Германският президент отказа на Гърция преговори за репарации от войната

Коментари

• ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ

  07 Март 2014 2:59ч.

  В резултат на действията на българите, гръцки партизани и цивилни организират Драмското въстание в края на септември 1941. Въстанието е потушено, като 3000 въстаници (от които 1000 невъоръжени) са убити, а в следващите седмици българската армия убива 15 000 гърци, като в някои области са разстреляни цели села.[7] Българската окупация е най-смъртоносна за гръцкото население — българската армия избива общо 40 000 гърци, докато Германия екзекутира 21 000, а Италия — 9000. После идват демократичните фашисти. Получаването на съвременни американски самолети и прилагането на тактиката \"изгорена земя\" от правителствените войски, както и тяхното численно предимство започва леко-полека да накланя везните в тяхна полза. Въстанническите села са горени с напалм от английската окупационна и кралската гръцка авиация, бомбардирани са десетки селища, включително град Лерин. Върху Егейска Македония са извършени 1 467 въздушни нападения, над 120 нападеня с напалм, хвърлени 288 тона бомби и 1935 ракети[5]. Действията на наземните сили са още по-ожесточени и продължават в 1950г. и години след края на въстанието. Към това се прибавят и стратегическите грешки на комунистите като отстраняването на комадващия на партизаните генерал Маркос Вафиадис, и опита да се приобщи НОФ чрез приемане на решение за присъеденяване на Македония към планираната Балканска федерация. Допълнителен удар е затварянето на югославската граница от Тито, след преориентирането му към Запада. Така партизаните губят своите най-надеждни тилови бази. През януари 1951 г. седмичника на генералният щаб на Гърция \"Стратиотика\" публикува обобщени данни на загубите по време на гражданската война. Убити по официални данни са общо към 70 000 души (без убитите цивилни от правителствените войски). Правителствените сили губят 12 777 убити, 37 732 ранени и 4 257 изчезнали. Сред партизаните, в състава на чийто сили с български етнически произход са над 60% от бойците,[6][7] са убити 38 839 души, 20 128 са пленени и около 20 000 се предават. Партизаните убиват 4 124 граждански лица, в това число 165 свещеника. Броят убитите цивилни от правителствените войски не е посочен, но предвид мащаба и начина на водене на военните действия е в пъти повече. На мини се взривяват 931 души. Били са вдигнати във въздуха 476 обикновени и 439 железопътни моста. Унищожени са 80 железопътни станции. Хиляди хора са репресирани, пратени по лагери и насилствено презаселени. Около 1 000 000 са временно разселени през войната. Към 56 000 емигранти, предимно от Егейска Македония, бягат от Гърция. Отделно 28 хиляди деца (20 000 от тях с български етнически произход и 8000 с гръцки[8]), много от тях деца на партизани и помагачи, са изпратени от комунистите в страните от социалистическия блок.[9], монархията настанява други 12 000 деца от военната зона в лагери по гръцките острови под свой надзор, повечето от тях са дадени за осиновяване отвъд океана. На емигрантите е забранено връщането в родните им места. Гръцката народна освободителна армия (ЕЛАС) (на гръцки: Ελληνικός Λαϊκός Απελευθερωτικός Στρατός, ΕΛΑΣ, по грешка наричана Εθνικός Λαϊκός Απελευθερωτικός Στρατός, т.е. Национална народна освободителна армия) e въоръженото тяло на Народоосвободителния фронт (ЕАМ) по време на германската окупация на Гърция през Втората световна война. Главнокомандващ на ЕЛАС е Арис Велухиотис, а общата численост на организацията достига 50 000 души. Води сражения с германски и италиански войски и срещу некомунистическата съпротива на ЕДЕС, ПАО, Тагмата Асфалияс, ЕККА и други. След изтласкването на германската войска от Гърция ЕЛАС води сражения с британската армия и официалната гръцка власт. Демократичната армия на Гърция (на гръцки: Δημοκρατικός Στρατός Ελλάδας) е армия, създадена от Гръцката комунистическа партия по време на Гръцката гражданска война от 1946-1949. Лидери на ДАГ са Никос Захариадис и Маркос Вафиадис. История След освобождаването на Гърция от окупацията на Германия и споразумението от Варкиза (в което ЕЛАС, главната партизанска армия в Гърция, се съгласява да се разоръжи) започва гонение на граждани, комунисти и дейци на Националния освободителен фронт (ЕАМ). През 1945 година британските въоръжени сили заедно с националната армия на атинското правителство имат на свое разположение 60 000 войника, 200 танка и 80 самолета, за да водят борба с ЕАМ. В Гърция има 166 различни антикомунистически групи, като „Сурла“ и „Калабалики“ в Тесалия и „Пападопулос“ в Македония. В края на август 1949 година правителствената армия, контролираща по-голямата част от Гърция, с помощта и водачеството на американското правителство стоварва 180 000 войника и побеждава армия на ДАГ от около 7000 човека на фронта Грамос-Вич. След тази загуба бойците на ДАГ пресичат границата в Албания и се установяват по лагери в новосъздадената социалистическа република, а главната група от войници се установява в Ташкент.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• SS-23

  07 Март 2014 4:58ч.

  Просто златният резерв на Гърция от 200(250)т. злато е изнесен от фешистите в БЕРЛИН и после вместо да бъде върнат в Гърция е конфискуван от най-демократична държава САЩ .Така ,че репарации на КУКОВО ЛЯТО.А този преди мен МНОГО ПИСАЛ, МНОГО С ЦИФРИ ЛЪГАЛ,МНОГООО..МНООООГО ЛЪГАЛ.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Иван

  29 Юни 2014 8:42ч.

  Е проблем е че две войни сме ги мачкали като нож масло, а сега трябва да просят от \'екс-поробителите\' - искаш компенсаций - на ти!

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи