Акценти от печата: Партизански отряди в политиката

Автор: Гласове
10 Sep 2020
10 сеп 20 | 20:41
67
0

"Партизански отряди в политиката", под това заглавие вестник "Преса" коментира изграждането на псевдограждански сдружения, които да продават подкрепата си в удобен момент на най-изгодния клиент. Кой знае колко страници във Фейсбук събират десетки хиляди привърженици, за да може в някакъв миг да се превърнат в удобен канал за политическа реклама и сборен пункт за активни улични протести.

Тази активност, както и използването на отрядите от футболни фенове, рокери и протестиращи против високите цени на монополите, рушат доверието в гражданското общество. Опитват се да превърнат гражданската съпротива в стока, която лидерите тайно да продават. Старите политически партии с ясните си намерения и властови амбиции изглеждат все по-привлекателни на този фон. <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34258_q55l83lvp1478OeBcTVRlqV9D9Xaxa.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />16 кандидати за членове на ЦИК предложиха неправителствени организации, съобщава "Телеграф". Вчера номинираните бяха изслушани в парламентарната комисия за взаимодействие с гражданското общество.  "Ще си харесат ли партиите граждански кандидати за ЦИК", коментира в "Труд" Калин Славов, изпълнителен директор на асоциация "Прозрачност без граници". Той отбелязва, че асоциацията винаги е настоявала освен постоянно действаща ЦИК да бъде и професионална структура. Включването на "граждански" номинации е добра идея, но практиката показа, че е зле приложена. Предложените от неправителствения сектор кандидати са изправени пред изискването на законовата процедура да бъдат припознати от една или друга политическа сила, за да бъдат представени от нея в процедурата по избор. Политиците по никакъв начин не отстъпват от позицията да избират. Сегашната процедура не отговаря на главния въпрос: Как политическите партии се спират на един или друг кандидат? <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34258_q55l83lvp1478OeBcTVRlqV9D9Xaxa.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />"Съмнително е АБВ да има и един евродепутат", казва в интервю за "Монитор" доц. Мария Пиргова, политолог. По думите й АБВ е голяма изненада за всички, защото никой не е очаквал един президент да върви срещу собствената си партия. Според Пиргова е нереално АБВ да спечели повече от един евродепутат. Дори мястото на Ивайло Калфин е под голямо съмнение. При всички положения Георги Първанов ще превърне АБВ в партия, но в дейно отношение АБВ не предлага нищо.   <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34258_q55l83lvp1478OeBcTVRlqV9D9Xaxa.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />Българите подкрепят да се въведе образователен ценз за  гласоподавателите, както и вот по интернет. Това става ясно от изследване на общественото мнение на Института за социални изследвания и маркетинг МБМД в периода 1-4 март т.г., отбелязва "Стандарт". Според резултатите около 48 процента от анкетираните подкрепят задължителния вот, защото това ще повиши  избирателната активност и ще отрази по-точно настроенията на обществото. 64,1% подкрепят гласуването по интернет. Според 46% това ще повиши избирателната активност, а 17,9% смятат, че така ще се сложи край на порочните изборни практики, като корпоративен вот и купуване на гласове. Против вота по нета са 32,8% от анкетираните. 25% се опасяват от възможност за  манипулации, а 7,3% го смятат за твърде скъп вариант. Мажоритарни избори подкрепят 33,7% от гласувалите, а 9% са  против.   <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34258_q55l83lvp1478OeBcTVRlqV9D9Xaxa.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />"Реиндустриализацията - новият опиум за народа", коментира "Труд" експресно изследване на БНТ. На въпрос: "Трябва ли държавата да се ангажира финансово в процеса на реиндустриализация?", анкетираните, отговорили с "да", са 66,5%. Изводът - очевидно първоначалното натрупване на капитала в България е нанесло трудно поправими рани върху имиджа на свободната инициатива. И хората си тъгуват за "добрата държава".  Хората очевидно разчитат на някаква икономическа нирвана, в която да са сигурни, че като започнат работа, никой няма да ги пипа до пенсия. Реиндустриализацията гради битова утопия, че нищо друго - демокрация, свобода, конкуренция, не е в състояние да я засенчи.   <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34258_q55l83lvp1478OeBcTVRlqV9D9Xaxa.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />"БСП, "Атака" и министри стягат зомби индустриализация", коментира "Сега" сценария, в който фалирали заводи се връщат в строя с държавен остен и бюджетни милиони. Общото между всичките тези предприятия е, че са плод на гигантоманията от времето на социализма и СИВ. През 90-те години се оказаха неподготвени за пазарното състезание, бяха източени и съсипани, после ги приватизираха с надеждата, че частните инвеститори ще намерят пътя към успеха. Днес те са зомбита - ръждясали сенки на някогашните соцкомбинати. А освен че са фалирали, са частна собственост. Та не е ясно как точно от "Атака" и БСП си представят, че държавата може да ги пусне през главата на собственика или да инвестира вместо него.    <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34258_q55l83lvp1478OeBcTVRlqV9D9Xaxa.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />"Натискът върху веригите води до по-високи цени", е анализът в "24 часа" на Георги Ангелов, Институт "Отворено общество". Той предупреждава, че евентуална свръхрегулация на хипермаркетите ще доведе до ограничаване на конкуренцията, повече внос и по-високи цени. Вместо да работят с ниски цени и големи обороти, търговските вериги ще загубят възможностите си да договарят по-ниски цени, т.е. потребителите ще трябва да платят по-висока сметка. Вместо да подпомагат малките производители, промените в закона за защита на конкуренцията ще намалят техните възможности да пробият и ще се стигне да  окрупняване на доставчиците.   <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/34258_q55l83lvp1478OeBcTVRlqV9D9Xaxa.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />Износът на България към страни извън ЕС, който през последната година упорито забавя ръст, е спаднал рекордно през януари тази година, пише "Капитал Daily". Намалението спрямо същия месец на 2013 г. е с 22,1%. Резкият спад в момент, когато възстановяването на Европа е все още крехко, може да е лош сигнал за българската икономика през тази година. Намалението се дължи основно на горивата и по-ниските цени на металите, както и на негативните икономически развития в основни партньори като Китай, Турция и Украйна.  Очакванията обаче са износът да е основният двигател на икономиката и през тази година.