Сивата икономика нараснала рязко при ГЕРБ, укрити са над 12 млрд. лв.

<table cellpadding="0" cellspacing="0"> <tbody> <tr> <td> <p>Нарастването на този дял на сивата икономика е свързано преди всичко с неразумната данъчно-осигурителна политика и невъзможността данъчната администрация да се справи с деструктивната роля на това явление. Затова основната грижа на държавата трябва да се насочи към увеличение на събираемостта на данъчно-осигурителните приходи. Крайно незадоволителна е и аналитичната дейност на данъчната администрация по идентификация на данъчно-осигурителните отношения и приноса в осигурителните плащания във функция от доходите на осигурените лица, отбеляза Божидар Данев, цитиран от БГНЕС.</p> <p>Според анализа на БСК за периода 2007-2012 г. БВП нараства значително по номинал от 65. 185 млрд.лв. на 77. 582 млрд.лв. Независимо от въздействието на икономическата криза ръстът е значителен - от 29 на сто при спад само 1 на сто за 2009 г. Макроикономическото ниво на българската икономика не е засегнато съществено от икономическата криза, за разлика от другите европейски страни, посочи Данев. Причината е, че държавата прехвърля негативите от кризата преди всичко върху малкия и среден бизнес, точно тези, които създават условия за социално благополучие на нацията. Вредите от кризата са понесени и от хората, подчерта той. Според него силно е отслабена корелативната връзка между БВП и данъчните приходи. Ръстът на данъчните приходи не само не следва измененията в БВП, но се наблюдава срив в приходите за 2010 г., който относително слабо се компенсира до края на наблюдавания период 2012 г., смята Божидар Данев.</p> <p>От БСК предлагат няколко вида законови и организационни мерки за намаляване обема на сивата икономика. За тази цел те предлагат промени в Закона за ДДС, в Закона за здравеопазването с корекции в процедурата за възстановяването на здравноосигурителните права, както и с въвеждане на финансови норми за здравно обслужване. Сметната палата от своя страна трябва да прави проверки на осигурителните плащания, в т.ч. и на здравните осигуровки, превеждани от държавни и общински структури. Трябва да има и възможност за контрол, и налагане на санкции за неправомерни действия на държавните и общински структури.</p> <p>Организационните мерки включват укрепване на аналитичното звено на НАП за идентификация на укритите обороти, доходи, осигурителни плащания и други нарушения. Необходимо е и да се изгради цифрово базирана библиотека за съхранение, обработка и анализ на счетоводната информация на дружествата за целия период чрез аутсорсване на принципа на публично-частното партньорство. Трябва да се обвърже системата на стимулиране на служителите на НАП с резултатите от приключилите съдебни производства. Наложително е и да се облекчат изискванията за сключване на споразумения между задължените лица и органа по приходите за разсрочено плащане на данъчните и осигурителни задължения.</p> </td> </tr> </tbody> </table>