Акценти от печата: Срещу 500 лв. на месец и ти казват дали те подслушва МВР

Акценти от печата: Срещу 500 лв. на месец и ти казват дали те подслушва МВР
Бизнесмени средна ръка са били абонати на служителката от агенцията за подслушване и проследяване (ДАТО) Антоанета Първанова, съобщава на челно място в. „24 часа”. Срещу месечна сума от 500 до 3000 лв. тя им съобщавала дали службите ги следят и подслушват.
<p>Посредник в схемата бил зет й, съобщиха от прокуратурата, цитирана от изданието. 50-годишната служителка имала достъп до базата данни с разрешените искания за използване на СРС и се възползвала от това.</p> <p>&bdquo;Ще гласуваме с X или V.&rdquo; Това е едно от водещите заглавия във в. &bdquo;Преса&rdquo;. В публикацията се посочва решението на депутатите, взето вчера, на избори срещу името на желания кандидат или партия да поставяме знаците X или V. Те гласуваха, че печатните медии, публикували материал, накърняващ правата и доброто име на кандидат или лице, което представлява партията, коалицията или инициативния комитет, са длъжни незабавно след получаване на отговор да го пуснат.</p> <p>Будките на бунт срещу Lafka, акцентира в. &bdquo;Капитал Дейли&rdquo; Националният координационен център на малкия бизнес, който обединява асоциации и граждански сдружения на наематели и собственици на павилиони в България, внесе писмо до вицепремиера Даниела Бобева, с което настоява за защита от новосъздаващия се монопол на веригата Lafka. Ако не усетят реакция до няколко седмици, търговците планират национален протест. Собствениците на павилиони виждат заплаха за бизнеса си и смятат, че ако държавата и общините продължат да подкрепят навлизането на веригата във всички градове, има реална опасност за над 100 хил. работни места.</p> <p>Закупуване на нов тип изтребители за 700 млн. лв. или модернизация на МиГ-29, с които разполагат ВВС срещу 180 млн. лв. На един от тези два варианта трябва да се спре кабинетът до края на годината, обяви военният министър Ангел Найденов, цитиран от в. &bdquo;Монитор&rdquo;.&nbsp;&bdquo;Тази годината разполагаме с 50 млн. лв. за капиталови разходи и ще реализираме малки модернизационни проекти, защото за стартиране на проекти по придобиване на нови кораби, самолети и бронирана техника са необходими не по-малко от 150 млн. на година&quot;, обясни вчера той.</p> <p>&bdquo;През май здравната каса ще остане без резерва си за непредвидени разходи от 279 млн. лв., както и без другите два &bdquo;буфера&quot; - излишъкът от 80 млн. лв. и надсъбраните здравни вноски.&rdquo; Това прогнозира вчера пред &bdquo;Труд&quot; Иван Димитров, представителят на пациентите в надзора на НЗОК.<br /> От НЗОК коментираха, че нямат притеснения, а и след юни може да се иска актуализация на бюджета.</p> <p>Посланикът на България в Руската федерация Бойко Коцев се срещна с председателя на Централната банка на Русия Елвира Набиулина. Те обсъдиха сътрудничеството между главните финансови институции на България и Русия, както и възможности за разширяване на връзките между двете страни във финансовата и търговската сфера. Посланик Коцев представи възможностите за разработване и развитие на съвместни банкови продукти и услуги - от такива за гражданите до кредитиране на съвместни делови проекти. Тази е дна от най-важните новини за в. &bdquo;Стандарт&rdquo;.&nbsp;</p> <p>&bdquo;След повече от десетгодишно обсъждане на образователни модели, стратегии и закони и изпълнението на проекти за десетки милиони от държавния и европейския бюджет, реформата в средното образование е пред спиране.&rdquo; Такава заявка направи министър Анелия Клисарова вчера, изправена пред протести на родители срещу отпадането на историята от последните два класа на гимназията.<br /> Министърът, цитиран от в . &bdquo;Сега&rdquo;, гарантира, че задължителното изучаване на история остава до края на обучението, и изрази готовност да се откаже от промените в образователната структура, които предвиждат основното образование да се завършва в седми клас, а не в осми, както е сега. Гимназиалният курс трябваше да се раздели на два етапа, за да се спази конституционното изискване за задължително образование до 16-годишна възраст. Така до десети клас трябваше да се покрива общообразователният минимум, което да позволи децата да излизат с удостоверение за завършен клас и да упражняват професия. XI и XII клас пък трябваше да останат само за профилирана подготовка за кандидатстване в университет, откъдето следваше да отпаднат предмети като история, физика, химия и пр. от общата програма. Вчера обаче просветният министър внезапно изрази недоумение защо се прави това разделяне.</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи