- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 2446
- 12
В приетите на първо четене промени в ЗЗД реално са първа стъпка към премахване на дълговото робство и фигурата на „вечния длъжник“. Промените предвиждат с изтичането на 10-годишна давност да се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсванията ѝ, освен в случаите, когато задължението е отсрочено и разсрочено. Правилото няма да важи за задължения на еднолични търговци, както и за дългове, произтичащи от непозволено увреждане и неоснователно забогатяване. След приключването на тези 10 години кредиторите няма да имат право на претенции по съдебен ред или по някакъв друг ред да искат събиране на това вземане.
„Става дума за огромна група хора в България, които по една или друга причина са изтеглили кредити, изплащали са ги, били са коректни в немалък период от време, след това някакво неблагополучие ги е довело до невъзможност да плащат и затъват в една спирала, наречена „вечният длъжник“.
У нас над 600 хиляди са изпълнителните производства, което засяха стотици хиляди съдби. Много от хората в такова положение предпочетоха да емигрират от България, за да имат сносни доходи зад граница и съдия-изпълнителите не ги преследват.
Имаме изпълнителни производства, които продължават повече от 10-15 години. Дългът на едно лице се прехвърля като наследство на неговите деца. Така тази дългова верига няма край. А през време на тези производства допълнително се трупат лихви и разходи, които допълнително утежняват дълга.“
Депутатът от ВМРО определи този законопроект като един от най-важните, които разглежда сегашния парламент.
Веселинов допълни, че промените в закона ще бъдат коментирани с организациите на кредиторите, като е категоричен, че ще бъде намерен необходимият баланс така, че на първо място да бъдат защитени интересите на гражданите, но и негативите да не са само за кредиторите.
Ето и мотивите на ЗИД на ЗЗД:
В последните години се наблюдават редица случаи на изпълнителни производства срещу граждани, които продължават над десет години, а в някой случаи и по петнадесет и повече години. През цялото това време на длъжника се начисляват лихви, такси и разноски, които в повечето случаи многократно започват да превишават главницата. Изпълнителните производства могат да продължат до безкрайност, въпреки че длъжникът е загубил голяма част или цялото си имуществото и е в обективна невъзможност да изплати своите дългове. Съгласно действащото законодателство при смърт на длъжника изпълнителните действия продължават срещу неговите наследници. Към настоящия момент има открити процедури за принудително изпълнение, засягащи над 600 000 български семейства, а хиляди български граждани са преследвани от колекторски фирми, много често за твърдени задължения отпреди 10-15 години.
В нашето законодателство има добре уредена процедура за обявяване на неплатежоспособност на търговци, но когато стане въпрос за физически лица, които не упражняват търговска дейност ситуацията е съвсем различна. Липсва каквато и да е възможност едно физическо лице, когато не може да погаси своите изискуеми задължения да започне процедура по фалит или да се освободи от задълженията си след изтичане на определен период от време. В повечето европейски държави има въведен регламент за потребителски фалити или абсолютна давност, но Република България остава единствената държава членка на Европейския съюз към настоящия момент, която няма нормативна база въвеждаща абсолютна давност за задължения на граждани или процедури на потребителска несъстоятелност. Института на абсолютната давност в ЕС е регламентиран в Гражданските кодекси на Белгия, Германия, Франция, Португалия, Румъния и др. Тенденцията в голямата част от държавите-членки е в последните години да намаляват общите давностни срокове. В по-голямата част от държавите изрично е установен общ давностен срок, който варира от 3 г. (например Румъния, Словакия, Германия, Дания, Чешката република) до 30 години (Австрия, Люксембург и отчасти Белгия). Като 10 годишният общ давностен срок е най-разпространен в законодателствата на държавите членки.
Бързо и ефективно решение за избягване на съществуването на фигурата на „вечния„ длъжник е въвеждане на 10-годишна абсолютна погасителна давност по отношение на физическите лица. В момента в Закона за задълженията и договорите е въведена обща 5-годишна давност и се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок и 3-годишна давност за вземанията за възнаграждение за труд, за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, за наем, за лихви и за други периодични плащания. Уредената с чл. 111 и 112 от ЗЗД давност се прекъсва с предявяване на иск или възражение или с предприемане на действия за принудително изпълнение от страна на кредитора. Съгласно чл. 117 от ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност и това може да продължи неограничен период от време и кредиторите безкрайно могат да преследват длъжниците - физически лица. С въвеждане на 10-годишна абсолютна погасителна давност няма да се промени действащия в момента режим за обща давност и длъжниците ще могат по досегашния регламент да се възползват от 3 и 5-годишната давност. И към настоящия момент съществува разпоредбата на чл. 171 ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесулен кодекс с която през 2005 г. е въведен 10-годишен давностен срок за погасяване на всички публични вземания независимо дали се дължат от физически лица или търговци. С уеднаквяване на режима за 10-годишен давностен срок за погасяване на публичните и частни задължения на физически лица, ще се даде шанс на гражданите да започнат от нулата, на чисто и да градят своята семейна икономика. Достатъчно са защитени и интересите на кредиторите защото десет години е един дълъг срок, в който кредиторите реално могат да съберат вземанията си, като в по-голямата си част от случаите те могат да се снабдят на извънсъдебно изпълнително основание с изпълнителен лист и да се възползват от ускорени съдебни процедури.
