- Автор: "Капитал"
- 20 Юли 2021
- 4885
- 24
Служители от ЕС заявиха пред Financial Times, че опитите на Европейската комисия да разшири системата за търговия с въглеродни квоти до най-замърсяващите сектори на икономиката, като автомобили и сгради, са изложени на риск, тъй като държавите се противопоставят на това намерение, защото смятат, че Брюксел ще принуди най-бедните да платят сметката.
Франс Тимерманс, отговарящ за Зелената сделка в ЕК, каза, че мерките са необходими. "Нашите настоящи инструменти не правят достатъчно. Ако не се борим с климатичната криза, ще водим войни за вода и храна", казва той. Брюксел представи в сряда 13 законодателни мерки, предназначени да помогнат за намаляване на вредните емисии на парникови газове с 55% до 2030 г. и за достигане на нетни нулеви емисии до 2050 г. в сравнение с нивата от 1990 г.
В основата на стратегията е опитът за разширяване на механизма за ценообразуване на въглерода в ЕС, известен като Системата за търговия с емисии, където компаниите трябва да плащат за разходите за замърсяване. От създаването си през 2005 г. системата за квоти е ограничена до големите производители на енергия и замърсяващите индустрии, които купуват кредитите, за да покрият разходите за своите емисии. През последния месец цената на въглерода в ЕС се движи около 55 евро за тон, или повече от два пъти от предпандемичното си ниво, тъй като търговците залагат на това, че цената на квотите ще се повиши, ако ЕС иска да постигне целите си за емисиите.
Мотивите против
Financial Times и Guardian твърдят, че Италия, Франция, Испания, Ирландия, Унгария, Литва и България са се обявили против предложението. Освен вече споменатите забележки, седемте страни са изразили и притеснения от предложените промени в механизма за търговия с въглеродни емисии. Досегашната Система за търговия с емисии (СТЕ) се планира да бъде допълнена с трансграничен въглероден данък (ТВД). Той ще се плаща от вносители на определени стоки, ако в страните на производство извън съюза няма толкова строги екологични правила.
Главният противник на предложените идеи е Франция. Членът на Европейския парламент и председател на комитета по околна среда Паскал Канфен смята, че фокусът на посланието е изместен. "Аз съм склонен да подкрепя предложението, но по въпроса с ТВД фокусът се измести и вече говорим за чист данък. Жалко е", заявява той пред Financial Times.
Притесненията във втората по големина икономика в ЕС се коренят в горчивия опит от 2018 г. и протестите на жълтите жилетки, когато заради предложено покачване на акцизите на горивата в страната избухнаха ежеседмични протести. Правителството на президента Еманюел Макрон подкрепя екологичните цели на съюза, но се обяви против крайните клиенти да получат рязко повишени цени. Франция поема и председателството на съюза следващата година, което ще направи тяхната роля в преговорите дори по-голяма. Догодина има и президентски избори, което прави задачата пред Макрон допълнително усложнена.
Тежки преговори
Франция, Испания, Италия, Унгария, Латвия, Ирландия и България изразиха загриженост относно въздействието върху гражданите на среща на посланиците на ЕС в сряда, казаха дипломати пред FT. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен също се изправи пред бунт сред най-малко седем от 26-те комисари, преди да представи плановете. Реформите ще се нуждаят от подкрепата на квалифицирано мнозинство от правителствата на ЕС и Европейския парламент, за да влязат в сила.
Цената на въглерода в ЕС се покачи тази година, тъй като правителствата повишиха обещанията си за климата. Старши дипломат от ЕС заяви, че разширяването на СТЕ може да бъде прекратено, въпреки че Брюксел предлага фонд от 72 млрд. евро за облекчаване на енергийната бедност.
По пакета се очакват напрегнати преговори, които ще започнат през следващите месеци и се очаква да продължат до 2023 г. Спорните политики включват забраната за продажбата на нови дизелови и бензинови автомобили от 2035 г., въвеждане на данък върху керосина за авиацията и граничен данък върху вноса при няколко сектора. Така нареченият фонд за социален климат също срещна съпротива от "пестеливите" северни страни като Нидерландия, където има опозиция срещу по-голямото преразпределение на средствата в блока. "Ако фондът бъде премахнат, логиката зад новата СТЕ изчезва", каза дипломатът.
