- Автор: Гласове
- 08 Ное 2024
- 4353
- 9
Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
Преди няколко месеца написах коментар, че академичните борби в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ в град Свищов отново добиват уродливите борби за власт преди отстраняването на прословутия Величко Адамов и в безвремието след него. Припомних, че за разлика от преди 10-15 години, днес висшето училище се бори за оцеляване заради липсата на интерес от студентите и ако нещата не тръгнат към нормализация, скоро училището неудържимо ще потегли към бездната.
Е, стигна се дотам ректорът да уволни стожера на Катедра „Финанси“ Андрей Захариев.
Уволнен е дисциплинарно, заради интервю, което дава през лятото, с цел да сигнализира за лошите практики. Мотивите за уволнението са, че уронва престижа на висшето училище, но изнесената информация или не е вярна, или са прилагани внушения.
Контекст
Да се преследват преподаватели по финанси в катедра „Физическо възпитание и спорт“ си е чиста форма на саморазправа. Това беше от лятото. Имаше и наказания за някои от тях. Да се изгони Андрей Захариев е проекция на същия стремеж висшето училище да се овладее. Разликата е, че допреди десет години имаше академични „донове“, които съхраняваха наследеното и надграждаха върху него. Оттогава насам има упадък, а академичното ръководство е със съмнителна компетентност.
Миналата година и малкото желаещи да следват редовно бяха прогонени, когато се оказа, че токът в общежитията е на бизнес тарифа, сметките за една стаичка – трицифрени. Напускането по средата на семестъра обезлюди общежитията сякаш е ваканция.
Кой е Андрей Захариев?
Той е човекът, който изпъкваше в Катедра „Финанси“ заради интересните методи на преподаване. Заради обвързването им с реалността, за която се съобщава от телевизорите. Организира метод за симулиране на борсова търговия с ценни книжа и деривати в часовете за упражнения. Пионер в организирането на дистанционното обучение. Един от малкото, които ни учеха как теорията се прилага на практика с използването на различни софтуерни продукти. Имаше политически амбиции, беше в общинския съвет. Организира общинска облигационна емисия за обновяване на ВиК още преди да влезем в Европейския съюз.
Опитва да разширява, вярно през личността си, но все пак разширява разпознаваемостта на Стопанската академия. Висок над метър и деведесет, с присъщи за такива личности его и нарцисизъм, но и с готовност да поема голям обем от работа.
Ако е конфликт на интереси, да призная, беше научен ръководител на дипломната ми работа. Да си кажа, това е единственото му качество, в което истински ме е ядосвал. Но каквито и недостатъци да има, това е човек, за когото всички, минали през катедрата в последните 25 години, си спомнят.
Всички известни лица, които придобиха докторски степени в Свищов през последното десетилетие, стигнаха до Свищов именно благодарение на усилията на Захариев и хората до него. Ако те днес са посланици на Стопанската академия, то е заради него и хората в екипа му. Без авторитети и без разпознаваеми лица, катедрата, а и висшето училище като цяло, губят още един способ за спечелване на доверие и привличане на студенти. Андрей Захариев не е незаменим и без него слънцето пак ще изгрее. Но той изпълняваше ролята на „хижаря“, който се грижи винаги да има огън, около който дошлите да се сгреят.
Преди 15 години бях от студентите, които опитваха да привлекат публично внимание за проблемите във висшето училище. Това лято опитах да напомня на академичното ръководство, че то е там не за себе си, а в името на училището. Да го остави в по-добро състояние, отколкото това, в което го е наследил до последното общо събрание е мисия на всеки ректор и неговия екип. Ние, възпитаниците, освен че ни е неприятно за случващото се, държим училището да има авторитет, за да не се налага да казваме „завърших в Свищов, преди да стане трагедия“.
След като написах последната статия за свищовския университет, коментирах казуса с един министър, също възпитаник на Стопанската академия. Той ми каза, че отдавна е обърнал внимание на академичното ръководство, че начинът, по който действат не е правилен. Те обаче не променили нищо, а не са и длъжни. Има академична автономия. Но при цялата автономия, все се опира до помощ от държавата. „Аз моето си го взех“, каза ми той. „Максимумът, който можех да направя при такива условия, беше да съдействам пътят към Свищов след отбивката при Българене да се ремонтира. Оттам нататък да се оправят“.
Може би е добре да се гласува извънреден мандат на сегашния ректор и академичното ръководство до края на десетилетието. Явно не обичат опозиция, а властта им се услажда. Но ако до 2030 Стопанската академия приключи, поне ще се знае кой е държал пълната власт, когато това се случва.
