- Автор: news.bg
- 28 Март 2023
- 1094
- 15
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Влошаване на свободата на медиите вследствие на сплашвания на журналисти и неправомерни съдебни процеси. Отблъскване на мигранти и хора, търсещи международна закрила. Зачестяване на случаите на домашно насилие. Престъпленията от омраза на хомофобска и трансфобска основа остават извън Наказателния кодекс. Потвърдена от съда дискриминация срещу ромите по време на бунтовете от 2019 г. Трайна дискриминация срещу хората с увреждания. Това са общите изводи от годишния доклад на Амнести Интернешънъл за състояние на правата на човека по света 2022/23.
Свобода на медиите
Журналистите и независимите медии, отразяващи теми, свързани с организираната престъпност, корупцията или правата на малцинствата, бяха подложени на постоянни заплахи и тормоз, и често ставаха жертва на неправомерни съдебни дела от страна на държавни служители и бизнесмени.
Големите медии останаха под контрола на политици и олигарси, което допълнително подкопаваше редакционната независимост и ограничаваше достъпа до информация.
През ноември парламентът прие на първо четене изменения за хармонизиране на Наказателния кодекс с решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) относно свободата на изразяване. Измененията ще премахнат съществуващата разпоредба, която третира клеветата спрямо държавен служител като утежняващо обстоятелство, и ще намалят прекомерните и непропорционални глоби за клевета.
Права на бежанци и мигранти
Рязко нарасна броят на бежанците и мигрантите, които поискаха да влязат в страната през границата с Турция. Властите регистрираха 85 000 души, което е над два пъти повече в сравнение с 2021 г. Връщането на хора без индивидуално разглеждане на отделните случаи, понякога чрез прилагане на насилие, остава широко разпространена практика.
Правозащитни организации съобщиха за продължаващи дискриминационни практики в системата за предоставяне на международна закрила, като молбите на граждани на някои държави, включително Афганистан, Алжир, Бангладеш, Мароко и Тунис, се отхвърлят автоматично.
България прие близо 1 милион украинци, предимно жени и деца, и осигури достъп до здравеопазване, социални услуги и образование на 150 000, които останаха в страната.
Следят се практиките в ЕС, временната закрила за бежанците у нас ще бъде удължена
Сексуално насилие, насилие, основано на пола и права на ЛГБТИ хората
Случаите на домашно насилие, които рязко се увеличиха по време на пандемията от COVID-19, продължиха да нарастват.
До края на годината не бяха приети изменения в Закона за защита от домашно насилие и в Наказателния кодекс, целящи по-нататъшно хармонизиране на националното законодателство с международните стандарти и засилване на защитата на жертвите.
Властите не предприеха стъпки за разработване на национална стратегия и план за действие за борба с дискриминацията на основата на сексуална ориентация или полова идентичност.
Дискриминация и право на личен живот
Европейската комисия за борба с расизма и нетолерантността призова властите да положат повече усилия за справяне с речта на омразата и предразсъдъците срещу ромите.
В решение от януари ЕСПЧ установи, че българските закони за тайно наблюдение са в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. Съдът заяви, че законите не предоставят достатъчни гаранции срещу произволно или неправомерно наблюдение и че няма достатъчен надзор срещу ненужен и непропорционален достъп до съхранявани данни от комуникационни канали.
Права на хората с увреждания
Властите потвърдиха ангажимента си да закрият специализираните институции за възрастни с увреждания. Правозащитните организации обаче заявиха, че правителството трябва да подобри общностно базираните услуги, за да осигури достойна алтернатива на груповото настаняване в институции.
През юни Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията призова България спешно да приеме мерки за справяне с лошите условия на живот и физическото занемаряване в домовете за социални грижи.
Източник: news.bg
