![In memoriam Джоко Росич: „Всичко умира, остава само съграденото"](https://glasove.com/media/2020/09/10/39175/400x300.jpg?_=1645087455 "In memoriam Джоко Росич: „Всичко умира, остава само съграденото"")
- 10 Sep 2020
- 68
- 3
Актьорът Джоко Росич е починал в петък вечерта в болница "Лозенец" в София, седмица преди да навърши 82 години. Неотдавна той бе опериран в "Пирогов" от тумор в мозъка.
<p>Джоко Росич е роден на 29 февруари 1932 г. в Крупан, Кралство Югославия. Майка му е българка, а баща му - сърбин. През 1951 г. той емигрира в България по политически причини. Тук завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 г. като журналист в БНР. </p>
<p>Актьорът се снима в български, унгарски и сръбски филми. Едни от най-известните му филми са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Златният век“, „Капитан Петко войвода“, „Зарево над Драва“ и др.</p>
<p>Джоко Росич е носител на орден "Кирил и Методий" първа степен, както и на наградата „Златен век“ на Министерството на културата.</p>
<p> </p>
<p><strong><em>30 пъти съм бил убиван в киното. Всичките ми смърти са били различни.</em></strong></p>
<p><em>Един уважаващ себе си актьор не може да си позволи да умира по един и същи начин. Първата си смърт на кино съм „направил“ през 1963 година. Последната – миналата година. А през този отрязък от време исторически се случиха и други смърти – падаха империи, падаха държави, падна Берлинската стена. Светът се промени радикално. Ако се направи филм, в който това да се покаже, бих участвал с моите 30 смърти в него.</em></p>
<p>Това признава актьорът в едно свое интервю за "Жената днес". И още:</p>
<p><em>Не е истина, че душата е безсмъртна.</em></p>
<p><em><strong>Всичко умира, остава само направеното, съграденото.</strong></em></p>
<p><em>Другото - престанеш ли да го мислиш и преживяваш – умряло е. Но пък тъгата е най-красивото, най-градивното свойство на душата. Я се сети за едно велико нещо, дето да е направено в радост. Било книга, текст, картина. Тъгата е велико състояние! Няма как да забравя сина си, който загубих преди три години. Всяка сутрин, като отворя шкафа за кафе и видя кутията за чай, която ми донесе от Лондон, и се сещам.</em></p>
<p> </p>
