- Автор: Гласове
- 17 Sep 2026
- 1540
- 0
Американският Конгрес окончателно одобри най-мащабния санкционен закон срещу Русия от години и го изпрати за подпис на Доналд Тръмп. Документът дава на президента правото да налага мита до 100% върху стоките от държави, които купуват руски нефт и газ, като основните мишени са Индия и Китай. Часове по-късно Ню Делхи предупреди, че подобна мярка ще удари отношенията със САЩ и международния енергиен пазар, отказа да се откаже от руските доставки и обяви, че ще предприеме „всички необходими мерки“, за да защити икономическите си интереси и енергийната сигурност на 1,4 млрд. души.
Камарата на представителите на САЩ прие законопроекта „Линдзи О. Греъм за санкциониране на Русия и Иран“ с 262 срещу 159 гласа. Тъй като документът вече беше одобрен и от Сената, той е преминал окончателно през Конгреса и остава Доналд Тръмп да го подпише, за да влезе в сила.
Законът е насочен срещу руския енергиен и отбранителен сектор, банки, държавни служители, кораби от т.нар. сенчест флот и компании, подпомагащи заобикалянето на действащите ограничения. Основната му цел е да намали приходите, с които според Вашингтон Москва финансира войната в Украйна.
Най-тежката мярка обаче не е пряко срещу Русия, а срещу трети държави, които продължават да купуват руски нефт и природен газ. Законопроектът позволява на Тръмп да облага техните стоки с мита до 100%, когато влизат на американския пазар.
Така основните потенциални мишени се оказват Индия и Китай – двата най-големи купувачи на руски енергийни ресурси след въвеждането на западните санкции.
Митото не се въвежда автоматично
Приемането на закона не означава, че върху индийските и китайските стоки автоматично ще бъде наложено мито от 100%. Документът дава на президента на САЩ правото да определя размера, обхвата и момента на въвеждането на т.нар. вторични мита.
Това предоставя на Белия дом значителна свобода да решава кои държави да бъдат наказани, кои продукти да бъдат засегнати и дали да бъдат предоставяни изключения.
Опит на демократите да премахнат широките вторични мита от законопроекта беше отхвърлен в Комисията по правилата на Камарата на представителите със 7 срещу 3 гласа. Отхвърлено беше и предложение предварително да бъдат посочени конкретните държави, срещу които ограниченията няма да се прилагат.
На практика това позволява на Тръмп да използва заплахата от 100-процентни мита и като инструмент при търговски преговори.
Индия: Ще защитим интересите си
Индия реагира остро само часове след окончателното одобрение на документа от Конгреса.
„Индия остава твърдо ангажирана с гарантирането на енергийната сигурност на своите 1,4 млрд. граждани. Тя ще продължи да го прави чрез диверсифициране на доставките и в зависимост от променящата се пазарна динамика“, заяви индийското Министерство на външните работи.
Ню Делхи подчерта, че през последните месеци въпросът е обсъждан на високо равнище с различни американски представители.
„Индийската страна много ясно изложи потенциалните последствия не само за двустранните отношения, но и за международния енергиен пазар“, се казва в позицията.
Индия заяви също, че е решена да предприеме „всички необходими мерки“, за да защити търговските и икономическите си интереси. Правителството ще координира действията си с индийските търговски и промишлени организации.
Това означава, че Ню Делхи не поема ангажимент да прекрати покупките на руски петрол. Напротив, индийското правителство обвързва избора на доставчици с цената, сигурността на доставките и националните интереси.
Русия осигурява над 30% от индийския петрол
Залогът за Индия е огромен. Страната е третият по големина вносител на петрол в света и разчита на чуждестранни доставки за по-голямата част от своето потребление.
През финансовата 2025–2026 г. Русия е осигурила 30,3% от целия индийски внос на суров петрол. Покупките са били на стойност около 40,8 млрд. долара при общ петролен внос за 134,7 млрд. долара.
През юли 2026 г. делът на руския петрол е надхвърлил половината от всички доставки за Индия, съобщава Financial Express.
Само през юни Индия е внесла руски енергийни ресурси за 5,5 млрд. евро, от които 4,5 млрд. евро са били платени за суров петрол. Така тя е станала вторият най-голям купувач на руски изкопаеми горива след Китай.
Според Центъра за изследвания върху енергията и чистия въздух индийските покупки на руски петрол са нараснали с 34% само за месец. От декември 2022 г. до края на юни 2026 г. Индия е изкупила 36% от руския износ на суров петрол, а Китай – 50%.
Индийските рафинерии вече са договорили руски доставки за септември и октомври. Представители на сектора настояват правителството да поиска от Вашингтон изключение или поне преходен период, който да позволи изпълнението на сключените договори.
Сред обсъжданите варианти е Съединените щати да определят квота, в рамките на която Индия да може да продължи да купува руски петрол, вместо незабавно да бъде обложена с максимално мито.
Риск от нов скок на цените на петрола
Индийските рафинерии предупреждават, че рязкото ограничаване на руския петрол може да повиши световните цени. Рискът е още по-голям заради намалените доставки вследствие на войната в Близкия изток.
Ако Индия бъде принудена да замени руските количества, тя ще трябва да увеличи покупките си от Близкия изток, САЩ и други доставчици. Това би засилило конкуренцията за наличния петрол и би повишило цените не само за индийския пазар, но и в световен мащаб.
Индийските компании предупреждават още, че по-скъпият суров петрол ще намали печалбите на рафинериите, които вече продават горива на вътрешния пазар под пазарната им стойност, за да бъдат ограничени цените за потребителите.
Вашингтон вече наказа Индия веднъж
САЩ вече използваха митата като наказание за индийските покупки на руски петрол. През август 2025 г. администрацията на Тръмп наложи допълнителна тарифа от 25% върху индийския внос. Така общата тежест върху част от стоките достигна 50%.
Специалното мито, свързано с руския петрол, беше отменено през февруари 2026 г. Новият закон позволява натискът да бъде възстановен в много по-тежка форма.
Индийските износители се опасяват, че Вашингтон може да използва заплахата от 100-процентни мита, за да принуди Ню Делхи да приеме неизгодни условия по подготвяното двустранно търговско споразумение.
„Вашингтон може да използва тарифната заплаха, за да принуди Индия да намали покупките на руски петрол и да приеме крайно неравноправно търговско споразумение“, коментира Аджай Шривастава от базирания в Ню Делхи мозъчен тръст Global Trade Research Initiative.
Според него законопроектът е „груб и опасен опит“ да бъде притиснат стратегически партньор на Съединените щати заради защитата на неговите законни икономически интереси.
Индийският министър на търговията Пиюш Гоял трябва да посети САЩ за срещата на търговските министри от Г-20. Очаква се той да разговаря с американския търговски представител Джеймисън Гриър както за новите санкции, така и за блокираните преговори по двустранното търговско споразумение.
Източници: „Фокус“, „Ройтерс“, Асошиейтед прес, The Indian Express, Financial Express
