- Автор: dnes.dir.bg
- 27 Окт 2021
- 3727
- 42
В решението си магистратите тълкуват основния закон, за да отговорят на въпроса в какъв смисъл Конституцията използва понятието "пол", съобщи правният сайт "Лекс".
Проблемът беше поставен пред него от Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), която от своя страна трябва да излезе със задължително тълкуване за това дали в България е допустима юридическа промяна на пола при транссексуалност.
Думата "пол" е употребена в Конституцията само веднъж - в чл. 6, който забранява дискриминацията по различни признаци, включително и по пол. Освен това тя обявява брака за доброволен съюз между мъж и жена и въвежда особена закрила на жената майка.
Стъпвайки именно на тези разпоредби през 2018 г. КС заяви, че Истанбулската конвенция противоречи на Конституцията. Още в това си решение съдът заяви, че "биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол", "значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност", "разбирането за брака като връзка между мъж и жена е вкоренено дълбоко в българското правосъзнание", а налагането (от Истанбулската конвенция) на "процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, е в разрез с Конституцията".
В този смисъл с днешното му решение на пръв поглед се продължава тази линия на тълкуване.
В новото си решение КС обаче анализира въпроса за пола в цялостния конституционен контекст и стъпва на духа и принципите на основния закон, а не само на отделните разпоредби, споменати в решението за Истанбулската конвенция.
КС подчерта - не може да дописва закона и Конституцията
Преди да пристъпи към отговора на въпроса за смисъла на понятието "пол" по Конституция, КС изрично заявява, че дава задължително тълкуване на основния закон, но "не отправя обвързващи предписания до отделните власти относно уреждането на правното положение на транссексуалните лица и конкретно - на законодателната власт относно създаване на определена законова уредба, признаваща правото им на полово самоопределяне, и на съдебната - относно дължимия начин на произнасяне по молби на посочените лица за зачитане на определени правни последици, произтичащи от това самоопределяне".
Т.е. само законодателят може да реши как да постъпи и дали да уреди изрична процедура, по която държавата ще признава смяната на пола на транссексуалните. Като КС изрично подчертава, че няма да коментира и съществуващата по този въпрос празнота в закона.
Освен това в решението специално се посочва, че той не се произнася по това дали действащата правна уредба позволява юридическа промяна на пола, т.е. категорично топката по въпроса остава в Гражданската колегия на ВКС.
"Поставеният на разглеждане конституционен проблем по делото не е свързан с необходимостта да се гарантира правото на равно третиране на транссексуалните лица и защитата им от дискриминация по този признак, а с изясняване на съдържанието на понятието "пол" в контекста на релевантната конституционна уредба, т.е. свързаната с брака и семейството и тълкувана съобразно духа и принципите на Основния закон и конкретно тези, които отразяват утвърдените ценностни разбирания в българското общество. Без да изземва нормативно предоставената компетентност на другите държавни органи, това тълкуване очертава задължителната конституционна рамка, в която те осъществяват дейността си, относима към предмета на тълкуването", заявява КС.
И специално обръща внимание, че когато тълкува Конституцията, той установява точния смисъл и съдържание на нормите в основания закон, но не може да ги допълва или дописва.
Практиката на съдилищата в Страсбург и Люксембург
Решението съдържа анализ на практиката на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз, който би трябвало да бъде взет предвид от законодателя.
"Обобщеният анализ на практиката на ЕСПЧ показва, че основанието за осъждане на държавите-членки на Съвета на Европа за нарушаване на чл. 8 КЗПЧОС конкретно във връзка с правата на транссексуалните лица e липсата на национално законодателство, предвиждащо възможност за промяна на статуса им и правно признание на промяна на пола въз основа на законодателно предвидени условия и процедури, независимо от развитието на науката и нарастващото според ЕСПЧ обществено приемане на явлението "транссексуалност", пише КС.
И цитира и решението по българското дело "Y.T. c. Bulgarie", в което ЕСПЧ макар да отчита, че разпоредбите на чл. 73 и чл. 76 от Закона за гражданската регистрация биха могли да обуславят възможността националният съд да разреши промяна на съществени лични данни за самоличност в актовете за гражданско състояние, подчертава, че в България са възможни само съдебни, а не административни средства за правна защита, за да се признае промяната на пола. Като съдът в Страсбург констатира, че "българското законодателство не предвижда никаква процедура, посветена единствено на преназначаването на пола".
Какво следва за транссексуалните?
На пръв поглед даденото днес тълкуване, че Конституцията разбира под пол само биологичния, предпоставя отрицателния отговор на въпроса пред върховните съдии - за това дали в България е допустимо транссексуален да промени юридически пола си. Предстои да видим как ще подходи Гражданската колегия на ВКС, която сега трябва да възобнови тълкувателното си дело.
До 2019 г. нямаше спор дали юридическата промяна на пола е допустима, а по това какви са изискванията, за да бъде осъществена. Отначало колебанието беше дали трябва да се изисква транссексуалните да са претърпели операция, или е достатъчно да са провели хормонална терапия. После излезе решение, че те не могат да бъдат заставяни да претърпят хирургическа операция за модификация на тялото против тяхната воля, като предпоставка за промяна на вписания в акта за раждане пол, и преобладаващото изискване стана да са започнали хормонална терапия. Впоследствие върховни съдии приеха, че и агресивната хормонална терапия води до детеродна неспособност, т.е. осъществява състава на чл. 128 НК и също не може да бъде поставяна като изискване за юридическа промяна на пола.
Така до 2019 г., когато бяха постановени най-либералното и най-консервативното решение на ВКС по отношение на смяната на пола. На единия полюс застанаха съдиите Стоил Сотиров, Василка Илиева и Зоя Атанасова и директно от Европейската конвенция за правата на човека изведоха два критерия за промяна на пола: 1. медицински - наличие на състояние на транссексуалност и 2. сериозно и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната от лицето психична и социална полова роля. Същата година обаче Светла Димитрова, Геника Михайлова и Даниела Стоянова (на особено мнение) отрекоха въобще възможността да бъде променен нечий пол в актовете за гражданско състояние (те приеха, че е допустимо вписване на друг пол, само ако е допусната грешка).
По делото в КС постъпиха множество становища, в които бяха изложени различните полярни позиции за възможността за юридическо признаване на пол, различен от биологичния.
Източник: dnes.dir.bg
