- 15 Окт 2026
- 222
- 0
Достатъчно дизел за българския пазар, договорени доставки на нефт до средата на декември и производство, което позволява износ, без да застрашава вътрешното снабдяване. Защо тогава плащаме скъпо? Как войните, санкциите и зелените изисквания се отразяват на цените? „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ е „инженерно бижу“, но работи при тежки ограничения, а рафинерията не може изкуствено да регулира цените, без да постави под заплаха собственото си производство.
Явор Дачков разговаря с особения управител на „ЛУКОЙЛ“ Евгени Симеонов за сигурността на доставките, последиците от забраната за износ на дизел, начина, по който се образуват цените на горивата, и необходимостта от преосмисляне на Зелената сделка. Какво печели България от работата на рафинерията, какво знаем за бъдещия ѝ собственик и защо страната вече има стратегическо значение за снабдяването на региона?
Разговорът е записан на 15 октомври 2026 г. в Ехо Медия Студио. Оператори и монтаж: Елизабет Хасан и Христо Анчев.
Още акценти:
Дизел има, износът не застрашава българските потребители: Рафинерията произвежда между 250 и 280 хиляди тона дизел месечно, докато вътрешното потребление дори през най-силните летни месеци е между 180 и 190 хиляди тона, посочва Симеонов. Производството надхвърля нуждите на българския пазар и позволява износ на останалите количества. В договорите с българските компании е записано, че вътрешният пазар се задоволява първо и приоритетно. Уверението на управителя е категорично: горива ще има, докато „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ работи нормално.
Доставки до декември, производство до януари: Договорени са доставки на суров петрол до средата на декември, което според управителя осигурява производство до средата на януари. В тази сметка не влизат оперативният резерв и задължителните запаси. Към момента на разговора няма отказани доставки на нефт, нито отказани кораби за износ на готова продукция. Ситуацията в Черно море обаче се следи непрекъснато заради атаките и растящите транспортни рискове.
С какво ни помогна забраната за износ на дизел? Според Симеонов тя няма положителен ефект, а носи пропуснати икономически ползи. Резервоарите нямат безкрайна вместимост. Когато се запълнят и продукцията не може да бъде изнесена, предприятието трябва да намали производството. По-ниското натоварване увеличава разхода за единица продукция, влошава финансовия резултат и намалява възможностите за данъчни постъпления. В условията на недостиг на дизел в Европа ограничаването на износа лишава и съседните пазари от допълнителни количества.
От един барел нефт не се получава само дизел: Рафинирането е свързан производствен процес, от който излизат бензин, дизел, авиационно и котелно гориво, пропан-бутан и други продукти. Не може просто да се намали производството на дизел, без това да засегне останалата продукция, обяснява управителят. Затова ограниченията върху износа на един продукт се отразяват върху работата и рентабилността на цялото предприятие.
Как се образува цената на колонката: По думите на Симеонов формулата не е променяна от десет години. Вземат се последните пет средни борсови котировки и се добавят разходите за производство, транспорт, логистика и мрежа. Върху тези разходи тежат скъпите електроенергия и природен газ, морските превози и застраховките. Рафинирането е високоенергоемък процес, който изисква големи количества електричество и пара. Затова поскъпването на енергията и рисковете по морските маршрути достигат и до крайния потребител.
Рафинерията не може изкуствено да регулира цените: Наличието на собствено производство дава сигурност на доставките, но не позволява горивата да се продават трайно под себестойността им. Според управителя подобна политика би изчерпала средствата на дружеството и в един момент то няма да може да купува нефт и да произвежда. Симеонов посочва и риск от намеса на контролните органи. Устойчивата работа на предприятието е условие то да продължи да снабдява пазара.
„Инженерно бижу“ под тежки санкции: Симеонов определя бургаската рафинерия като едно от малкото предприятия в света с толкова прецизни възможности за дълбочинна преработка чрез H-Oil. Модерните мощности обаче работят при ограничения, които засягат избора на партньори, доставките на резервни части, транспорта и логистиката. Има компании, които отказват да работят със санкционирано дружество. Затова според него прякото сравнение със западноевропейски рафинерии пропуска съществена част от разходите и затрудненията.
Замяната на руския нефт усложнява производството: Рафинерията е проектирана да работи с нефт тип „Уралс“. За да получи суровина с подходящи характеристики на плътност и съдържание на сяра, сега предприятието смесва различни видове нефт, доставяни от различни части на света. Това изисква по-сложна логистика и допълнителни транспортни разходи. Доставките са диверсифицирани и включват суровина от Азербайджан, Казахстан, Ангола и Гана.
Време разделно за Зелената сделка: Европа е затваряла рафинерии, докато производствените мощности са се премествали към Персийския залив — така Симеонов обяснява част от днешната уязвимост на европейския пазар. По думите му над 36 рафинерии са затворили за 15 години под натиска на растящите зелени изисквания. Когато към това се добавят война и затруднено корабоплаване в Персийския залив, се създават условия за „перфектната буря“ при горивата. Управителят настоява Зелената сделка да бъде преразгледана „глава по глава“.
Зелените решения се плащат и на бензиностанцията: Изискванията за зелен водород означават инвестиции в електролизьори и електроенергия от възобновяеми източници, обяснява Симеонов. За „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас“ това предполага и скъпи инвестиции във фотоволтаични мощности. Отделно той предупреждава, че при приемане на обсъжданите мерки за въглеродните емисии бензинът и дизелът биха могли да поскъпнат с още 20 цента на литър. В крайна сметка разходите за тези решения се поемат от потребителя.
„Ще плащаме скъпо, докато войните не приключат“: Войните в Украйна и около Иран, затрудненото преминаване през Ормузкия пролив и атаките срещу кораби в Черно море увеличават несигурността и разходите. Застраховките растат, а дори един ден престой на танкер оскъпява доставката. Според Симеонов съчетанието между военните рискове, санкциите и недостига на преработващи мощности поддържа натиска върху цените.
България вече е стратегически енергиен център за региона: Производството на рафинерията надхвърля вътрешното потребление и снабдява съседни държави. Значението на предприятието е и социално: над 4000 души работят в четирите управлявани компании, а заедно с външните компании на площадката заетите са между 5000 и 6000 души. Спирането на рафинерията би засегнало снабдяването с горива, икономиката на Бургаския регион и хиляди семейства, подчертава управителят.
За бъдещия собственик засега има намерения: Симеонов заявява, че не е виждал официални документи, които да установяват кой ще придобие активите. При продажба на несанкциониран собственик държавата ще върне управленския контрол на новия собственик, обяснява той. България обаче запазва правата си по „златната акция“, както и представителството си в надзорния съвет. Очакването му е промяна на собствеността или отпадане на санкциите да облекчи дейността на компаниите.
Какво печели държавата: Освен заетостта и сигурността на доставките, работата на компаниите носи данъчни приходи. Симеонов очаква плащане на данък за 2026 г., но не се ангажира с конкретна сума преди приключването на годината. Той възразява и срещу оценките за свръхпечалби само по няколко успешни месеца: според него трябва да се отчитат годишният финансов резултат и загубите от предходни периоди.
Бюлетин от 12.10.2026 г. на Европейската комисия за ежеседмичните потребителски цени на АБ-95 и ДГ в страните от ЕС според www.ec.europa.eu.:
