Илир Мета приветства позицията на България за разделяне на пътя на присъединяване към ЕС на Албания и РСМ

Илир Мета приветства позицията на България за разделяне на пътя на присъединяване към ЕС на Албания и РСМ
Албанският президент Илир Мета приветства предложението на България да бъде разделен пътят на присъединяване към Европейския съюз на Албания и Република Северна Македония, което би позволило на Албания да постигне напредък, съобщава сайтът Екзит. Миналата седмица българският посланик в ЕС Румен Александров заяви, че страната няма да вдигне ветото срещу Северна Македония, но Албания трябва да бъде оценявана на базата на собствените ѝ заслуги, припомня БТА.

Илир Мета Снимка: Президентство на Албания, архив

 

Пътят към ЕС на Албания е свързан с този на Северна Македония. Това означава, че ветото на България срещу съседката ѝ заради въпроси, свързани с културата, езика и човешките права, пречеше на Албания да постигне напредък към първата междуправителствена среща, отбелязваща формалното начало на преговорите, въпреки одобрението на всичките 27 членки, отбелязва сайтът.

 

Миналата седмица българският посланик в ЕС Румен Александров заяви, че страната няма да вдигне ветото срещу Северна Македония, но Албания трябва да бъде оценявана на базата на собствените ѝ заслуги. Той добави, че България е направила няколко предложения как Северна Македония може да подобри ситуацията, включително чрез прилагането на договора за приятелство, подписан между двете страни.

 

Илир Мета реагира на предложението на България с думите: "Приветствам позицията на България, която предлага започване на преговорите с Албания за членство в Европейския съюз възможно най-скоро". Той добави, че е убеден, че Република Северна Македония е постигнала "огромен успех в прилагането на реформите и постигането на исторически споразумения като Преспанското". "Аплодирам достойното отношение на македонските власти да продължат непоколебимо да следват проевропейския курс на реформите, които служат на гражданите и на стремежа към членство в ЕС", изтъкна той.
 

 

Коментари

  • Велизар Енчев

    01 Дек 2021 16:45ч.

    Какво каза Румен Радев в снощния си телефонен разговор със Зоран Заев? ОТКАЗВА ЛИ СЕ ПРЕЗДЕНТЪТ ОТ СЛОВЕНСКАТА СИ ПОЗИЦИЯ ЗА МАКЕДОНИЗМА? Текат последните дни на служебното правителство на Стефан Янев, остават още два месеца до края на първия президентски мандат на Румен Радев. А точно след две седмици – на 14 декември, ще се проведе последната за годината среща на върха на ЕС, на която Брюксел очаква България да даде „зелена светлина“ за присъединяването на Скопие и Тирана към ЕС. И точно в този момент, по инициатива на македонския премиер в оставка Зоран Заев, се проведе телефонен разговор с Румен Радев. Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на България за компромис, който ще му даде глътка въздух за оставане на премиерския пост, капитулацията на София може даже да го направи национален герой. Всъщност „компромисът“ в преговорите по оста Скопие-София, както го наричат в Брюксел, е другото име на капитулацията. Но езикът на дипломацията е такъв – той обилно захаросва горчивите решения, за да се преглътнат по-лесно от губещата страна. Защо обаче премиерът на Северна Македония търси диалог с държавния глава на България, а не с колегата си Стефан Янев? Поне за мен отговорът е един – защото цялата изпълнителна власт все още е в ръцете на Румен Радев и само от него зависи позицията ни по „македонския въпрос“. И как протича този телефонен разговор, който днес е централна тема в скопските медии? От официалното съобщение разбираме, че по време на разговора са обсъдени аспекти от двустранните отношения между България и Република Северна Македония, ефективното спазване на правата на хората, които открито се изявяват като българи в югозападната ни съседка, както и европейската перспектива на страната… И нито дума за „системното унищожаване на българското културно- историческо наследство в Северна Македония, за изкореняването на езика на омразата и превратното тълкуване на българската история в учебниците и музеите…“ Цитатът не е мой, това са думи на президентът Радев, изречени на Срещата „ЕС-Западни Балкани“, провела се на 6 октомври т.г. в Словения. Какво кара Румен Радев да забрави своето словенско послание към Скопие и да се ограничи само до правата на българите в Северна Македония? И защо България изобщо повдига такъв въпрос, след като е ясно, че той е нож с две остриета? Да настояваш за вписване на българско малцинство в македонската конституция е не само наивно, но и опасно. Тази идея, впрочем приета с ентусиазъм в Скопие, води до две неблагоприятни за България последици. Първо – така ние признаваме, че „македонският етнос“ няма нищо общо с българския, второ – даваме международно-правно основание на другата страна да иска признаване на „македонско малцинство“ в Пиринския край. Нека не си затваряме очите пред истината – това ще са две катастрофални за нас признания, водещи до пренаписване на Средновековната и Възрожденската ни история според македонисткия прочит. Защо в телефонния разговор със Зоран Заев държавният глава загърбва позицията си от 6 октомври и поставя акцента върху несъществен въпрос в преговорите, при това въпрос, който жертва националните ни интереси? Дали причината не е в една публикация на „Фигаро“ (10 ноември т.г.), уведомяваща ни за следното: Президентът Eмaнюeл Мaкрoн e изпрaтил тeлeгрaмa дo фрeнcкитe пocлaници в Eврoпa, в която в императивен тон обявява твърдото си намерение дa cтaртирa eврoпeйcкитe прeгoвoри c Aлбaния и Ceвeрнa Мaкeдoния дo крaя нa гoдинaтa. Oпрeдeлeни ca двe ocнoвни дaти. Eднaтa e 14 дeкeмври, когато е планирана годишната среща на ЕС. Втoрaтa дaтa e 31 дeкeмври, когато трябвa дa зaпoчнaт рeaлнитe прeгoвoри зa приcъeдинявaнe. Целта на Макрон е една – „македонският въпрос“ да се реши скоростно и на 1 януари 2022 г. Франция да поеме шестмесечното председателство на ЕС с един проблем по-малко. Наистина, защо държавният глава ревизира словенската си позиция? Дали пък в последните дни на служебния външен министър президентът не възприема призива на Светлан Стоев отпреди три месеца, когато той поиска да се откажем от „червените линии“ в преговорите със Скопие и вдигнем „бялото знаме“ през македонизма?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    01 Дек 2021 17:39ч.

    Добър ход, на който и да е!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи