- 10 Sep 2020
- 55
- 0
„Ако се позовем на формални характеристики и стандарти в международни организации - да, преходът у нас е свършил. Но ако отидем в полето на субективността, е очевидно, че за мнозинството от българите, включително и за нагласите в чужбина, в България този период още не е приключил.“ Това каза в "Студио БГНЕС" пред Явор Дачков доц. д-р Здравко Попов, преподавател във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
<p>Според него липсва ясна оценка за случилото се през 1989 година. „В Чехия, например, този разговор върви. Оценява се например ролята на Вацлав Хавел – доколко тя е морална и политическа. При нас подобен разговор никога не е започвал“, коментира доц. Попов.</p>
<p>Що се отнася до студентските протести, доц. Попов смята, че е имало някакъв спонтанен изблик, но има и „някакъв вид намеса от хора, които имат сравнително по-ясни политически цели за какво би могло да бъде използвано такова избуяване на някакъв протест“. Според него университетът трябва да има друг принос към процесите, които се случват в България.</p>
<p>„Университетът, ако искаше да участва в този процес, трябваше да участва с дебат. Имаме несъстоял се дебат за това какво е демокрация в България, какво е капитализъм. Реагираме първосигнално и след това дори забравяме за собствената си реакция за тези неща“, анализира Здравко Попов.</p>
<p>На въпроса има ли възможност българската десница да се възроди, доц. Попов отговори, че трябва да се създаде нова дясна партия: "Дясното досега в България беше създавано по съвсем други мотиви и причини. СДС беше създаден като инструмент за разглобяване на комунистическата система и за създаване на условие за развитие на демокрация. Този тип десница няма как да се позове на същата цел. В момента има сменена българска и европейска реалност. Много е променено всичко." </p>
<p><em>Цялия разговор четете по-късно в рубриката "Интервю"</em></p>
