Нови мостове над Дунав, модернизирани железници и свързани пътни коридори трябва да осигурят непрекъсната транспортна връзка между Гърция, България и Румъния. Трите държави подписаха в Брюксел план за 25 приоритетни проекта на обща стойност 22,8 млрд. евро, които да свържат Егейско море, Дунав и Черно море. Финансирането обаче е осигурено само частично, а решаващата задача е строителството от двете страни на границите да върви едновременно. Планът за действие беше подписан на среща на високо ниво в Брюксел, посветена на преодоляването на липсващите транспортни връзки в Югоизточна Европа. В нея участваха транспортните министри на България и Гърция Георги Пеев и Христос Димас, румънският държавен секретар по транспорта и инфраструктурата Йонел Скриоштяну, представители на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка.
Документът продължава договореното с меморандума за трансгранично сътрудничество от 3 декември 2025 г. Целта е националните инфраструктурни проекти да бъдат обединени в работеща регионална мрежа, вместо отделни участъци да остават без необходимото продължение в съседната държава.
25 приоритетни проекта от общо 53
В съвместното планиране са включени общо 53 проекта. От тях 25 са определени като най-важни и с висока степен на готовност. Те обхващат трансгранични връзки, мостове, железопътни линии и пътни коридори.
Обявените 22,8 млрд. евро са приблизителната стойност на приоритетните проекти, а не вече осигурен инвестиционен бюджет. За част от тях има финансиране, докато за останалите предстои привличане на средства.
Според представената информация железопътните инвестиции заемат основно място в плана. Предвиждат се по-високи скорости, увеличаване на товарния капацитет, електрификация, удвояване на участъци и внедряване на европейски системи за безопасност. Друг важен акцент е свързването на железниците с пристанищата и подобряването на маршрутите към Молдова и Украйна.
Трите направления през България
Още при подготовката на инициативата през юни 2025 г. българската страна очерта три основни направления: Кулата–Видин, Свиленград–Русе и бъдещата автомагистрала „Черно море“.
Те трябва да осигурят връзки от гръцката граница към Дунав, както и по-добра свързаност между черноморските пристанища. В рамките на тази по-широка инициатива България настоява и за изграждане на нови мостове към Румъния.
Транспортната инфраструктура има значение както за търговията и пътническите превози, така и за военната мобилност. Затова част от подготвяните проекти са насочени към европейските механизми за финансиране на инфраструктура с двойно предназначение.
Нови мостове при Русе, Никопол и Силистра
Сред българските приоритети, представени на работната среща на трите държави през януари 2026 г., е нов мост при Русе–Гюргево, известен като „Дунав мост 3“. Българската страна постави задача подготовката му да премине от анализи към конкретни стъпки за бъдещо строителство.
Обсъдени бяха и нови мостове при Никопол–Турну Мъгуреле и Силистра–Кълъраш, за които беше заявена необходимост от предпроектни проучвания. Допълнителен капацитет за преминаване на реката се търси и чрез възстановяване на фериботната връзка Русе–Гюргево.
Отделен проект е електрификацията на железопътната връзка между Русе-разпределителна и съществуващия Дунав мост. През януари транспортното министерство посочи, че преминаването към електрическа тяга по тази отсечка може да намали разходите за товарни превози с около 30%.
Жп връзката Солун–София–Букурещ и тунел през Стара планина
В по-широката програма за сътрудничество влиза и модернизацията на железопътната ос Солун–София–Букурещ, за която трите държави заявиха намерение да търсят общо финансиране.
Друг важен маршрут е Свиленград–Пловдив–Стара Загора–Русе, с предвиждан нов железопътен тунел през Стара планина. Целта е да се създаде непрекъснат коридор със съгласувани технически стандарти, който да позволява по-ефективно движение на влаковете между националните мрежи.
Гръцката страна представи през януари и дейности по железопътното направление Пирея–Атина–Солун, модернизацията на връзката Солун–Кулата и свързването на пристанище Александруполис с българската граница.
За кои български участъци се подготвя европейско финансиране
На 2 септември Министерският съвет одобри подготовката за съвместно кандидатстване на България, Гърция и Румъния по Механизма за свързване на Европа. Според правителственото съобщение поканата за 2026 г. е отворена до 6 октомври и включва кохезионен пакет и пакет „Военна мобилност“.
По кохезионния пакет се планират предпроектни проучвания за железопътния участък Михайлово–Димитровград и строителство по направлението Любимец–Свиленград–границата с Гърция.
В пакета „Военна мобилност“ са включени:
- разширяване на участъка от края на автомагистрала „Струма“ до ГКПП „Кулата“;
- проучване за автомагистрала по направлението Велико Търново–Николаево–АМ „Марица“;
- електрификация на железопътния участък Дунав мост–Русе-разпределителна.
Това са конкретни предложения за кандидатстване, като одобряването на подготовката им не означава автоматично отпускане на средства за изпълнение.
Решаващо условие: съседните държави да строят в синхрон
На срещата в Брюксел министър Георги Пеев настоя проектите с политическа подкрепа, техническа готовност и перспектива за финансиране да бъдат включвани едновременно в националните инвестиционни програми.
Практическият смисъл е нов път, мост или железопътна линия да има готово продължение отвъд границата. За България заявеният стратегически приоритет е свързването на Егейско море през българска територия с Дунав, Румъния и останалата европейска транспортна мрежа.
Предстоят осигуряване на липсващото финансиране и съгласуване на изпълнението. Подписаният план определя приоритетите, но реалният резултат ще зависи от подготовката на отделните проекти и координацията между трите държави.
Източници: Mediapool — публикацията, препубликувана от BGvesti; NOVA и Economic.bg — информация за подписания план и приоритетните проекти. Смолян Министерство на транспорта и съобщенията — информация за трите направления, мостовете и железопътните приоритети; Министерски съвет — решението от 2 септември 2026 г. за съвместно кандидатстване по Механизма за свързване на Европа. Министерство на транспорта и съобщенията