- 10 Sep 2020
- 56
- 7
Българското правосъдие дели своите клиенти на обикновени граждани и недосегаеми. Това каза днес в интервю за Дойче веле посланикът на Германия у нас Матиас Хьопфнер. Той коментира още и недостатъците на българската демокрация. След покриването на техническите критерии за членство в Шенген пред България стои трудната задача да покаже пред своите партньори осезаем напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност. В това отношение месеците до юлския доклад на еврокомисията ще бъдат наистина горещи за българското правителство и правосъдната система на страната, каза още Матиас Хьопфнер.
<p>Германия и Франция потвърдиха наскоро несъгласието си за приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство, независимо, че техническите критерии са изпълнени.</p>
<p>"Дискутираният напоследък въпрос дали българският съд третира по различен начин делата на богатите и на бедните, аз бих свел до дилемата дали правосъдието в страната дели своите клиенти на обикновени граждани и на недосегаеми. Фактите от българската действителност говорят в подкрепа на подобно раздвоение, защото хора, които многократно нарушават закона, получават или оправдателни присъди, или изобщо не стигат до съд", споделя още посланик Хьопфнер в своето интервю.</p>
<p>Така той повтори тезата на американския посланик Джеймс Уолрлик, че в България има две правосъдни системи – една за богатите хора с власт, които остават над закона, а другата - за обикновените българи. Думите на Уорлик бяха посрещнати остро и определени като недопустимо вмешателство както от висши магистрати, така и от изпълнителната и законодателната власт, и от президента.</p>
<p>"Не всичко, което не върви в правосъдието, се дължи на рушветчийството. Понякога става дума за страх, но ако съдът, прокурорите или разследващите полицаи се страхуват да осъдят престъпниците, то тогава имаме работа с голяма структурна грешка в организацията на работата в правосъдието, както и с липса на основополагаща система от ценности", разяснява германският посланик.</p>
<p>По думите му "проблемът се репродуцира не само в наказателните, но и в гражданските дела и когато подходът да се решават делата по "втория начин" засегнат и чуждестранните инвеститори в българската икономика, тогава проблемите за страната се превръщат в дългосрочни".</p>
<p>"За съжаление, и в България продължаваме да се сблъскваме със случаи, от които направо ни се изправят косите", заяви Матиас Хьопфнер. Дългият преход към демокрация и пазарно стопанство разклати още повече устоите за създаване на силно гражданско общество в България, смята той.</p>
<p>"В началото на този преход всички станахме свидетели на разграбването на държавната и общинската собственост посредством олигархични схеми, насилие и криминални похвати. Създаването на новия икономически и политически елит до голяма степен се случи върху изградените вече мрежи на бившата Държавна сигурност и останалите тайни служби на комунистическия режим. Техните пипала проникнаха във високите етажи на изпълнителната и съдебната власт. Тези времена оставиха след себе си над 150 неразкрити или ненаказани и до днес поръчкови убийства. Това не бива да се забравя и да се превръща в тема табу в едно гражданско общество", изтъква посланик Хьопфнер.</p>
<p>"Появиха се множество групи от млади и енергични хора в защита на природата и срещу посегателствата спрямо околната среда. Много от добре образованите в чужбина млади българки и българи се завръщат в родината си по-често от преди, носейки със себе си идеи за промяна на статуквото, но стъпките към изграждане на гражданско общество в България от западноевропейски тип са все още твърде бавни и колебливи", посочи той, без да поясни, че все още идеите на тези млади хора срещат съпротивата на настоящото статукво.</p>
<p>"По мое мнение българското общество може да се определи по схемата на американския изследовател Франсис Фукуяма като общество с ниска степен на доверие към правителството, държавата и нейните институции. Бих казал, че в случая с България става въпрос за особено ниско ниво на доверие. Резултат от всичко това е капсулирането на хората в своята семейна и приятелска среда, отказът им да заемат активни граждански позиции и да участват в обществени инициативи. В крайна сметка се стига до силно отслабване на чувството за солидарност между самите граждани, чието доверие към държавата е изместено от разочарование", споделя в заключение посланик Хьопфнер.</p>
