: ако направите нещо, което уж е „удар“ срещу някого другиго – някакъв ход от типа „3D шах“, с който да вземете надмощие, – а накрая той трябва да ви спасява от последиците, може би това не е било чак толкова блестящ стратегически ход.

И така, как Китай го е постигнал? И, още по-интригуващо, защо е избрал да спаси държави, включително САЩ, от война, която собствените ястреби във Вашингтон открито представяха като удар срещу самия Китай?...

Резюме на епизода: „How China Changed the Oil Market—and the Iran War“, излязъл на 8 октомври 2026 г. (записан на 6 октомври). Резюмето е на твърденията на Хавиер Блас от "Блумбърг":

Какво е направил Китай

- Обичайният морски внос на суров петрол на Китай е 11–12 млн. барела на ден. Много скоро след началото на кризата той пада под 6 млн. и така освобождава петрол за Индия, Япония, Корея и Югоизточна Азия.

- Оттогава вносът се е възстановил до около 7 млн. барела на ден, което пак е с много по-малко от преди войната. По думите му Китай купува с количество, равно на целия внос на Япония и Южна Корея заедно, по-малко от преди.

- Китай е влязъл в кризата с около 1,2 млрд. барела стратегически резерви, около четири пъти повече от американските. Има и големи запаси от петрохимикали.

- Блас не знае с какви точно механизми го е постигнал, защото китайските официални данни не вдъхват доверие. Проследяват го по танкерите и по ежедневни сателитни снимки.

Защо го е направил

- Според него Китай действа в свой интерес: по-високи цени (150–200 долара) биха ударили клиентските му държави в Югоизточна Азия, а Китай зависи от здрава световна икономика, за да поддържа износа си.

- Блас не вярва, че в Пекин някой си е казал „как да помогнем на света“. Не вярва и в тайна уговорка с Белия дом. Според него Вашингтон е бил изненадан от спада, а европейците са били много облекчени.

- Китай смята войната за „огромна грешка“, но не иска Ормузкият проток да бъде милитаризиран или контролиран от Иран с такси. Преди войната е купувал повече петрол от Саудитска Арабия, отколкото от Иран, и има тесни връзки с Рияд.

- От това излиза неочакван страничен ефект: Китай ощетява Иран, а според него е „най-неочакваният“ фактор, който помага на Белия дом да продължи войната, защото при внос от 11–12 млн. барела цената и икономическият натиск върху Вашингтон щяха да са много по-високи.

Колко може да продължи

- Китай може да издържи още месеци, вероятно до края на годината и началото на следващата. Ако се върне на пазара, цените ще скочат много.

- Блас признава, че „не е предвидил“ китайското свиване на вноса. Това е първата му голяма грешка. Втората е, че подценил колко политическа и икономическа болка е готова да понесе администрацията на Тръмп.

Другите фактори за цената (около 100 долара за Brent)

- Бързото и мащабно освобождаване на стратегически резерви от страните от Г-7 и ОИСР, около 400 млн. барела, още в първите две седмици.

- Рекордно производство в Бразилия (с около 20% повече) и Гаяна, които имат стимул да добиват максимално.

- Обходните тръбопроводи в Близкия изток.

- Към това той добавя 20–25 долара за фрахт и логистика, така че реално рафинериите плащат около 120–125 долара.

Рафинирани продукти и дизел

- Суровият петрол е едно, а дизелът, бензинът и керосинът са друго. Рафинериите в Близкия изток са повредени, Китай е намалил и износа на рафинирани продукти, а Украйна удря руските рафинерии.

- Рафинажната маржа е 60–70 долара за барел при нормални около 20. Затова за световната икономика цената на петрола на практика е като при 150 долара, а разликата влиза в джоба на рафинериите.

- Сезонно положението ще се влоши заради отоплението и жътвата. Европейските резерви от дизел се освобождават, но това решава проблема днес и създава дупка за пролетта.

Ормузкият проток и пазарът

- Потокът е около 80% от предвоенния (без Иран), но атаките на кораби се усилват, като уцелват машинните отделения. Наемът на супертанкер е скочил от около 50 хил. на 1,3 млн. долара на ден.

- Търговците не заемат ясна позиция, защото грешката сега струва 20–40 долара за барел, а не 3–4. Блас смята, че Белият дом е бил ефективен в „залъгването“ на пазара със заявления за близко примирие, но ефектът вече отслабва.

Иран, ОПЕК и бъдещето

- Иран не е изнесъл нито един барел от средата на юли, а през септември износът му е нулев за първи път от 1979 г. Блас обаче предупреждава, че режими могат да издържат под санкции много по-дълго, отколкото се очаква.

- ОПЕК е отслабена след излизането на ОАЕ, а бъдещето на Венецуела и Ирак в организацията е под въпрос. САЩ вече са най-големият доставчик на петрол за Япония (около 35%).

- Високите цени ускоряват прехода към електромобили и други технологии, така че търсенето може да нарасне по-слабо от очакваното. Според него Brent може да падне до 50–60 долара и да стане 60 долара след година. Това ще удари Тексас, Латинска Америка и страните от Залива.

Блас не вярва в голяма сухопътна инвазия в Иран преди междинните избори, но пазарът очаква „октомврийска изненада“.

Източници:

• Транскрипт: How China Changed the Oil Market—and the Iran War
• Епизодът: How China Changed the Oil Market—and the Iran War
• Арно Бертран: Why did China just save the world economy?