Въпросът има две страни, подчертава Кючуков, на първо място е проблемът във Венецуела, на второ – българската позиция по проблемите във Венецуела, смята той.
„Опитът от последните десетилетия показва, че интернационализацията на вътрешнополитическите кризи в дадена страна не води до решаването им, а напротив – има еднозначно негативни последици. В Ирак, Афганистан, Либия, Сирия не просто не настъпи демокрацията, но се появиха проблеми със самата им държавност“, изтъква Кючуков.
Като тук не става дума за Садам, Кадафи, Асад или Мадуро, а за нашата (на ЕС и НАТО) собствена достоверност – пред европейските граждани и пред света. След случая „Хашоги“ вече нямаме право да говорим за ценности в международните отношения, изтъкна той. Защото ценностите и демокрацията се превърнаха в пазарна категория, в стока със своя цена – от 100 милиарда долара, колкото е стойността на оръжейните сделки между САЩ и Саудитска Арабия.
Интернационализирането на кризата във Венецуела води до задълбочаване на глобалното противопоставяне и за пореден път изправи от една страна САЩ и държави от Европейския съюз, а от друга – Русия, Китай, Турция и Иран, обръща внимание дипломатът. Като това се превръща в една повтаряща се конфигурация – въпреки, че това е ситуационно партньорство а не стратегически съюз или оформяне на блокове от типа на тези през Студената война.
Що се отнася до разнобоя в София, Любомир Кючуков припомня, че у нас по принцип трудно се стига до изработването на единна позиция по външнополитически теми. Обективността изисква да се каже, че вземането на позиция по такъв въпрос е тежко решение. Всеки е длъжен да отчита и позициите на своите партньори и съюзници.
За да отстоява страна като България своя самостоятелна позиция, ключово условие е да има силна вътрешна подкрепа за такава позиция. А у нас има дълбоко вътрешно разделение плюс наличието на сателитен подход с поглед към по-силния.
Освен това на България липсва политическото самочувствие да формулира и политическата тежест да отстоява собствена позиция. Членството в ЕС предполага диалог и партньорство по такива въпроси, но също така – участие в изработването на общата позиция, а не просто присъствие.
Най-странният аргумент за заетата от правителството позиция бе, че по този начин ние връщаме жеста на Испания и Португалия за подкрепата, която сме получавали в ЕС от тях по важни за нас въпроси. Това означава, първо – че България няма собствена позиция по кризата във Венецуела; второ – следвайки тази логика днес ние можехме със същата убеденост да защитаваме Мадуро – ако Испания и Португалия бяха заели подобна позиция.
Според дипломата Кючуков би трябвало България да настоява за търсене на политическо решение във Венецуела и да държи общоевропейската позиция да бъде такава: за вътрешен политически диалог и срещу интернационализацията на конфликта – като това би бил най-добрият път за избягване на ново огнище на нестабилност и международно напрежение.
Депутатът от ГЕРБ Тома Биков обясни по-рано пред Нова тв, че с позицията си за Венецуела България просто връща жеста на Испания и Португалия за подкрепата им по пакета "Макрон".
"Ние връщаме жест, ценностите са друг въпрос", посочи депутатът от ГЕРБ.
"Нашата позиция не е анализаторска и тя няма да окаже някакво влияние върху събитията във Венецуела. С позицията ни ние оказваме подкрепа на нашите партньори от ЕС, докато в алтернативната позиция на президента Радев не видях къде е българският национален интерес. Ако се разграничим от нашите партньори, какво ще спечелим? Ние се намираме в географската периферия на Европа и връщаме жеста на страни като Испания и Португалия, които ни подкрепиха срещу пакета "Мобилност". Иначе моята лична позиция е, че комунизмът няма място в нашия живот и където и да било по света. Но България има правото на своята позиция като суверенна държава'', обясни Биков.