Бизнесмени средна ръка са били абонати на служителката от агенцията за подслушване и проследяване (ДАТО) Антоанета Първанова, съобщава на челно място в. „24 часа”. Срещу месечна сума от 500 до 3000 лв. тя им съобщавала дали службите ги следят и подслушват.
<p>Посредник в схемата бил зет й, съобщиха от прокуратурата, цитирана от изданието. 50-годишната служителка имала достъп до базата данни с разрешените искания за използване на СРС и се възползвала от това.</p>
<p>„Ще гласуваме с X или V.” Това е едно от водещите заглавия във в. „Преса”. В публикацията се посочва решението на депутатите, взето вчера, на избори срещу името на желания кандидат или партия да поставяме знаците X или V. Те гласуваха, че печатните медии, публикували материал, накърняващ правата и доброто име на кандидат или лице, което представлява партията, коалицията или инициативния комитет, са длъжни незабавно след получаване на отговор да го пуснат.</p>
<p>Будките на бунт срещу Lafka, акцентира в. „Капитал Дейли” Националният координационен център на малкия бизнес, който обединява асоциации и граждански сдружения на наематели и собственици на павилиони в България, внесе писмо до вицепремиера Даниела Бобева, с което настоява за защита от новосъздаващия се монопол на веригата Lafka. Ако не усетят реакция до няколко седмици, търговците планират национален протест. Собствениците на павилиони виждат заплаха за бизнеса си и смятат, че ако държавата и общините продължат да подкрепят навлизането на веригата във всички градове, има реална опасност за над 100 хил. работни места.</p>
<p>Закупуване на нов тип изтребители за 700 млн. лв. или модернизация на МиГ-29, с които разполагат ВВС срещу 180 млн. лв. На един от тези два варианта трябва да се спре кабинетът до края на годината, обяви военният министър Ангел Найденов, цитиран от в. „Монитор”. „Тази годината разполагаме с 50 млн. лв. за капиталови разходи и ще реализираме малки модернизационни проекти, защото за стартиране на проекти по придобиване на нови кораби, самолети и бронирана техника са необходими не по-малко от 150 млн. на година", обясни вчера той.</p>
<p>„През май здравната каса ще остане без резерва си за непредвидени разходи от 279 млн. лв., както и без другите два „буфера" - излишъкът от 80 млн. лв. и надсъбраните здравни вноски.” Това прогнозира вчера пред „Труд" Иван Димитров, представителят на пациентите в надзора на НЗОК.<br />
От НЗОК коментираха, че нямат притеснения, а и след юни може да се иска актуализация на бюджета.</p>
<p>Посланикът на България в Руската федерация Бойко Коцев се срещна с председателя на Централната банка на Русия Елвира Набиулина. Те обсъдиха сътрудничеството между главните финансови институции на България и Русия, както и възможности за разширяване на връзките между двете страни във финансовата и търговската сфера. Посланик Коцев представи възможностите за разработване и развитие на съвместни банкови продукти и услуги - от такива за гражданите до кредитиране на съвместни делови проекти. Тази е дна от най-важните новини за в. „Стандарт”. </p>
<p>„След повече от десетгодишно обсъждане на образователни модели, стратегии и закони и изпълнението на проекти за десетки милиони от държавния и европейския бюджет, реформата в средното образование е пред спиране.” Такава заявка направи министър Анелия Клисарова вчера, изправена пред протести на родители срещу отпадането на историята от последните два класа на гимназията.<br />
Министърът, цитиран от в . „Сега”, гарантира, че задължителното изучаване на история остава до края на обучението, и изрази готовност да се откаже от промените в образователната структура, които предвиждат основното образование да се завършва в седми клас, а не в осми, както е сега. Гимназиалният курс трябваше да се раздели на два етапа, за да се спази конституционното изискване за задължително образование до 16-годишна възраст. Така до десети клас трябваше да се покрива общообразователният минимум, което да позволи децата да излизат с удостоверение за завършен клас и да упражняват професия. XI и XII клас пък трябваше да останат само за профилирана подготовка за кандидатстване в университет, откъдето следваше да отпаднат предмети като история, физика, химия и пр. от общата програма. Вчера обаче просветният министър внезапно изрази недоумение защо се прави това разделяне.</p>
<p> </p>