КС реши: Машинното гласуване не е противоконституционно

Както е известно, в ИК беше прието, че на хартия ще се гласува само в секциите с по-малко от 300 избиратели, в болниците, домовете за стари хора, при гласуване с подвижна избирателна кутия. Вотът ще е с хартиена бюлетина и когато поради възникнали непреодолими външни обстоятелства машинното гласуване се окаже невъзможно.

От тази „застраховка“ ГЕРБ извличаха аргумент за „несигурността“ на машинното гласуване, а в изключението за малките секции видяха нарушаване на равното избирателно право (повече за искането виж тук).

КС е отхвърлил искането им. В решението си той изтъква, че бюлетината за машинно гласуване е проектирана по същия начин както хартиената. „По своята същност бюлетината за машинно гласуване не е нищо друго освен пренасяне и визуализиране на текста от хартиената бюлетина върху електронен носител“, подчертава КС. И обяснява, че доколкото законът не предвижда различна тежест на гласовете, подадени чрез хартиена бюлетина, и на тези от машинното гласуване, няма нарушаване на принципа на равно избирателно право.

„Видно от изложеното законът третира по един и същ начин гласуването чрез хартиена бюлетина и чрез бюлетина за машинно гласуване, като използва термина „равностойни“ и въвежда еднакви правила за гласуването. Начинът на гласуване – чрез отбелязване на вота върху хартиена бюлетина, върху бюлетина за машинно гласуване или по друг начин, по който се упражнява правото на глас – е въпрос на законодателна целесъобразност, която сама по себе си не подлежи на контрол за конституционност, стига законът да спазва принципите на избирателното право, установени в чл. 10 от Конституцията, и в частност да предвижда равно третиране на всички гласове, независимо от начина на тяхното подаване, което в настоящия случай е постигнато“, заявява КС.

В решението се заявява, че това, че в малките секции се гласува на хартия не е дискриминация, тъй като нито ограничава права, нито предоставя привилегии. „Начинът на подаване на гласа – с бюлетина за машинно гласуване, с хартиена бюлетина или по друг начин – не е свързан с конституционно защитено право на избирателите. Щом независимо от технологията на гласуване, законът предвижда равно третиране на различните начини на гласуване и обезпечава спазването на конституционните принципи на избирателното право в различните хипотези, то законодателният орган е действал в пределите на допустимата законодателна целесъобразност“, подчертават конституционните съдии.

Освен това те отхвърлят и тезата на ГЕРБ, че вотът с машина не е пряк. „Промяната на материалния носител, върху който е отразен гласът на избирателя, не променя характера на избирателното право като пряко“, пише в решението. В него изрично е посочено, че гласуването и на машина, и на хартия става в контролирана среда – в избирателни секции под контрола на изборната администрация, а самите устройства подлежат на специална проверка.

В решението се посочва, че уредбата на машинното гласуване дава и необходимите гаранции, че самият избирател е в състояние да провери начина, по който електронната система регистрира неговия вот – чрез контролната разписка. „Преди потвърждаването избирателят има възможност да възприеме на дисплея на устройството бюлетина, идентична с хартиената (чл. 268, ал. 2 ИК) и може да промени избора си (чл. 268, ал. 3 ИК). Противно на поддържаното в искането, както актът на гласуване, така и неговото отчитане от външна страна могат да бъдат наблюдавани и проверявани от самия гласоподавател, без това да изисква специални технически познания и умения“, обяснява КС и специално подчертава, че аргументите в решението на Конституционния съд на Германия от 2009 г. са неотносими уредбата на машинното гласуване по този начин у нас.

Така КС заключва, че законодателят е създал правна рамка, която осигурява произвеждането на избори в съответствие с принципите на публичност и прозрачност и с изискването за контрол върху изборния процес.

Искането е уважено единствено за една разпоредба, която влезе в Изборния кодекс по предложение на „Има такъв народ“, за да се покаже, че партията не е изоставила позицията си за въвеждане на мажоритарна изборна система. Обявеният за противоконституционен текст гласи: „Пропорционалната изборна система за избори за народни представители по чл. 246 се прилага до произвеждането на първите редовни избори за народни представители след влизането в сила на този закон“.

КС заявява, че тя е неясна, противоречива и на практика неизпълнима, поради което противоречи на принципа на правовата държава. Тя предписва на следващо Народно събрание в неопределен срок да приеме нови правила за парламентарните избори по неуточнена система, различна от пропорционалната, а какво точно не може да се разбере.

Конституционните съдии са отхвърлили и искането на ГЕРБ за обявяване за противоконституционни на новите правила за сформиране на Централната избирателна комисия (ЦИК).

Особените мнения

По отношение на машинното гласуване петима конституционни съдии са подписали решението с особено мнение – Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова, Таня Райковска (виж тук) и докладчикът Филип Димитров (виж тук).

