Любители и състезатели-скиори в света към днешна дата са около 115 милиона. Четирима от този многомилионен елит са убедени, че България е фантастично място за развитие на този спорт.
Индустрията, свързана със зимните спортове е многомилиардна и обединява последните технологии в света във всеки нов модел ски, автомати, обувки, защита, облекло. Наравно с нововъведенията върви и модната индустрия, която под определена марка често генерира повече продажби за зимен спорт, отколкото стоките й, предложени в обикновените бутици.
Световната федерация по ски е създадена през 1924 г. и обединява 107 национални ски асоциации, макар държавите, които предлагат условия за ски на открито са 70. Холандците, например, поради географска липса на достатъчно стръмни баири, ежегодно изпращат над 1 млн. скиори в държавите, където може да се кара. Около 6 милиона легла в зимните курорти посрещат всеки сезон уморените тела на скиорите.
Общият брой на ски лифтовете в света е около 28 хиляди и 39 на сто от тях се намират в Алпите. 77 процента от всички ски курорти отново са в алпийския масив.
Къде е Австрия, къде сме ние? България предлага 7 курорта с повече от 4 лифта срещу 199 зони с повече от 4 лифта в Австрия. Там общият брой на кабинковите и седалковите лифтове е над 3100.
Хората, които карат ски в Австрия на сезон са около 55 милиона, срещу 1,4 млн. в България. Населението на двете държави е практически едно и също. Австрийците, които редовно карат ски надхвърлят 3 милиона, българите са около 300 хиляди – тоест 10 пъти по-малко.
И докато Австрия посреща годишно над 60 милиона туристи, чуждите гости, които за миналата година са се регистрирали в хотел в България, по данни на Националния статистически институт, са общо 3,5 млн. (около три пъти по-малко от официалната статистика колко са чуждите туристи за цялата година).
Всички тези данни създават картина на това към какво се стремят туристите и защо избират конкретни дестинации.
България е страна с великолепна и разнообразна природа и най-вече с чудесен потенциал за развитие на зимните спортове. Зимната инфраструктура е изградена така, че през лятото тя също може да се използва ефективно, като само спортовете се сменят.
Любителите на екстремните вълнения в планините се увеличават в световен мащаб. Нито един планински колоездач не би се отказал от стремглаво спускане по ски писта. А лифтовете са точно толкова екологични през лятото, колкото и през зимата.
Световната тенденция е в търсенето на нови, интересни, предизвикателни и красиви места, както за зимни, така и за всякакви екстремни спортове. А държавите, в които зимните спортове са семейна традиция, бизнесът получава много повече възможности за развитие за целогодишна заетост.
В началото на тази година двукратният олимпийски и трикратен световен шампион по ски алпийски дисциплини Херман Майер изпрати поздравително писмо до премиера Бойко Борисов за правителственото решение да продължи развитието на ски зоната в Банско и подкрепата за зимните спортове в България.
Херман Майер
Уважаеми Министър-председател Борисов,
Приемете моите искрени поздравления за вземането на единственото правилно решение за развитие на ски-зона Банско, позволявайки на повече българи и чужденци да получат достъп до Национален парк Пирин.
Скиорите, сноубордистите и планинарите от цял свят са най-верните приятели на природата, тъй като те са най-тясно свързани с нея. Развитието на планинската и ски инфраструктура позволява на повече хора да спортуват и следователно да преоткриват чудесата на българската природа.
Надявам се, че това решение ще бележи началото на нова ера в обществените политики по отношение на българския туризъм, спорт и опазване на околната среда, защото няма нищо по-добро от това тези три фактора да се обединят към общи цели.
Желая Ви всичко най-добро през новата 2018 година и очаквам да Ви видя отново по ски склоновете на Банско.
Искрено Ваш,
Херман Майер
Дали е лесно да убедиш олимпийски шампион да подпише с името си подобно послание? Дали първосигналният коментар „за пари всеки може всичко може да напише“ е правилното предположение или всъщност онези, които наистина милеят и за спорта, и за природата, се надяват в България да заработи ефективно една от най-красивите ски зони?
Специално за „Гласове“ петкратният носител на големия кристален глобус Марк Жирардели сподели:
„По време на активната си спортна кариера съм посещавал ски курорти по целия свят – от Япония до ЮАР и от Норвегия до Андора. Като ски инфраструктура обаче, Банско е сред топ курортите на света заради разнообразието от писти, планинска красота и екологични стандарти. И това далеч не е само мое твърдение. „Дейли телеграф“ поставя Банско сред десетте топ ски курорти в съотношението качество-пари на два пъти!
