Акценти от печата: Игра на криеница в последните дни на НС

<p>Поводът бе гласуване на промени в Наказателния кодекс за отпадане на давността за престъпления на комунистическия режим. Депутати и от двете партии признават, че така ще е до официалния край на мандата, ако на някоя от формациите не й хареса дневният ред. А премиерът Пламен Орешарски обяви, че чака кворум, за да даде оставка.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38846_MnivblUYEOvta4h051fnzHiwBOfPxO.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />Междувременно на първа страница &quot;Сега&quot; анонсира: Дни преди оставката на кабинета и с цел да хванат старите разпоредби в Закона за обществените поръчки министерства и агенции трескаво са публикували обяви за търгове. На 30 юни са подадени общо 147 поръчки за строителство, над 260 за услуги и 186 за доставки.</p> <p>В последните два работни дни на юни - 27 и 30 юни, само Агенция &quot;Пътна инфраструктура&quot; е пуснала търгове за 760 милиона лева. Това показват данните на агенцията за обществени поръчки. Експерти предупреждаваха, че измененията в закона, част от които влязоха в сила от 1 юли, а останалите са отложени за октомври, ще доведат до хаос сред възложителите, но депутатите не ги послушаха.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38846_MnivblUYEOvta4h051fnzHiwBOfPxO.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />&quot;Правителството е подготвило и ще приеме ако не тази, то следващата седмица нова Стратегия в областта на обществените поръчки за следващите седем години. С нея ще въведем много по-надеждни системи за контрол. Така ще се прекратят грешките при търговете. Надявам се, че това трябва да убеди ЕК, че тази система у нас е надеждна&quot;, казва в интервю за &quot;Преса&quot; вицепремиерът Зинаида Златанова.</p> <p>По думите й стратегията е част от предварителните условия в Споразумението за партньорство, които трябва да изпълним, за да изпълняваме ефективно парите от Европа. Златанова отбелязва още, че документът е напълно готов и може да бъде подписан и от следващия кабинет.</p> <p>&quot;За една година нашето правителство успя да усвои почти същата сума, която бе усвоена за предните шест години. При нашето управление в страната са влезли над 4 милиарда лева&quot;, посочва още Златанова и допълва: &quot;Временното задържане на плащания по &quot;Околна среда&quot; и &quot;Регионално развитие&quot; бе по заключение на европейските одитори, които намериха грешки в провеждането на процедурите по обществени поръчки. Грешките са в периода 2010-2013 г., т.е. в мандата на ГЕРБ.&quot;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38846_MnivblUYEOvta4h051fnzHiwBOfPxO.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />&quot;Нужна ни е Европа на равния шанс, не на две скорости&quot;, е заглавието над интервю в &quot;Монитор&quot; с Илхан Кючюк, евродепутат от АЛДЕ-ДПС. В отговор на въпрос той призовава: &quot;Нека всички на старта да имаме равен шанс, а изходът ще покаже какъв е резултатът. Но всичко да зависи от това какви знания и умения имаш. Нека това да определи кой е по-добър. Ние като европейски депутати имаме ангажимента да покажем, че България стои достойно на европейската сцена, и да работим за това да се възползваме максимално от равния шанс, даден ни от институциите.&quot;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38846_MnivblUYEOvta4h051fnzHiwBOfPxO.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />От страниците на &quot;24 часа&quot; Петър Москов, зам.-председател нa ДСБ, съветва: &quot;Следващият парламент, на който му предстоят тежки и отговорни решения, трябва да бъде с ясен програмен мандат. Доверието на българските граждани трябва да бъде защитено през ясен календар на действията и ясен край на този парламент и отиване на избори за Велико НС в момента, в който тези ангажименти бъдат изпълнени.&quot;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38846_MnivblUYEOvta4h051fnzHiwBOfPxO.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />В кризата с КТБ медиите са се държали професионално и ако се е създала паника в обществото, не е предизвикана от тях. Това показва медиамониторингът на Съвета за електронни медии, съобщава пред &quot;24 часа&quot; председателят на съвета Георги Лозанов. По темата са се изказвали основно представители на институциите, свързани с проблема, експерти и политици, което е легитимният избор, казва Семов.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38846_MnivblUYEOvta4h051fnzHiwBOfPxO.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />Защо стигнахме дотук? Отговор на този въпрос дава за &quot;Сега&quot; социологът Антоний Тодоров: &quot;В прехода схванахме погрешно връзката между демократизацията и пазара. Бяхме толкова убедени, че двете се обуславят взаимно, че раздържавяването, развитието на частната инициатива вървят непременно с развитието на гражданските свободи и демократичния процес, че двете неща са магически и неразривно свързани. После си дадохме сметка, че това в никакъв случай не е така и че в много малко страни в света тази връзка е плодотворна.</p> <p>Свръхоценностихме пазара. Свръхоценностихме пазарната логика - всичко може да се продава и купува, конкуренцията е по-важна от сътрудничеството, пренесохме го в политиката. Случи се точно това, което трябваше да се случи - всичко се продава и купува. Стига да имаш пари, правиш поредния политически проект.</p> <p>Новите партии вече не са някаква гражданска инициатива, която иска да излезе в политиката, а са инженерни политически проекти, правени с много пари, идващи от едри частни интереси. Дори днес някой да реши да прави партия, първата му работа не е да намери съмишленици, а да намери спонсори. Никой не си представя, че политика може да се прави и почти без пари. Затова в България няма агитация от врата на врата.</p> <p>В България политическата пропаганда наистина се прави с много пари - това са билбордове, телевизионно време, платени тролове и т.н. Свръхоценностяването на пазара, пренесено в политиката, доведе до тоталното развращаване на политическия процес и политическата класа, до убеждението, че политиката се прави с пари и за пари, че това е вид бизнес и през властта се превъртат определени средства.&quot;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38846_MnivblUYEOvta4h051fnzHiwBOfPxO.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />Ако парламентът отхвърли ветото и промените в Закона за защита на конкуренцията и в Закона за храните влязат в сила, последиците няма да бъдат благоприятни за потребителите, заявява пред &quot;Труд&quot; експертът по търговско право професор Огнян Герджиков.</p> <p>&quot;Запознах се с проектозакона и с ветото на президента и бих казал, че в голяма степен споделям становището на държавния глава. Първо, което забелязах, е, че проектът има неравноправен подход към различните стопански субекти, което е озадачаващо. Той създава задължение за търговците на храни с оборот над 50 млн. лв. То е да публикуват в интернет общите условия и типови договори. И първият въпрос, който си задава човек, е защо извън тази регулация остават доставчиците и производителите на храни, които имат същия оборот&quot;, подчертава Герджиков.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38846_MnivblUYEOvta4h051fnzHiwBOfPxO.jpg" style="float:left; height:31px; width:38px" />&quot;Оптимист съм, че следващият кабинет ще направи реформа, защото в крайна сметка има граница на търпимост. А тя вече е надхвърлена. Особено в Спешната помощ&quot;, коментира пред &quot;Труд&quot; генерал Стоян Тонев, зам.-кмет на София по здравеопазването. Според него е необходима не &quot;козметика&quot; на системата, а &quot;операция&quot;. &quot;И тя задължително трябва да се извърши! Друго, което събужда у мен съмнения дали държавата действа като държава, е несъбираемостта на здравните вноски. Даже и в страни като Гърция, Италия и Испания събираемостта стига до 90 процента. Не говоря за Германия, Великобритания и Швейцария, където процентът е 96-98&quot;, посочва още Тонев.</p> <p>&nbsp;</p>