Няма да има референдум за задължителното гласуване

<p>Днес депутатите бурно обсъдиха предложението за произвеждане на национален референдум за изборна реформа на президента и инициативен комитет. Около 20 часа народните представители &nbsp;отхвърлиха предложението всеки един от въпросите, които да бъдат включени в референдума, да бъдат гласувани поотделно.</p> <p>Председателят на Народното събрание Михаил Миков каза: &bdquo;Няма прието решение за провеждане на национален референдум&rdquo;.<br /> Парламентът не прие и предложение на Янаки Стоилов въпросът за задължителното гласуване да бъде формулиран така: &quot;Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на парламентарни избори за български граждани, живеещи на територията на Република България, последвано от налагане на санкции при негово неоправдано неупражняване?&rdquo;.</p> <p>Народните представители отхвърлиха предложение на президента и на Инициативния комитет да се проведе референдум с въпроси: &bdquo;Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно? Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми? Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?&rdquo;.</p> <p>В пленарната зала не присъстваха представители на президентската институция с обяснението, че мотивите за искането на референдум от нейна страна са били представени.</p> <p>За обсъждането в залата бяха поканени председателят на Инициативния комитет за провеждане на национален референдум за изборна реформа проф. Георги Близнашки, Александър Кьосев, Светла Божилова и други.</p> <p>Становището на правната комисия бе, че задължителното гласуване може да се въведе чрез промяна в конституцията, а искането за мажоритарен избор на част от депутатите и дистанционния вот били обяснени неясно. Правната комисия бе отхвърлила предложенията.&nbsp;</p> <p>БСП иска въпросът за референдума да е само за задължително гласуване, което да важи само за гражданите на територията на страната и само за парламентарните избори. От ГЕРБ и от инициативния комитет искат допитването да се проведе заедно с предсрочните парламентарни избори.</p> <p>&quot;С провеждането на референдум за изборна реформа по никакъв начин не се ограничават избирателните права на гражданите.&quot; Това каза по време на обсъждането председателят на Инициативния комитет за провеждане на национален референдум проф. Георги Близнашки. По думите му предложението не може да бъде елиминирано и ако се приеме, то ще има благоприятен ефект.&nbsp;</p> <p>&bdquo;В провеждането на такъв референдум няма нищо противоконституционно. По никакъв начин не се ограничават избирателните права на гражданите. Става дума за въвеждане на задължително упражняване на активното избирателно право. Това трябва да стане чрез малка промяна в Конституцията, която трябва да стане след народното допитване&quot;, посочи той.</p> <p>&bdquo;Още от самото начало стана ясно, че има обществени среди, които не приемат промяна в политическото статукво. Подписката беше внесена в Народното събрание на 10 март. Смятаме, че наличните подписи са огромно постижение за българското общество. Можехме да съберем значително повече, но нашето желание беше референдумът да се произведе с евроизборите&quot;, каза още Близнашки.</p> <p>&quot;Като либерал няма да подкрепя това предложение за референдум по трите въпроса, представени от президента, имате достатъчно мнозинство - честит празник, гласувайте си измененията, но нас тук ни няма в това решение.&quot;&nbsp;Това заяви председателят на ДПС Лютви Местан.</p> <p>&quot;В конкретната идея за провеждане на референдум по трите въпроса, която явно цели да се реформира радикално избирателната система виждам една романтична нагласа, не само в Инициативния комитет, но и в част от българското общество, продължи той. Заставам с много ясна позиция и по предложените за референдум три конкретни въпроса и с по-обща позиция за референдума като една от възможните форми за суверенитет. Ще изразя позицията си доблестно, за разлика от редица апологети на референдума, които не са чак такива застъпници на тази форма на осъществяване на народния суверенитет&quot;, заяви Местан. Според него днешният ден е изключително важен и всички трябва да имат съзнание за отговорността и последствията.</p> <p>&quot;Ако валидните подписи не бяха 470 хиляди, а над 500 хиляди днес това 42 НС щеше да бъде в режим на обвързана компетентност, длъжно да вземе решение. Питам как кореспондира това с Конституцията от 1991 година. Прокламира ли тя режим на обвързана компетентност на НС? Ако не сме получили мандат да подкрепим референдума &ndash; колкото и мощна да е друга група български граждани, ще ни застави ли да подкрепим тяхната воля&quot;, зададе въпроси Местан.</p> <p>Той спомена, че още при обсъжданията на измененията на закона за допитването до народа от ДПС са изразили резерви, че предложенията за въвеждане на субекти за референдума извън НС, на външна на него воля, е далеч от идеята за технологията на държавното управление по пътя на допитването.</p> <p>&quot;Нито един акт &ndash; политически, на НС не може да се обвърже с каквато и да е воля &ndash; чужда на волята на избирателите, които са решили кои политически сили да бъдат представени в НС. Нашата позиция е по-искрена и заслужава уважение&quot;, каза Лютви Местан.</p> <p>Според него е важно от провеждането на референдум да се постигне демократичен резултат, а не просто демонстративното използване на дадено средство. &quot;Видимо не са налице предпоставки да се разчита, че този способ изведнъж и задължително ще възпроизведе демократичен резултат&quot;, добави той.