Илияна Йотова след КСНС: България предлага мораториум върху бойните действия в Черно море

Незабавна проверка кой стои зад ударите по търговските кораби в Черно море, ускорено придобиване на антидрон системи и дипломатическа инициатива за мораториум върху бойните действия в морето. Това са сред предложенията на Консултативния съвет за национална сигурност, представени от президента Илияна Йотова. Съветът предупреди, че все по-далекобойните безпилотни системи увеличават заплахите за критичната инфраструктура в цяла България, а не само по Черноморието. Извънредното заседание беше свикано след атаките срещу два търговски кораба в изключителната икономическа зона на България. Участниците обсъдиха рисковете за морската сигурност и стратегическите обекти в страната на фона на войната в Украйна.
 

 

Предложенията към изпълнителната и законодателната власт са приети с мнозинство от три четвърти. Представителите на три парламентарни групи са гласували против, съобщи Йотова, без да ги назове в представеното изявление.

„Консултативният съвет за национална сигурност категорично осъжда ударите по търговските кораби в Черно море като грубо нарушение на международното морско право и настоява за незабавно извършване на проверка за установяване на извършителите на ударите“, заяви президентът. След приключването на проверката правителството трябва да информира обществото за резултатите.

По време на заседанието е отчетена ескалация на военните действия между Русия и Украйна, която застрашава морската сигурност и свободното корабоплаване. Нарастват атаките с морски и въздушни дронове срещу търговски плавателни съдове, водещи до повреди, потапяне на кораби и човешки жертви.

„Това доведе до ограничаване на свободата на корабоплаването, рязък спад на корабния трафик, повишаване на застрахователните разходи, икономически загуби и опасност от екологично замърсяване“, посочи Йотова.

Съветът е обсъдил и защитата на стратегически обекти от българската отбранителна индустрия. Според представеното становище страната е изправена пред сериозни предизвикателства при осигуряването на физическата защита на критичната инфраструктура.

„Беше постигнато съгласие, че използването на все повече на брой, все по-високотехнологични и все по-далекобойни безпилотни системи съществено увеличава заплахите за критичната инфраструктура на България, намираща се не само в близост до Черно море, но и на цялата територия на страната“, заяви президентът.

Сред предложените мерки са използване на безпилотни летателни системи за разузнаване и наблюдение и ускоряване на модернизацията на Въоръжените сили. КСНС настоява за придобиване на антидрон системи, включително с възможност за физическо поразяване на безпилотни апарати, в тясно сътрудничество с НАТО и ЕС.

България може да поиска и по-голям принос от съюзниците за сигурността в Черноморския регион — допълнителни средства за въздушно и морско наблюдение, укрепване на бреговата отбрана и увеличаване на възможностите за противодействие на дронове. Йотова подчерта, че предложените действия не нарушават Конвенцията от Монтрьо.

Същевременно КСНС смята, че на този етап консултации по член 4 от Северноатлантическия договор няма да доведат до нови мерки.

„Свикването на консултации по член 4 на този етап е непродуктивно, тъй като обсъждането на подобни инциденти беше възприето като подходящо да бъде разгледано в рамките на Северноатлантическия съвет и няма да доведе до нови мерки“, обясни президентът.

Съветът предлага България да започне спешни разговори с Румъния и Турция за координирани действия за защита на търговските кораби и безопасността на корабоплаването. Националната система за търсене и спасяване по море трябва да бъде поддържана във висока степен на готовност.

Пред ЕС страната трябва да предложи рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море. Сред обсъдените възможности са използването на европейски средства за сателитно наблюдение, задействане при необходимост на Механизма за гражданска защита при опасност от екологични последици и търсене на възможности за финансови компенсации при понесени загуби.

КСНС предлага и дипломатическа инициатива с участието на всички шест черноморски държави — Русия, Украйна, България, Румъния, Грузия и Турция. Целта е постигане на съгласие за мораториум върху бойните действия в Черно море и превръщането му в зона на споделена сигурност.

„Най-голямата гаранция за нашата сигурност е незабавно прекратяване на огъня и използването на всички политически и дипломатически канали за постигане на мир. България трябва да участва активно в този процес“, заяви Йотова.

Съветът препоръчва да бъде поискано съдействие от механизмите на ООН за технически и правен анализ на инцидентите, както и резолюция за гарантиране на свободата и безопасността на корабоплаването.

Правителството трябва да продължи изпълнението на вече приетите мерки и да анализира необходимостта от законодателни промени за защита на стратегическите обекти и морската сигурност.

Източници: бТВ, NOVA