За момента Дания и Германия са се обявили в подкрепа на предложените промени. Германия тества национален въглероден пазар, където да се търгува с квоти за сгради и автомобили. Дания пък смята СТЕ за успешен модел, чието покритие трябва да бъде увеличено. "Знаем, че има места, на които преговорите може да пропаднат, но новата система трябва да стимулира намаляване на парниковите газове, а не обратното", заяви пред Financial Times екологичният министър на страната Дан Йоргенсен.
Основните предложения
Поскъпване на въглеродните квоти
- Разрешителните за производство на емисии да намалеят, а безплатните квоти постепенно да се премахнат. Предлага се да се премахнат и безплатните квоти за авиацията, както и да се включат емисиите от корабоплаването.
- Създаване на втори пазар за търговия с въглеродни емисии за автомобилния транспорт и за отоплението на сградите, които произвеждат 40% от парниковите газове в ЕС. Той ще започне да действа, след като бъде инвестирано в технологии за тяхното модернизиране и бъде създаден фонд за компенсиране на уязвимите домакинства, микропредприятията и ползвателите на транспорта.
- Да се намали броят на квотите за безплатни разрешителни за СО2 емисии за сгради, автомобилен и вътрешен морски транспорт, селско стопанство, отпадъци и малки производства.
Поглъщане на въглерода
- Държавите да споделят отговорността за намаляване на въглерода в атмосферата, затова се поставя цел за използване на естествени поглъщатели, еквивалентни на 310 млн. тона СО2 емисии до 2030 г. от ползването на земи, горите и в земеделието. ЕС трябва да се стреми да постигне климатична неутралност в земеползването, горското и селското стопанство до 2035 г. - става дума за селскостопанските емисии от използването на торове и отглеждане на добитък.
Новата енергетика
- Зелената енергия да се увеличи през следващите 10 г. и делът й да нарасне до 40%, включвайки използване на възобновяема енергия в транспорта, отоплението и охлаждането, сградите и промишлеността.
- От публичния сектор ще се изисква да обновява 3% от сградите си всяка година, за да стимулира санирането и да вземе мерки за намаляване на потреблението на енергия и разходите на данъкоплатците.
Транспорт
- Допълнително повишаване на стандартите за допустимост на СО2 емисии за леки и лекотоварни автомобили, които за новите модели трябва да намалят с 55% от 2030 г. и със 100% след 2035 г. спрямо нивата от 2021 г.
- Всички нови автомобили, регистрирани от 2035 г. нататък, ще бъдат с нулеви емисии.
- Държавите да разширят капацитета за зареждане в съответствие с продажбите на автомобили с нулеви емисии и да инсталират пунктове за зареждане по основните магистрали на всеки 60 км за електрическо зареждане и на всеки 150 км за зареждане с водород.
- На самолетите и корабите ще трябва да се осигури достъп до чисто електричество в големите пристанища и летища, а доставчиците на горива ще бъдат задължени да увеличават дела на устойчивите авиационни и корабни горива.
- С предвиденото преразглеждане на Директивата за данъчното облагане на енергията се предлага насърчаване на чисти технологии и премахване на намалените ставки върху използването на изкопаеми горива. Ще бъде променен и начинът за изчисляване на акцизите според степента на замърсяване от различните видове горива.
Въглероден данък
- За да намали загубите на европейските производители, се предлага да се въведе и нов данък, който ще бъде събиран по европейските граници за внос на стоки, произведени с енергоемки технологии. Облагането цели и да се предотврати изнасяне на производства от Европа заради високите зелени разходи.
Компенсиране на поскъпването
- За да обезщети домакинствата и бизнеса, които ще бъдат засегнати от очакваното поскъпване на енергията и горивата от зелените мерки, ЕК предлага да се създаде Социален климатичен фонд. Той ще се финансира от бюджета на ЕС, като се използва сума, еквивалентна на 25% от очакваните приходи от търговия с емисии за горива в строителството и автомобилния транспорт, или около 72.2 млрд. евро за 27-те държави между 2025 и 2032 г. Правителствата трябва да осигурят още толкова във фонда под формата на национално съфинансиране.
Предстои 13-те законодателни предложения да бъдат внесени в Европейския парламент и в Съвета на ЕС, които трябва да ги приемат, преди те да започнат да се прилагат, като се очаква това да отнеме около две години.
Източник: capital.bg
