"Нещата се развиват на плоскостта на Конституцията - чрез консултации в Народното събрание, консултации, на които трябва да се очертаят технологичните срокове за провеждане на предсрочни парламентарни избори тази есен", заяви в предаването " Нещо повече" на БНР председателят на парламента Михаил Миков.
<p>На въпрос кога започват политическите разговори Миков каза: "Следващите дни, не бих искал да фиксирам, за да не предопределям аз. Това е въпрос на парламентарно представените политически сили. Доколкото разбирам, има намерение да бъдат поканени и извънпарламентарни партии. Но тези разговори освен срока, в който трябва да се проведат изборите, трябва да уточнят и онези въпроси, които са свързани с работата на НС в този период, работата на изпълнителната власт. Така че плавно да се отиде към избори и да се даде една предварителна, поне декларирана стабилност на страната." </p>
<p>Според председателя на НС всички партии ще отидат на такива консултации. "Беше заявено такова съгласие, водени от разбирането и от необходимостта от плавен преход към стабилизиране на страната в политическо отношение", каза Миков. </p>
<p>По думите му политическото говорене на отделните партии е едно, но общото между тях е разбирането, че е необходим плавен преход, че европейските избори не дават енергия на кабинета за провеждане на дълбоки и цялостни реформи. "В същото време те не дават ясна алтернатива на следващото управление. Но при тези резултати от европейските избори е добре да се търси прелегитимиране на изпълнителната власт", смята парламентарният лидер. </p>
<p>"На 10 юни изтече срокът, в който трябва да бъде включена в дневния ред на НС подписката. По този повод още в четвъртък го бях включил като точка. Знаете, че тогава кворумът беше провален от ГЕРБ. В петък също не се стигна до разглеждане, не беше приета тази точка в дневния ред. Сроковете текат и е добре да се реши - ще има ли решение на НС по референдума, или няма да има", коментира Миков, запитан дали се очертава нова критична ситуация в НС с насрочването на референдум за изборните правила.</p>
<p>"Провеждането на референдум и избори създава редица проблеми и не знам защо тази теза започна да се подхвърля в публичното пространство, без да се оценят няколко факта от действащото законодателство. От кои избори ще се счита валиден референдумът. Има изискване в закона, че референдумът ще породи задължение за следващ парламент, ако в него участват не по-малко от участвалите в последните избори за НС. Несъмнено, когато референдумът се провежда заедно с изборите, в него при всички случаи ще участват по-малко, най-малкото, защото референдумът се провежда на територията на страната.</p>
<p>Един човек по-малко да не участва, залага тежък проблем по отношение на член 23 и по отношение на валидността на приемане на решението", обясни Миков и допълни, че разяснителната кампания, проведена в предизборна кампания, ще доведе до това една от двете да не се чуе. </p>