- Автор: Гласове
- 01 Окт 2026
- 390
- 0
Западната хегемония отстъпва пред многополюсния свят, а опитите тя да бъде запазена чрез конфронтация и нанасяне на „стратегическо поражение“ на противника могат да доведат до катастрофа, предупреди Владимир Путин на заседанието на клуба „Валдай“ на 1 октомври 2026 г. Руският президент заяви, че Русия не планира нападение срещу Европа, но при пряка атака срещу нейна територия ще използва всички оръжия, с които разполага. В последвалата дискусия той отхвърли нова желязна завеса между Русия и Европа, заяви готовност за възстановяване на отношенията без предварителни условия и коментира ударите по нефтопреработвателни заводи, корабоплаването в Черно море и съдбата на западните активи в Русия.
Путин участва в заключителната пленарна сесия на XXIII годишна среща на международния дискусионен клуб „Валдай“. Сесията се проведе в Националния център „Русия“ в Москва. Темата на форума беше „Отговорност за бъдещето: граници на възможното или възможности без граници?“. След основната реч руският президент отговаря на въпроси в дискусия, водена от Фьодор Лукянов.
„Няма да нападаме никого“ — но предупреждението за Калининград остава
В отговор на въпрос за отношенията с Европа Путин отхвърли твърденията, че Москва подготвя бъдещо нападение срещу европейски държави. По думите му Русия няма такива планове нито за 2029 или 2030 г., нито за 2050 г.
Той обаче предупреди, че пряко нападение срещу Русия, включително срещу Калининградска област, ще постави въпроса за незабавно използване на всички налични средства за защита.
Путин посочи като признаци на ескалация изявленията на западни политици за възможна война с Русия през следващите години, военните учения в Балтийския регион и опитите за задържане на кораби. Според него подобни действия предизвикват ответни стъпки и задълбочават конфронтацията.
Предупреждението за всички оръжия беше обвързано именно със сценарий на пряка атака срещу руска територия.
Светът е на повратна точка, а опасността е да няма връщане назад
В основната си реч Путин описа международната обстановка като решаващ момент за бъдещето на човечеството. Според него промените едновременно в политиката, технологиите и обществото откриват големи възможности, но увеличават риска от разрушителни решения.
Най-неотложната задача, заяви той, е да бъдат запазени мирът и сигурността в условия, при които предишни международноправни норми са отхвърляни, а нови общоприети правила още не са установени.
Руският президент предупреди, че оръжията, способни да унищожат живота, вече съществуват и няма гаранция, че никога няма да бъдат използвани. Според него при непрекъснато повишаване на залозите моментът, след който нищо не може да бъде променено, може да настъпи бързо и неочаквано.
В тази логика Путин постави и санкционното противопоставяне: всяка провокираща стъпка предизвиква отговор, а натрупването на такива действия затруднява излизането от конфликта.
Отслабването на западната хегемония ще промени международния ред
Путин прогнозира, че продължаването на международните конфликти остава много вероятно. В по-дългосрочен план обаче той очаква подобряване на стратегическата обстановка с отдалечаването от западната хегемония.
Според него установяването на многополюсен свят изисква държавите да се научат да договарят общи правила, вместо една страна или група държави да определя условията за всички останали.
Той подчерта, че Изтокът и Западът, Северът и Югът в крайна сметка ще трябва да се споразумеят за основите на новото международно устройство. Отговорността за бъдещето, по думите му, трябва да се измерва с практически действия, които предотвратяват катастрофални сценарии.
Украйна: Путин отново представи войната като принудителна защита
Руският президент повтори позицията си за причините за войната: „Не ние искахме и не ние започнахме да воюваме, а с нас започнаха да воюват“.
Той заяви, че Русия съзнателно е била поставена в положение, в което да защитава интересите си с оръжие. В изложението му западната политика спрямо Украйна и целта за стратегическо поражение на Русия са част от една и съща конфронтационна стратегия.
Путин свърза този конфликт с по-широкия спор за международния ред: според него държавите не могат да изградят трайна сигурност чрез унижаване на противника или отнемане на правото му на самостоятелно развитие.
Черно море: Москва отхвърля размяна на удари по рафинерии срещу безопасно корабоплаване
В дискусията Путин коментира предложение Украйна да прекрати атаките срещу руски нефтопреработвателни заводи, а Русия — ударите срещу кораби, превозващи украинска селскостопанска продукция.
Той отхвърли такава договореност като неравностойна. Аргументът му беше, че руският износ на нефт и нефтопродукти вече е ограничаван от санкции, затруднения при застраховането и по-високи транспортни разходи.
Путин заяви още, че при украински действия в Черно море са били повредени над сто товарни кораба, след което Русия е започнала ответни удари. Това число беше представено от него в дискусията.
Руският президент оцени загубите от атаките срещу нефтопреработвателни мощности на приблизително един процент от руския БВП. Същевременно той твърди, че ответните руски удари са нанесли тежки поражения на украинската стоманодобивна промишленост.