Като ландшафт със своите 70 км. писти не много курорти могат да предложат толкова приятно разнообразие от писти. Условията са отлични както за начинаещи, за напредващи и за истинските майстори. И ако семейните занимания в зимните спортове са доказателство за туристическата стойност на курорта, провеждането на Световната купа показва за какво качество на пистите става дума. И за да бъда по-конкретен, не знам на колко места по света можете да откриете 16 км. писта с 1600 м. вертикална денивелация! Това е може би уникално за света!“
Пред „Гласове“ двукратният олимпийски шампион от Германия Маркус Васмайер си спомня:
„Първото ми гостуване в Банско беше при провеждането на Световната купа в курорта и бях искрено изненадан от великолепния терен. Карах ски по пистите, карах из района и бях истински възторжен и щастлив!“
Австрийският олимпийски шампион Щефан Еберхартер разказва, че първото му откритие на Банско през 2015 г. е истинска изненада – великолепни писти, разнообразие на терена, изключителна красота. След края на активната му кариера, той кара ски за удоволствие със семейството си и признава, че Банско е място, където всеки любител на белите спортове ще бъде щастлив да се спуска и да си почива в приятна среда в края на деня.
Щефан Еберхартер
Възниква обаче въпросът за сравнението в мащабите на ски курортите. Алпите са огромна планинска верига и стотици големи курорти са изградени по склоновете й. Голямата дилема е свързана с екологичния ефект и дали природата страда от разширението на скиорската инфраструктура.
Марк Жирардели се връща към праисторическото ни минало и напомня, че според Енциклопедия Британика скиорството датира от преди 6 хиляди години преди Христа, но по обясними причини – без състезателен характер при зараждането си. Първообразът на ските са намерени на територията на Русия, но учени са намерили дъски за предвижване по снега от преди 10 хиляди години в днешен Китай. Скандинавците са стъпили на ските 5 хиляди години преди Христа.
Първите ски състезания датират от 19-ти век, а първият скиорски лифт е създаден през 1930 г. Към днешна дата ски пистите по света надхвърлят 60 хиляди километра, а обиколката на екватора е едва 40 хил.км!
„Ако ските и зимните спортове се отразяваха унищожително върху природата, те нямаше да продължат да се развиват по целия свят и най-богатите на планини държави нямаше да ориентират толкова съществен дял от икономиката си върху развитието именно на планинската туристическа инфраструктура. Когато направим сравнение за директните вреди върху природата между изграденото в подкрепа на зимните спортове и други индустрии, ще се окаже, че най-щадящи са именно ски скурортите, защото там всичко се строи с мисъл за опазването на околната среда. Именно тя е в основата на успешния продукт.“
Така изглежда воден резервоар за оръдията за изкуствен сняг в Австрия
Маркус Васмайер признава, че няма как да се гради скиорска инфраструктура без намеса сред природата, но изграждането й е резултат от дългосрочно планиране за въздействието върху околната среда. Според него поддръжката на ски зоните е гаранция за ангажимент към околната среда много отвъд скиорските трасета.
Марк Жирардели познава Банско от много години и е категоричен, че развитието на курорта в цялост и разширяването на възможностите за спортна дейност, увеличаването на броя на проявите, даването на възможност за развитие в спорта, несъмнено води до повишаване жизнения стандарт на целия регион.
По думите на Жирардели, хората не само имат причина да са сред природата възможно най-често, но така се увеличават и инвестициите в цялостната поддръжка на екологичното равновесие. „Ръстът на доходите за региона, свиването на безработицата, създаването на повече възможности за кариерно развитие водят към последователно развитие на всяка сфера, която повишава не само качеството на живот, но и качеството на преживяването.
Голямото предимство на Банско е близостта до исторически места, манастири, интересни преживявания, свързани с местната култура и традиции и с местната храна. Много, много голяма е разликата дали човек просто ще се зарежда с храна, която се поднася в съответния курорт или ще се радва на толкова богато кулинарно разнообразие, каквото предлага България, убеден е Жирардели. Той допълва, че щастливият скиор е също и гладен скиор, жаден скиор и местната българска кухня е благословия за всеки, който иска да завърши поредния чудесен ден на зимни емоции.
Успешната работа между ски зоната и общината са част от гаранцията за създаването на добрия продукт.
Аз каня своите приятели да карат ски в Банско от сърце, защото знам, че там ще им хареса, защото съм наясно какво вълнува добрия скиор и защото съм спокоен, че никой от тях няма с носталгия да си мисли за гозбите на мама след часовете на каране по пистите. Повечето ми приятели искат да се върнат в Банско още докато са там!“
„Пистата Алберто Томба е фантастична – тя е добра и за слалом, и за гигантски слалом, и за спускане! Явно зависи кой ще се спусне по нея и тя вече предлага всички предизвикателства и възможности!“ – радва се на опита си в Банско Щефан Еберхартер.
На последното състезание за Световна купа в Банско за жени
Маркус Васмайер - световно име в ските, споделя: „Хотелиерите, производителите на местна продукция, пекарите, месарите, готвачите, барманите, дърводелците – всички намират сигурна и доходоносна работа, когато курортът работи на пълни обороти, когато гостите са доволни и искат да преживеят възможно най-много по време на ваканцията си. Развитието на Банско може да продължи не само като зимна дестинация, но да даде много и на любителите на летните планински преживявания.“ Маркус е категоричен, че в наши дни спортът е начинът децата да живеят здрави, а споделянето на заниманията в цялото семейство е гаранция и за близост, и за дълголетие.
