На 26 април т.г. „Газпром експорт“ официално информира „Булгаргаз“ за намерението да спре доставките на газ в България поради неизпълнението от българската страна на дължимите от нея плащания.
В тази връзка обръщаме внимание върху следното. Въпреки всички неприятелски стъпки, направени срещу Русия, нашата страна досега е оставала надежден партньор на България. Добросъвестно е изпълнявала задълженията си относно газа, включително и осигуряване на допълнителни обеми, когато София имаше нужда от тях и ни молеше за помощ. Да напомня, че за последен път това беше през лятото миналата година.
Въпреки това, България се присъедини към държавите, които са решили да приложат спрямо Русия методи на откровен шантаж и рекет – руските валутни активи бяха незаконно блокирани, което ни лиши от достъпа до получаваните за газ средства. Тоест фактически от Русия поискаха да продължава да доставя газ безплатно. Така, западните клиенти не са оставили на „Газпром“ друг изход, освен да им предложи да продължат да плащат с рубли за „синьото гориво“, като се запазва предишната цена и другите условия на действащите договори.
Новият механизъм на плащанията за доставения от „Газпром експорт“ газ предполага следващ алгоритъм. В „Газпромбанк“ чуждестранни купувачи откриват специални сметки във валута и в рубли. Купувач плаща за газа с валута. След това „Газпромбанк“ продава валутата на Московската борса и прехвърля рублите на втората сметка на купувача за по-нататъшно изпълняване на задълженията към „Газпром експорт“. След това се извършва доставяне на газ. Всъщност, за контрагентите на „Газпром“ нищо не се променя – цената на „синьото гориво“ остава същата, не се появяват посредници в тази верига.
Специално подчертавам, че действащият от 1 април т.г. нов ред за плащания е въведен като необходима мярка в отговор на незаконните санкции срещу Русия, наложени от редица западни държави, включително и от България.
За ситуацията в Украйна
Продължава специалната военна операция на Въоръжените Сили на Руската Федерация в Украйна по демилитаризацията и денацификацията на престъпния режим в Киев, който в продължение на осем години води война срещу населението на Донецката и Луганската Народни Републики.
Все още е трудна ситуацията около мариуполския завод „Азовстал“, където се барикадираха няколко хиляди националисти. Президентът на Русия заповяда да не се прави щурм на обекта за да се избегнат загуби сред личния състав на руските Въоръжени Сили, както и за да се запази животът на държаните там като „жив щит“ мирни жители на Мариупол. Въпреки редовно отваряне на хуманитарни коридори бойците пречат на излизане на невиновни граждани от комбината, действайки всъщност като терористи, които се скриват зад заложниците.
Украинският режим, насърчаван от западните куратори, засилва антируската пропаганда, като масово тиражира в западните медии фалшиви новини за уж прилагане на насилие от страна на руските военни спрямо мирното население. Според информацията на Министерството на отбраната на Русия, специалните служби на САЩ заедно с украинските им колеги като отговор на успехите на специалната операция подготвят провокации с цел да обвинят Русия в използване на територия на Украйна на химическо, биологично или тактическо ядрено оръжие. Цинизмът и хладнокръвието на тези планове, разбира се, поразяват. Личи, че Западът наистина е готов да се сражава срещу Русия до последния украинец…
За доставки на оръжия за украинските въоръжени сили
Продължаваме да следим внимателно воденото сред политически обществени кръгове обсъждане относно евентуални доставки на оръжия и амуниция от България на псевдогероите на Украйна. Разчитаме, че официалната София в пълен обем оценява всички негативни последици на такава стъпка за по-нататъшните руско-български отношения.
Обърнахме внимание на намерението на отделни представители на управляващата в страната коалиция да посетят Киев с цел да се убедят лично, че е необходимо да снабдяват Украйна с летални оръжия. За да получат обективна информация за протичащите в Украйна събития бихме препоръчали на представителите на българската делегация да пообщуват също така и с официалните лица на Донецката и Луганската Народни Републики – да научат тяхното виждане на ситуацията, да чуят тяхната история за причините на конфликта и отношението на украинската власт към някога собствено население. Убедена съм, че ако българската страна има такова желание, няма да е трудно да се организира такъв контакт.