Нова желязна завеса няма бъдеще
Путин заяви, че опитите за изграждане на нова желязна завеса между Русия и Европа неизбежно ще се провалят. Според него инициативата за подобно разделение идва от западните държави.
На въпрос дали Москва поставя предварителни изисквания за възобновяване на отношенията с европейските страни той отговори, че такива условия няма.
Така в дискусията съчета предупреждението за военен отговор при нападение с готовност за възстановяване на диалога. Той представи бъдещите отношения с Европа като въпрос на политически избор и взаимност.
Западните предприятия: външно управление и възможен обрат
Путин отхвърли обвиненията, че Русия национализира европейски предприятия. Той заяви, че поставянето на чужди компании под външно управление създава възможност за ответни действия при изземване на руски активи на Запад.
По думите му при благоприятно развитие на отношенията западните компании могат да получат обратно активите си в Русия. Той обвърза тяхната съдба с общото развитие на противопоставянето и с действията спрямо руската собственост в чужбина.
ООН се нуждае от реформа, но съгласието е трудно
Руският президент заяви, че ООН се управлява по-малко колегиално, отколкото е било замислено при създаването ѝ. Според него ограничена група западни държави запазва прекомерно влияние върху организацията, въпреки че относителната ѝ тежест в света намалява.
Путин подкрепи реформа, която да отразява по-справедливо съвременното разпределение на силите. Той обаче призна, че такава промяна изисква вътрешно съгласие, което при сегашните противоречия трудно може да бъде постигнато.
Изкуственият интелект и рискът от „цифров тоталитаризъм“
Значителна част от речта беше посветена на технологичните промени. Путин предупреди, че изкуственият интелект може да се превърне в инструмент за уеднаквяване на човешкото поведение чрез алгоритми, настроени според нечии интереси.
Той определи подобна перспектива като „цифров тоталитаризъм“, който обезличава човека и няма бъдеще.
Във военната област руският президент постави въпроса за запазването на човешката преценка. Като пример припомни съветския офицер Станислав Петров, който през 1983 г. разпознава като фалшива тревога сигналите за американска ракетна атака.
Путин призова за ново международно обсъждане на правилата на въоръженото противопоставяне. Според него развитието на технологиите не отменя необходимостта от хуманитарни норми и отговорност за решенията на бойното поле.
Разпадът на СССР: вътрешни грешки и доверие без гаранции
Путин заяви, че основните причини за разпадането на Съветския съюз са вътрешните дисбаланси и грешките на няколко поколения ръководители.
Към тях той добави прекомерното доверие на късното съветско ръководство към западните партньори. Според него важни договорености са останали на равнището на устни уверения, вместо да бъдат закрепени писмено.
В тази част от изказването руският президент представи разпада на СССР като урок за необходимостта политическите обещания да бъдат подкрепени с конкретни гаранции.
Евразийска харта и готовност за среща с Тръмп и Си
Путин съобщи, че Русия и Беларус работят по Евразийска харта за многополюсност и многообразие през XXI век. Практическата работа по инициативата е започнала на среща на външните министри в рамките на Общото събрание на ООН.
Според него Евразия разполага с възможности за самостоятелно развитие, но се нуждае от неделима сигурност, отсъствие на военни заплахи и траен мир.
В отговорите си руският президент заяви и готовност за тристранна среща с американския президент Доналд Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин, ако има конкретен дневен ред. Той потвърди също, че Москва е готова да работи по иранския ядрен въпрос, ако това допринася за намаляване на напрежението.
Източници:
Обзорът използва съобщения за речта и дискусията, публикувани на 1 октомври 2026 г. Историческите справки за предишни заседания, включени в някои от днешните публикации, са изключени.
- Клуб „Валдай“ — пленарната сесия. ru.valdaiclub.com
- „Ведомости“ и ПРАЙМ — предупреждението за Калининград и заявлението, че Русия не планира нападение. Ведомости
- „Интерфакс“ и „Ведомости“ — международният ред, опасността от катастрофа и отслабването на западната хегемония. interfax.ru
- „Ведомости“ и „Петербургский дневник“ — изявленията за причините за войната в Украйна. Ведомости
- ПРАЙМ и „Абзац“ — корабоплаването в Черно море, рафинериите и икономическите загуби според Путин. 1prime.ru
- „Взгляд“, „Общественная служба новостей“ и Reuters — отношенията с Европа и западните активи. m.vz.ru
- „Ведомости“, Sputnik и РБК — ООН, изкуственият интелект и правилата на въоръженото противопоставяне. Ведомости
- „Ведомости“ и РБК — разпадането на СССР. Ведомости
- „СБ. Беларусь сегодня“, хрониката на 173.ru и „Взгляд“ — Евразийската харта, възможната среща с Тръмп и Си и Иран. sb.by