„Когато спортът се превърне в страст, в цел и това се превърне в култура на новите поколения, развитието на курортите ще се случва като отговор на повишеното търсене. Хората, които обичат да спортуват сред природата, милеят за самата природа. Именно те са гарант, че разширенията на спортните зони не носят вреда върху екологията. Несъмнено лифтовете са най-екологичният планински транспорт.“
Маркус Васмайер
Голяма тема, която разделя българите е свързана с необходимостта от нов лифт и разширяване на ски зоната.
Жирардели казва: „Нови лифтове и нови писти се строят всяка година с развитието и усъвършенстването на ски курортите, като това не води до екологична криза за всеки от тези райони. Във Вейл, Колорадо, например, един изключително популярен ски курорт, ще инвестират около 52 млн. долара за изграждането на нова гондола и седалкови лифтове. В Австрия за последните 15 години са вложени около 6 млрд. евро в нови лифтове. Само в Шладминг, който започва с надморска височина от 750 м. и където през 2013 г. се проведе световното първенство по ски, за 2019 г. ще бъдат построени три нови гондоли. В Сърбия изграждат нови писти и нови лифтове, подкрепени от правителството на страната.
Несъмнено темата за екологията е от ключово значение при работата по изграждането и разширението на всеки планински курорт в света. В Банско нов лифт и разширение на съществуващата спортна инфраструктура не е фактор в цялостното екологично състояние на планината, още повече, че курортът винаги работи по проектите си с европейски и американски експерти.“
Ските са национален спорт в Австрия, Швейцария. Какви са даденостите на България? Марк Жирардели отговаря като човек, който вярва в страната ни: „България е изключително красива страна с богата и разнообразна природа, с чудни планини и едни от най-прекрасните плажове с невероятно фин пясък. И не разбирам защо държава с толкова богато историческо минало и такива дадености сама се подценява.
Страна като Хърватия успя да постигне истински ски бум в страната си, без дори да притежава и един истински ски курорт, а България разполага с няколко! Напълно съм убеден, че България предлага конкурентни условия в сравнение с всички централноевропейски и западни държави. В същото време съм наясно, че предстои все още много работа в управлението на тези региони, за развитието на спорта, промотирането му като ценност сред местните хора и още усилия трябва да бъдат направени за международната реклама.“
В същото време не е нужно човек да е експерт, за да види огромната разлика в количеството сняг, което получаваме през зимата – сякаш напълно в миналото са останали зимите, когато цели селища потъваха под снега. Ясно е, че зимите се скъсяват, глетчерите се топят, цяла Европа страда от липсата на достатъчно сняг. Какво трябва да означава това за бъдещето на зимните курорти и дали изкуственият сняг е вреда за околната среда?
Маркус Васмайер обяснява, че изкуственият сняг е дори форма на защита срещу рязко измръзване на растенията. „Ако е осигурена достатъчно вода, снежните оръдия използват енергия колкото за отоплението на хотелски басейн.“
Жирардели допълва: „Според НАСА, климатът минава през различни цикли, които изглеждат като синусоида, което значи, че докато в един период снегът намалява, после той осезателно се засилва. Нашият проблем е, че за нас младостта отминава и искаме година след година да се радваме на отлични условия, а не си мислим за някакви научни синусоиди, които отдалечават изобилието от сняг за бъдещи години. Изкуственият сняг обаче попълва тези кухини в математическата крива. Всъщност изкуственият сняг датира още от началото на 90-те години. Инвеститорите в зимни дейности търсят постоянно все по-модерни системи за осигуряване на сняг, който носи всички характеристики на естествения сняг.
Факт е, че светът се променя в температурно отношение откак съществува планетата. Нито един европейски глетчер не е по-стар от 6 хиляди години, а последната ледникова епоха е завършила едва преди 10 хиляди години.
Банско от своя страна инвестира постоянно във въвеждането на последните най-модерни и най-щадящи технологии за околната среда. Темата за екологията е горещ картоф в България, но дори най-яростните противници на развитието на курорта са наясно, че се прилагат всички най-високи европейски еко стандарти. Постоянните проверки на прилаганите технологии доказват професионализма при спазване на всички норми.“
Маркус Васмайер е категоричен: „Ще ми се ски курортите в моята страна да спазваха така пунктуално всички стандарти за екология, за употреба на природните ресурси. Разрастването на ски зоната в Банско означава само още разнообразие за скиорите, още качество и още по-привлекателен образ.“
Амбицията на Банско е да домакинства световно първенство по ски алпийски дисциплини. Ако това може Шладминг в Австрия, чиито финал е на 750 м. надморска височина и на около 50 м. от градската бакалия, защо това да не се случи в Банско?“
„България изминава стъпка по стъпка напредъка на развиваща се страна. С устойчивото развитие на ски курортите, световната ски федерация отбелязва и усилията, и напредъка и затова все повече състезания се провеждат в България. Банско е отличен пример за успешно развиващ се курорт и доказателство за това са предстоящите три световни купи, които ще се проведат там и за първи път в българската ски история – световно първенство за младежи. Това е пътят към получаване на домакинство на Световно първенство.“
Васмайер е лаконичен: „Световно първенство в Банско? Възможно, напълно възможно!“