- Автор: WirtschaftsWoche Heute, Тим Раман
- 10 Sep 2020
- 44
- 7
<p><strong>Господин Гор, вие правите анализ на това как се променя светът в политическо отношение, а вашата прогноза изглежда така: Съединените щати губят цялата си сила, а националните държави – своята тежест. Смятате ли, че украинската криза потвърждава вашата гледна точка?</strong></p>
<p>Ситуацията там е крайно опасна. Фактите са такива: Русия тества границите на своите възможности и не среща особена съпротива. Страната търси своята нова роля в света и от гледна точка на силовата политика процесът все още е в развитие. </p>
<p>Съединените щати на запад и Китай на изток са постоянни величини. Русия обаче трябва да ликвидира съществуващия ред – такава е нейната гледна точка.</p>
<p>Та се чувства твърде незначителна. Украйна в това отношение представлява удобен плацдарм, доколкото е вътрешно разкъсана.</p>
<p><strong>Как според вас може да бъде прекратено насилието в Източна Украйна?</strong></p>
<p> </p>
<p>Това е възможно само чрез диалог.<strong> </strong>Заради тесните си икономически връзки с Украйна Русия също е под натиск.<strong> </strong>Погледнете икономическите показатели, вижте как се сриват руските фондови пазари. Путин води твърде опасна игра и това трябва да му бъде показано.</p>
<p><br />
<strong>Как оценявате ролята на Европа в конфликта, който е непосредствено до външната граница на Европейския съюз</strong>?</p>
<p> </p>
<p>Според мен Европа се намира на прага на исторически упадък на своята власт, влияние и съкращаване на перспективите за бъдещето.</p>
<p>Отправна точка на този процес стана създаването на еврозоната, в рамките на която водещите политици не успяха да проведат необходимата финансово-политическа интеграция. Заради този пропуск се стигна до сериозна политическа и икономическа криза, която и досега остава неразрешена. </p>
<p> </p>
<p>Затова не е изненадващо, че Русия проверява своите сили, а Европа нищо не може да й противопостави.</p>
<p><br />
<strong>Може ли да бъде предотвратен залезът на Европа?</strong></p>
<p>Европа има два изхода: би могла да признае провала на експеримента със създаването на еврозоната и рязко да съкрати броя на страните, които заедно с Германия и Франция да запазят своето място във валутния съюз. Това ще струва много скъпо на тези, които ще бъдат принудени да напуснат еврозоната. Но пък ще укрепи дееспособността и стабилността на останалите.</p>
<p><br />
Вторият вариант предполага бърз и смел преход към истински съюз в Европа. За да бъде осигурен във всичките 28 страни от Евросъюза съпоставим жизнен стандарт, Германия би трябвало да провежда значителни по обем трансферни плащания. </p>
<p>Мисля, че по политически причини този вариант няма да бъде осъществен в близко бъдеще.</p>
<p><br />
<strong>Европейският съюз и САЩ водят преговори за създаването на общ вътрешен пазар. Възможно ли е сключването на споразумение за свободна търговия да смекчи загубата на позиции от страна на САЩ?</strong></p>
<p><br />
Аз отдавна съм защитник на свободната търговия и бих приветствал създаването на общ вътрешен пазар между САЩ и ЕС. </p>
<p>Такава стъпка би довела до създаването на значителен брой работни места от двете страни на Атлантика и би позволила в някаква степен да се компенсира загубата на работни места от внедряването на автоматизирани линии и роботи, а също така и изнасянето на работни места на изток.</p>
<p>Подкрепям такива стъпки, насочени към постигането на споразумение и формулирането на определени стандарти преди всичко в областта на селското стопанство и защитата на климата.</p>
<p><br />
<strong>Преговорите обаче бяха помрачени от скандала с подслушването на телефоните на европейските лидери от страна на американската Агенция за национална сигурност.</strong></p>
<p><strong>Как оценявате следенето от страна на американското правителство както на собствените си граждани, така и на чужди лидери?</strong></p>
<p><br />
САЩ имат мащабна шпионска дейност, в която е въвлечена не само АНС. Служителите на митниците също имат право да копират бази данни от частни компютри – без всякакъв повод. Правителството субсидира монтирането на камери за следене. Те се поставят на патрулни коли, които фотографират всички попадащи в полезрението на автомобилите. </p>
<p>Страхът от терористични атаки, изглежда, служи за неоспоримо оправдание за следене, мащабите на което само преди няколко години биха предизвикали шок сред мнозинството американци.</p>
<p><br />
<strong>В своята нова книга „Нашият избор” вие използвате дори термина „полицейска държава”.</strong></p>
<p>Аз не обвинявам САЩ в това, че те са полицейска държава. Говоря за това, че в случай на злоупотреба може да се появи заплаха от превръщането на демократичните страни в полицейски държави</p>
<p> </p>
<p>Но искам пак да кажа – не трябва да се паникьосваме. В историята на САЩ е имало много периоди, в които политиците са опитвали да ограничат гражданските права. </p>
<p>Така беше при Удроу Уилсън, който въведе расова сегрегация в армията. </p>
<p>Същото стана и по времето на Джоузеф Маккарти, който твърде силно се увлече в борбата срещу комунизма.</p>
<p> </p>
<p>Зад всички тези фази следваха периоди на защита и разширяване на гражданските права. Вече ясно се виждат признаците в обществото, че и този път ще се случи същото.</p>
<p><strong>Но във вашата книга изказвате съвършено друго мнение. Пишете, че този път сте настроени скептично по отношение на това, че ще се случи поредното „балансиране” и че това историческо правило може би вече няма да действа.</strong></p>
<p><br />
Наистина бях скептично настроен, когато завършвах работата над книгата. Но през последните няколко седмици започнаха да се появяват признаци за това, че и този път ще се задейства кръговратът – и опитите да бъдат ограничени гражданските права ще бъдат прекратени.</p>
<p>В Конгреса както републиканците, така и демократите призовават да бъдат ограничени възможностите за следене на гражданите. Това е обнадеждаващо и затова скептицизмът ми е доста по-умерен вече.</p>
<div> </div>
