- Автор: БНТ
- 14 Апр 2021
- 715
- 13
"Тези ваксини бяха разрешени под условие, т.е., те не са разрешени за употреба лекарствени продукти, и беше казано много ясно, че и компаниите производители, и регулаторите ще следят за текущи данни за безопасност. Клиничните проучвания бяха проведени безпрецедентно с огромен брой пациенти. Но когато говорим за страничен ефект с честота, която е около или под 1 на 100 000, е съвсем ясно, че няма клинично проучване на света, което да набере 200-300 000 души, за да може да установи подобни ефекти, така че ние разбираме за тези неща, след като излязат на големия пазар", коментира проф. Момеков.
Според него, и в проучванията, и в постмаркетинговите наблюдения това, което се случва, се случва скоро след поставяне на ваксината. В дългосрочен план независимо дали е векторна, или информационна РНК, се постига една временна експресия на тези спайкови протеини, така че на този етап не се очакват някакви такива ефекти в дългосрочен план.
Мисля, че е ясно, че когато са набодени около 600 млн. в света, в кохорта от половин милиард души ежедневно ще има умрели, ще има хора с всякакви състояния, въпросът е да се разбере дали имат общо с ваксината или не.
"При ваксината на "Астра Зенека" първоначално се започна едно разследване по сигнал, който не беше ясно дали е асоцииран, сега ни е ясно, че има причинно-следствена връзка, но честотата за европейското икономическо пространство е около 0,6 на 100 000 - една изключително ниска честота. В някои държави поставят границата на 60 години, в други на 55. Въпросът, който трябва да си зададем е: колко човека трябва да умрат от ковид, за да предпазим един човек от тромбоза, свързана с ваксината", каза още професорът.
Според него, след определен период от време ще има биомаркер, тоест, ще имаме лабораторен механизъм, по който да разберем дали лицето срещу нас е с повишен риск от тромбоза.
Ваксината на "Джонсън и Джонсън" по думите му, е с доста по-непритеснителни данни чисто математически - там установената честота е около 1 на милион. Но все пак има случаи и регулаторните органи по света се занимават и с тази ваксина, както и самата компания.
"Ние виждаме вече, че механизмът е свързан с тоя PF4 фактор върху тромбоцитите. Важно е да се разбере дали това ще бъде класов ефект на векторните ваксини. Виждаме някакъв сигнал при "Янсен" независимо от ниската честота, ще разберем какво се случва, но това хвърля сянка на притеснение и върху "Спутник" и другите векторни ваксини, които се произвеждат по света, защото "Спутник" и "Янсен" са изключително сходни ваксини", каза още проф. Момеков.
