- Автор: news.lex.bg
- 22 Дек 2023
- 991
- 5
Бившият министър на правосъдието и настоящ депутат от ПП-ДБ Надежда Йорданова и настоящият министър на правосъдието Атанас Славов се поздравяват след окончателното приемане на промените в Конституцията
Промените в Конституцията може блокират ключови дейности в управлението на съдебната власт. Това съобщава специализираният съдебен сайт Lex.bg, като цитира опасения на кадровици, които след приемането на изменения в основния закон търсят решение на проблемите. Според тях те възникват именно заради новата конституционна уредба до приемането на новия Закон за съдебната власт (ЗСВ).
Договори за обществени поръчки за 70 млн. лева във връзка с надграждането на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) и за ремонти на съдебни сгради ще останат неподписани, няма да има възможност да се платят сумите за текущи ремонти, няма да има кой да подпише новия договор за застраховка на магистратите, както и трудовите договори със служителите в администрацията на Висшия съдебен съвет (ВСС), които трябва да бъдат разпределени между двата нови съвета - ВСС и Висш прокурорски съвет (ВПС), няма да има и кой да разпореди изплащането на заплатите на членовете на двата съвета и на служителите там.
Това са само част от проблемите, които възникват след закриването на Пленума на ВСС, окончателното разделяне на кадровия орган на ВСС и ВПС и неуреждането на правосубектността на новите съвети и правоприемството в преходна разпоредба на Конституцията.
На 28 декември кадровиците се събират, за да ги обсъдят. На срещата ще бъдат поканени министърът на правосъдието Атанас Славов, както и шефовете на дирекциите в съвета, които да изложат пречките в работата, съобщава още Lex.bg.
Намерението им е ясно да обявяват пред министъра, че спират работа, докато не се реши въпросът с правосубектността на двата нови съвета. А това според кадровиците може да стане с малко допълнение в ЗСВ, което да им даде възможност да работят преходния период, докато съдебният закон не е съобразен с новите положения в основния.
Промените в Конституцията бяха обнародвани днес в Държавен вестник, което означава, че от предпоследния работен ден на тази година вече имат пряко приложение.
С измененията беше закрит Пленумът на ВСС. Те предвиждат, че председателите на ВКС и ВАС председателстват заседанията на Висшия съдебен съвет, но не е посочено кой ще председателства заседанията на ВПС. В Конституцията подробно са уредени правомощията на двата съвета като административни органи - свързани с основната им кадрова дейност, както и по отношение на други правомощия по управлението на съдебната власт (виж още тук).
В основния закон обаче не е уредено правоприемството между ВСС, под формата му на пленарен състав, като юридическо лице и новите два съвета. Както е известно, в момента ЗСВ предвижда (в чл. 16, ал. 2), че Висшият съдебен съвет е юридическо лице със седалище София, а двете му колегии нямат този статут.
Със закриването на Пленума обаче това юридическо лице престава да съществува и нито Конституцията, нито ЗСВ уреждат статут на юридически лица на двата нови съвета, чиято дейност трябва да извършват двете бивши колегии на ВСС в продължение на 6 месеца, докато не бъде приет изцяло нов ЗСВ.
Конституцията предвиди: "До избирането на Висш съдебен съвет и на Висш прокурорски съвет, Съдийската колегия и Прокурорската колегия на досегашния Висш съдебен съвет изпълняват функциите на Висш съдебен съвет, съответно на Висш прокурорски съвет по тази Конституция, с изключение на правомощията по чл. 130б, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 2".
За да могат ВСС и ВПС да участват в гражданския оборот, те трябва да имат правосубектност, която няма как да получат на основание действащия ЗСВ, който в една немалка част противоречи на новите разпоредби на Конституцията.
Освен това в основния закон не се посочва кой представлява двата нови съвета. ЗСВ (пак в чл. 16, ал. 2) предвижда, че ВСС, но в стария му вид и в пленарния му състав, се представлява от един от изборните му членове, определен с решение на Пленума. При положение че по Конституция Пленум не съществува, няма как досегашният представляващ Боян Магдалинчев, да продължи да изпълнява тази функция.
Именно представляващият обаче подписва всякакви договори от името на съвета.
Така след влизането в сила на промените в Конституцията, освен че не съществуват юридически лица със съответната правосубектност, които да са правоприемници на стария ВСС, няма и кой да представлява двата нови органа.
В момента Пленумът на ВСС е страна по много договори, най-вече за обществени поръчки. Те са общо за около 70 млн. лева. Някои от тях са свързани с надграждането на ЕИСС, в която трябва да се създадат модули за централизирано разпределение на заповедните производства, регистър за делата по несъстоятелност, както и нов модул за случайното разпределение, каквито промени в ЗСВ бяха приети наскоро.
За да се смени страна по договор за обществена поръчка обаче трябва най-напред да се уреди, че новият възложител е правоприемник на стария.
За да "общуват" с банките, двата нови съвета, трябва да имат и БУЛСТАТ, и данъчен номер и тук отново въпросът опира до тяхната липсваща правосубектност и отсъстващото правоприемство със стария ВСС.
Понеже съдебната власт разходва бюджетни средства, документите за различни плащания се подписват от двама души - от представляващия съвета и от главния счетоводител.
Но след закриването на Пленума на ВСС не е ясно какво става и с главния счетоводител, който е само един, а вече има два съвета.
Наред с това на 28 декември 2023 г. изтича и договорът за застраховките на магистратите и няма да има кой да подпише нов.
Има и множество текущи договори за ремонт на съдебни сгради като няма да има кой да извършва плащанията по тях.
Отделно възникват въпросителни за статута на служителите в администрацията на ВСС. В преходните разпоредби на Конституцията се уреди, че трудовите правоотношения на служителите от администрацията на ВСС се запазват и се уреждат при условията и по реда на действащото законодателство при преминаване към друг работодател.
Няма яснота обаче кой ще сключи новите трудови договори след разделянето на съвета - кое е юридическото лице, което е техен работодател.
Дори да бъде приложен Кодексът на труда, който предвижда, че при разделяне на предприятието служителите преминават към един от двамата работодатели, това не решава въпроса, защото не е ясно кой е този работодател.
Сериозен проблем възниква и покрай бюджета на съдебната власт, който е общ и беше приет вчера от Народното събрание.
В него са заложени средства за самия ВСС, който е първостепенен разпоредител с бюджетни средства. До момента част от тези пари се даваха на съдилища и прокуратури, когато не им достигат средства за различни разходи, като например да се платят увеличените възнаграждения на командированите магистрати, да се отпуснат пари по СБКО, да се плати някой и друг по-дребен ремонт или за закупуването на техника.
Поради липсата на яснота кой ще представлява новите ВСС и ВПС, възниква и проблем с изплащането на заплатите на членовете на двата съвета и на служителите в администрацията. Причината е, че няма кой да разпореди това да бъде сторено. До момента това правеше представляващият ВСС.
Не на последно място остава неизяснен статутът на самите кадровици. В Конституцията беше записано, че те "запазват своя статут на съдии, прокурори или следователи".
В момента в ЗСВ се казва, че ВСС е постоянно действащ орган и неговите членове напускат съдебната система, след избора си.
Но предвид измененията в КРБ, възникват няколко въпроса. На първо място какво всъщност означава "статут на съдии, прокурори или следователи". Означава ли, че, за да бъдеш член на съвета, трябва да имаш статут на магистрат, т.е. да си действащ съдия, прокурор или следовател, който гледа дела и наблюдава досъдебни производства и преписки. Или може би сегашните членове трябва да бъдат възстановени на длъжностите, които са заемали преди избора и да продължат да бъдат кадровици. А може би остават членове на съвета, без да бъдат действащи магистрати.
Източник: lex.bg
Следвайте "Гласове" в Телеграм
