Премиерът на Крим моли Путин да гарантира мира и спокойствието

Коментари

• .

  01 Март 2014 19:01ч.

  То прекалено ясно беше накъде ще отидат нещата. Жалко за големите парите, които дават САЩ и Европейският Запад за разузнаване. Друг е въпроса ако се цели провокиране на военен конфликт, но той води към нещо много по-мащабно.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• USA

  01 Март 2014 21:45ч.

  Украйна винаги е била част от по-големи държавни образувания – Киевска Рус, Жечпосполита, Руската империя, Австро-Унгария, СССР. Нейната днешна територия беше формирана след 1945 г., което доведе до съчетаване на несъвместими култури, и исторически традиции на регионите на днешна Украйна. И само при съветския период украинският народ получи възможност за самоидентифициране. В СССР за първи път в историята се даде възможност на украинския народ за саморазвитие. Но се появи и илюзорната представа за възможност за самостоятелно \"плаване\". отслабването на държавата след краха на СССР доведе до взрив на сепарастичните настроения. Но, след като прекъсна връзките с икономиката на бившия съюз, Украйна спря в своето развитие и пусна процесите на деградирането, което обхвана икономиката, социалния живот, политиката и културата. Но проектът за независимост беше приет от цялото украинско общество въпреки идеологическата недостатъчност на нейните създатели. Освен идеята за единна независима държава те не можаха да издигнат други идеи. В тези условия украинският елит беше принуден да създава междинна идеология, основаваща се на тоталното отричане на всичко съветско и изграждане на образа на врага, което се трансформира в сериозна русофобия. Появи се устойчива система - от една страна украинският елит и олигарси са заинтересовани в укрепване на връзките с Москва, от друга – тяхната идеология поставя пред тези опити сериозни бариери. Едновременно бяха издигнати до ранга на национални герои Мазепа, Бандера, Шухевич и други нацисти, фашисти и колаборационисти, особено в западната част на Украйна. С една дума враждебността на Украйна срещу Русия беше пропагандирана от онзи проект на Украйна, който беше пуснат от момента на краха на СССР. В мътна вода веднага се появяват желаещи да ловят риба. И Украйна не избегна процеса на деградиране на собствения елит, който много бързо стигна до характерната за постсъветското пространство форма на олигополия, като най-устойчив институт за управление. В началото на ХХІ век западът беше зает с други въпроси и това може да обясни и идването на власт през 2010 г. на Янукович. Русия обаче се сблъска в Украйна с неблагоприятни фактори – русофобията, противодействието на Европа и САЩ и на трето място, че руският елит също няма ясна позиция за Украйна в новите условия на либерализма. Разбира се, отказът на Янукович да подпише договора за асоцииране с ЕС, имаше своите основания. Поставените от Брюксел условия са съвършено неприемливи и, за да бъдат изпълнени, Украйна ще трябва да инвестира над 160 милиарда долара. В тези условия най-доброто решение за Киев беше да отложи подписването за асоцииране и да вземе пауза. Това стана и началото на сегашните вълнения и екстремизъм. Но причините, заради които Западът реши да подстрекава пълномащабен бунт с елементи на държавен преврат, изглеждат много по-сериозни. Краят на войната в Сирия /преминава в затихваща фаза/ показва, че целите на Запада на това направление не бяха реализирани. Опитът да се вземе под контрол най-важният транзитен кръстопът на Близкия Изток се провалиха. Неговата роля за формирането на бъдещия глобален газов пазар е много висока. Тук се пресичат няколко крупни проекта – AGP, ирано-иракският, хипотетично катарският и израелският. И всичките са по европейското направление и са съперници на маршрутите на Газпром. Засега битката за Сирия завърши с междинен нулев резултат. Започналите преговори в Женева са само опит да бъде фиксирано някакво междинно положение, затишие пред нова схватка. Не е изключено преговорите да са примирието, което ще завърши с провал. Проблемът със сирийския маршрут остава. Конкуренцията между двата ключови проекта – катарският и иранският, засега е нерешена. \"Майдан 13/14\" стана класическа цветна революция. Западът отиде на най-острия вариант, напомнящ сирийските събития, но много по-динамичен. Новосъздаденият \"Десен сектор\" веднага премина към силови и терористични действия. Трябва да се отдаде заслуженото на Янукович, който в тази сложна ситуация намери сили за маневри. Населението на страната започна стихийно да се самоорганизира в народни дружини и да оказва по-мощно правоохранителните структури в борбата с екстремистите. Янукович има определено преимущество – силовите структури са под негов контрол. Успехът на опозицията в предсрочни избори е много съмнителен. САЩ ескалират напрежението. Но в сегашните условия метежът изглежда безперспективен. Активна роля зад кулисите играе и Израел, който противодействие на загубата в Сирия, както и Германия, която помага на боксьора Кличко. ЕС се нуждае от разширение на пазарите, за да забави икономическия крах, най-добре за сметка на Русия. САЩ реализират своите глобални задачи за преформатиране на световния ред, отново за сметка на Русия. В този контекст Украйна е само част от голямата атака срещу Русия. В Москва вече би трябвало да разбират, че следващият \"Майдан\" ще е на Червения площад.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи