Бареков към отцепниците: Прощавам ви, деца мои

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46681_bFX50U1VbKRUIQujj47XK41zVe8RjP.jpg" style="height:343px; width:559px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>&quot;В тази ситуация, естествено, вината е в нас, родителите, които не сме възпитали добре децата си и сме ги разглезили предостатъчно. Самочувствието е добро качество, само ако е подплатено с възможности. Иначе се създава едипов комплекс&quot;, уточни &quot;бащата&quot;.</p> <p>В края на декември четирима депутати от партията на Бареков го напуснаха - Стефан Кенов, Георги Ковачев, Борислав Иглев и Христо Тодоров. Преди това и Росен Петров, който се водеше дясна ръка на лидера на ББЦ, напусна парламентарната му група и партията. Оказа се, че в средата на декември молба за напускане е подала и зам.-председателката на партията Рада Коджабашева, която избра да съобщи новината във &bdquo;Фейсбук&ldquo; след празниците.</p> <p>Ето какво още написа в обръщението си&nbsp; към &quot;политическите си деца&quot; Бареков:</p> <p>&quot;Срам ме е заради хората, които напуснаха &bdquo;България без цензура&ldquo; и сега излагат всички ни пред очите на цялото общество. Виновен съм заради факта, че дадох доверие на моите деца, които без време демонстрираха най-лошите си качества, недобро възпитание и амбиции, които не са подплатени със способности. Същите тези мои деца избраха лесните подаръци, вместо каузата да се борим срещу статуквото, макар и в най-неудобната роля - тази на дълбоката опозиция. Те се похарчиха, ставайки част от нищо незначещи, лишени от всякакъв смисъл наименования като &bdquo;Български демократичен център&ldquo;, помпозно звучащи за малцина, но всъщност нещо без никакъв смисъл, кауза или идеология. Вместо борбата със статуквото, качиха политическите ми отрочета на един сал и ги превърнаха в политически камикадзета. Тяхната нова изява в политиката ще е изключително краткосрочна, но не лишена от логика, защото те ще служат като смокинов лист за всяка срамна сделка в този изчерпан от съдържание български парламент.</p> <p>Боли ме за тези без време пораснали и провалили се хора в политиката. Боли ме за това, че се оставиха да ги използват, използвайки техния егоцентризъм и хлапашко, надменно самочувствие. Най-много ме боли за стотиците хиляди хора по площадите през февруари, март и април 2013 г., които ползваха платформата на &bdquo;България без цензура&ldquo;, за да разкрият своята болка и да свалят ризата на своето достойнство, за да разкажат пред всички, колко лошо живеят и как българинът заедно с децата си премина чертата на мизерията и стигна дъното. Знаете ли каква е приликата между тогава и сега? Днес съм сам с шепа единомишленици около мен. Тогава също бях на площада сам заедно с тази шепа млади хора, заобиколен от хиляди гневни на политиците и живота българи. И тогава, и днес до мен не бяха нито Росен Петров, нито Любен Дилов-син, нито Рада Коджабашева, а бяха младите ни юристи, които даваха безплатна юридическа помощ на бедните българи, които не можеха да си позволят адвокат.</p> <p>Моите политически деца излъгаха не мен. Те излъгаха стотиците хиляди хора, които повярваха в нас и повярваха, че ние сме едни от тях. Аз отказах да се кача на този политически сал, пълен с камикадзета, и избрах да остана в бурното море на народната мъка. Смятам, че ще дойдат по-добри времена за такива като мен, които продължават да вярват в чистите намерения, в искрения ентусиазъм на гражданите и които искат коренна смяна на този провален политически модел.</p> <p>Прощавам ви, деца мои. Но дали ще ви простят тези половин милион българи, които на два пъти дадоха гласа си не за БДЦ и за един сал с политически мъртъвци, а за &bdquo;България без цензура&ldquo; и за каузата, която носихме ние? Един политически проект има бъдеще, само ако се роди на площадите и в сърцата на хората. Когато просто стъпваш на един политически труп в парламента, за да правиш проект, ти си мъртвороден.&quot;</p>