По отношение на изключението за малките секции пък на особено мнение са застанали Павлина Панова, Красимир Влахов и Анастас Анастасов (виж тук).

„Като е въвел изключение от правилото за гласуване с бюлетина за машинно гласуване в избирателни секции в страната с по-малко от 300 избиратели, законодателят е лишил гражданите, които гласуват в посочените секции, от възприетите от самия него като предимства на този начин на гласоподаване възможности, тъй като тяхното право на глас няма да бъде упражнявано при същите условия и гаранции за доверие в изборния процес, както в по-големите секции, като при това не е детерминирал точно и ясно спецификата на случаите, обхванати от изключението, която налага различното им третиране“, заявяват в особеното си мнение конституционните съдии Павлина Панова, Красимир Влахов и Анастас Анастасов. И застъпват позицията, че така законът освен неравнопоставеност, е породил и двусмислие, съмнения и неопределеност.

Базирайки се на данни на Централната избирателна комисия от парламентарния вот на 4 април 2021 г., тримата посочват, че избирателните секции в страната с по-малко от 300 избиратели са над 3000, т.е. за стотици хиляди граждани няма да има машини. „Не виждаме основание от конституционен ранг, което да оправдае възприетия от законодателя подход, при който за тези български граждани честността на изборите да не следва да бъде осигурена. Ако гласуването с бюлетина за машинно гласуване, според цитираните мотиви на законопроекта, е въведено преди всичко, за да обезпечи сигурността на изборния процес и вярното отчитане на подадения вот, с този начин на гласуване компромис не може да се прави, освен в извънредни случаи. На практика предвиденото в чл. 212, ал. 5 ИК произволно изключение подкопава и обезсмисля принципа, който е насочен към гарантиране на активното избирателно право като основно конституционно право на гражданите“, изтъкват Панова, Влахов и Анастасов.

И питат, след като целта на законодателя е да гарантира избирателните права на гражданите и доверието в изборния процес, „каква целесъобразност може да оправдае допускане на компромис с тези цели по отношение на една значителна част от българските граждани?“.

Конституционните съдии Анастас Анастасов, Таня Райковска, Мариана Карагьозова и Гроздан Илиев на свой ред казват, че машинното гласуване създава препятствие, което затруднява немалка част от гражданите при гласуването. „Дори би могло да доведе до отказ от участие, поради преценка за невъзможност за действително упражняване на това право по този законодателно наложен начин. Подобно ограничение на активното избирателно право е непропорционално с оглед декларираните от законодателя легитимни цели.

Единствено съображения от конституционен порядък могат да оправдаят ограничаване на това конституционно право на гражданите, а такива не са налице. Под предлог, че хартиените бюлетини дават по-големи възможности за манипулации от секционните комисии, които броят неточно бюлетините, допускат грешки и съставят протоколи с множество поправки и неточности, вместо да се търсят начини за отстраняване на тези дефекти в работата на избирателните комисии, се предприема рязка законодателна промяна, която обаче не предлага необходимата детайлна правна рамка, съобразена със спецификата на машинното гласуване, изискващо виртуална среда и заместващо една от специфичните функции на избирателната комисия – за отчитане на броя на гласувалите за всяка политическа партия или коалиция въз основа на съдържащите се бюлетини (разписки) в специална кутия“, обясняват четиримата конституционни съдии.

Според тях задължителното машинно гласуване при отчитане на особеностите при преброяване на резултатите не удовлетворява стандарта за прозрачност и публичност и не предоставя възможност за обществен контрол при зачитане на гласовете, „защото преброяването се извършва „вътре в машината“ по зададени параметри от специализиран софтуер, а не пред очите на хората“.

Филип Димитров пък твърди, че вместо европейския, 45-ият парламент следва опита на държави като Венецуела и Бутан. Ето какво пише той: „Очевидно несъстоятелно е твърдението, лансирано в Народното събрание като мотив за въвеждане на безалтернативното машинно гласуване, че то е някаква по-съвършена форма на гласоподаване, гарантираща вота срещу изкривявания и манипулации. В Европа машинното гласуване е повсеместно отхвърлено поради сериозни доводи в обратния смисъл. Във всички европейски държави, в които е експериментирана такава форма на гласуване, тя е изоставена.

С машини се гласува само в един район в Белгия – регион Брюксел, при това по различна процедура. (Съпоставка със САЩ е ирелевантна, тъй като там „машинното гласуване“ става по друга технология и е една от няколко възможни опции.) В същото време тази форма се прилага в Бразилия, Венецуела и Бутан. Законодателят разбира се има право да избере да следва техния опит, макар и да е смущаващо желанието му да настоява, че макар и от 17 години да е член на ЕС, България не следва да се третира като част от Европа“.

Пълният текст на решението може да се прочете тук.

Източник: news.lex.bg