- Автор: dariknews.bg
- 23 Юли 2021
- 288
- 6
Резултатите показват, че не всички ученици разполагат с достатъчно устройства и/или на интернет. В по-малко от половината от училищата в големите градове (43.5%) всички деца имат достъп до интернет. В селата този процент се срива на 12.5%. Неравният достъп до дистанционно обучение се потвърждава и при сравнението на различните типове училища - всеки пети ученик в професионалните гимназии няма достъп до електронни устройства и интернет, а в тези институции се обучават около 50% от гимназистите.
Над половината от родителите признават, че нямат или имат недостатъчни умения да помагат на децата си при електронното обучение, което влияе негативно особено при по-малките. Така големите неравенства между ученици, чиито семейства разполагат с техника и имат умения да работят с нея, и такива без достъп до устройства и интернет, се задълбочават.
Към средата на юли 43 000 ученици все още не разполагат с устройство, а 34 000 деца нямат интернет. В началото на предстоящата учебна година потребностите ще се актуализират.
Отчетените резултати сочат, че според 40% от учителите и близо 60% от директорите знанията на учениците са се влошили по време на дистанционното обучение. Освен от затруднения електронен достъп, това до голяма степен е следствие от понижената мотивация и ангажираност на учениците.
Понижената ангажираност логично води до повече отсъствия. Всеки втори учител казва, че част от учениците често не са присъствали докрай в онлайн часовете, а всеки трети е имал редовно отсъстващи ученици. Проблемът е сериозен в малките градове и в селата – там във всяко пето училище редовно присъстват в онлайн часовете под 60% от учениците. Според данните на дигиталната платформа shkolo.bg, която поддържа електронните дневници на 1700 училища, неизвинените отсъствия са със 70% повече спрямо предходната година.
Неприсъственото обучение увеличи риска от преждевременно отпадане на децата от образователната система. Без живия контакт с учителите учениците от уязвими групи не само губят мотивация и ангажираност и изостават с учебния материал, но и отвикват да учат и да общуват. Поради тези причини те са застрашени да не се върнат в училище. Дистанционното обучение е повлияло негативно и върху учителите. Анализът показва по-голямо напрежение сред тях и високи нива на професионално прегаряне. За обострянето на този проблем допринася и усещането на голяма част от преподавателите, че имат нужда от нови умения как да ангажират учениците от разстояние. Над 40% от педагогическите специалисти заявяват, че се затрудняват при онлайн преподаване на често отсъстващите и неангажирани деца.
Обучението от дистанция има и положителни ефекти. България успя да организира учебния процес така, че да няма пропуснато учебно време. Това отличава нашата страна от много европейски държави, чиито ученици останаха извън учебния процес в продължение на месеци. Освен това учителите и учениците вече използват много по-активно нови технологии. Педагозите прилагат иновативни методи на преподаване и персонализират часовете според потребностите на отделните ученици. Много активно участват в процеса и образователните медиатори.
Анализът на резултатите от обучението от разстояние в електронна среда води до категоричен извод: необходимо е да се гарантира максимално дълго присъственото обучение през следващата учебна година.
За целта служебният екип на МОН вече предприе важни краткосрочни действия. Едно от тях е информационната кампания за повишаване на дела ваксинирани срещу COVID-19 учители и непедагогически персонал в детските градини и училищата. До края на лятото ще бъдат актуализирани насоките за безопасно присъствено провеждане на учебните занятия.
В същото време се прави необходимото за осигуряване на по-добри условия за провеждане на обучение от дистанция, ако това се наложи. На първо място е задоволяването на потребностите от електронни устройства и интернет връзка.
Работи се и за качествена подкрепа за учителите. От началото на извънредната ситуация в квалификацията на педагогическите специалисти са инвестирани близо 6.7 млн. лв., но анализът показва, че тя се прави без ясен план на ниво училище и регионално управление на образованието и без да е съобразена с потребностите на учителите в ситуацията на дистанционно обучение.
Едновременно с това е необходима подкрепа за наваксване на пропуските на учениците. Фокусът трябва да е върху децата от уязвимите групи - от семейства с нисък образователен и социално-икономически статус, от селски райони и тези със затруднения с учебния материал. Според експертите за тях трябва да се осигури присъствено обучение, допълнителни занимания по учебни предмети, индивидуална подкрепа от специалисти. Затова инвестициите в дейности в подкрепа на учениците с пропуски да са сред първите, които ще бъдат направени по новата европейска програма „Образование“ 2021-2027.
Предвижда се разработване на национална програма за преодоляване на пропуските на най-уязвимите ученици, която да осигури допълнителни занимания и образователни ресурси.
Източник: dariknews.bg