</p> <p>Към апологетите на референдума, както ги нарече самият той, Местан зададе и въпросите: &quot;Сигурни ли сте, че не е възможно да се изправим пред също толкова драматична ситуация, в която България да вземе важно за стратегическото си развитие решение и ще се съгласите ли на такъв референдум, на един такъв стратегически акт с целия риск резултатът да бъде негативен?&quot;</p> <p>&quot;В страните, в които вотът е задължителен и има мажоритарен избор на народните представители, както и електронно гласуване има качествени продукти&quot;, каза Местан и обясни: &quot;В други страни не е така, но и те имат своите добри резултати, поясни той. По отношение на задължителния вот- мотивирайте го както си искате, но не казвайте, че това ще гарантира представителност на депутатите. Тезата, че трябва да задължим българските граждани до един да отидат до урните е нечистоплътна, цинична. Ако някой от депутатите иска да си осигури представителност да излезе и да го каже, но аз не съм в тази редица.</p> <p>Според Местан гражданинът не може да бъде принуден да избира един от участниците във вота: &quot;Вярвам, че задължителният вот няма да излекува нито един порок на политическата система, но ще породи други. Но тук се крие друга цел- да се преструктурира политическото пространство. Но сценаристът, архитектът на вота не е просто суверена, а свободната воля на суверена, подчерта Местан. Като либерал няма да подкрепя това предложение.&quot;</p> <p>&quot;Смятам, че няма пречка при определен брой български граждани да се предостави възможност на българските граждани да се разгледа тяхната позиция&quot;, заяви депутатът от КБ Янаки Стоилов. &quot;Мога да разбера вашите резерви към референдума като институт&quot;, обърна се той към Местан.</p> <p>&quot;Референдумът е искане на хората, на избирателите просто, защото те не ни вярват&quot;, заяви от трибуната на НС депутатът от ГЕРБ Данаил Кирилов. Най-вероятно въпросите биха могли да се редактират по друг начин, но те искат да редактират политическата система, включително и конституционния ни модел&quot;, каза той.</p> <p>&quot;Бих искал да ви попитам, г-н Местан, на кой от въпросите за този референдум бихте казали &quot;да&quot;, обърна се народният представител от КБ Христо Монов към лидера на ДПС.</p> <p>&quot;Точно така - не ни вярват и какъв е нашият отговор-казваме им не ни вярвате, но ще гласувате за нас, защото ни е нужна представителност&quot;, отговори му Местан и добави: &quot;При референдума народът се формира като целокупен политически субект. И питам чия е отговорността и точно заради това &quot;да&quot; за референдумите, но внимателно, предпазливо и то тогава, когато представителната власт си е свършила работата, а не прехвърля това на суверена.&quot;</p> <p>&quot;Позицията на ГЕРБ е в подкрепа за произвеждане на референдум от трите въпроса, предложени от президента и подкрепени от Инициативния комитет&quot;, заяви от името на ГЕРБ Цецка Цачева. &quot;Днес имаме нов Изборен кодекс, който преписа в голямата си част предходния, продължи тя. Точно тук, в тази зала представителите на гражданското общество излагаха тезите за мажоритарно и пропорционално гласуване и т.н. Какво от тези предложения имаме сега- нищо. Ние създадохме очаквания в българските граждани, че можем сами да решим тези въпроси, но не го направихме. Президентът беше длъжен да отговори на очакванията на българските граждани и го направи по правила. Какво направихме ние- застанахме в ступор&quot;, посочи Цачева.</p> <p>&quot;Над 500 000 подписаха искането в подкрепа на този референдум и днес трябва да кажем- ще го подкрепим или ще го отхвърлим - &nbsp;продължи тя. - Оказва се, че днес може да има референдум, а защо не можеше през март и след това, запита тя. Нека одобрим предложението за произвеждане на национален референдум по трите въпроси, зададени от президента и подкрепени от Инициативен комитет.&quot;</p> <p>&quot;Хората започват да се питат дали въпросът за референдума не е въпрос на тънки политически сметки&quot;, заяви Мая Манолова от Коалиция за България. &quot;Създава се впечатление сред гражданите за опит за употреба в полза на една политическа партия, продължи тя. При формална подкрепа на подписката се оказа, че те не стигат за задължителен референдум, посочи тя. Аз лично ще гласувам за провеждане на референдум за задължително гласуване на българските граждани и против останалите два въпроса&quot;, посочи Манолова. Тя обясни мотивите си за това с нарушаване на тайната на гласуване при електронното гласуване.</p> <p>&quot;В последните години възможностите на изборната демокрация значително намаляват&quot;, коментира от трибуната заместник-председателят на ПГ на Коалиция за България Янаки Стоилов. &nbsp;&bdquo;Това се дължи на все по-голямата концентрация на капитала, която намалява силата на отделния гражданин&rdquo;, посочи той.</p> <p>&bdquo;Въпросът за задължителното гласуване предизвиква редица отговори &bdquo;за&rdquo; и &bdquo;против&rdquo;. Ако има някой, който е силно пристрастен към единия или другия отговор, подценява сложността на тази тема. Въвеждането на задължително гласуване временно и частично може да реши кризата на представителността. Стои въпросът за какво гласуват гражданите. Напоследък твърде много се технологизира проблемът не само за изборните правила, а че изборите са предпоставка за политически избор&rdquo;, добави Стоилов.</p> <p>Депутатът от ГЕРБ Данаил Кирилов попита: &bdquo;Защо продължаваме да игнорираме вота на българите в чужбина и непрекъснато им създаваме пречки и препятствия?&rdquo;.</p>