1,4 млн. българи нито работят, нито са регистрирани като безработни

1,4 млн. българи нито работят, нито са регистрирани като безработни
Недостигът на работна ръка на българския пазар на труда е един от факторите, които оказват негативен ефект върху развитието на производството и икономическия растеж в страната ни. На този фон 1,4 млн. българи нито работят, нито са регистрирани в бюрата по труда. Това показват данни, представени от Българската стопанска камара, цитирани от novini.bg.

Според експертите все по-често работодатели от един и същ отрасъл се конкурират при наемане на работници. Тази тенденция се задълбочава през последните няколко години и е характерна за всички държави в Европейския съюз (ЕС).

 

Пътищата за преодоляване на недостига на работна сила са различни и зависят от икономическото и социалното развитие на отделните държави, обясняват още от Съюза на българския бизнес.

 

Какво показват данните за България?

 

По данни на Националния статистически институт (НСИ) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП) в страната ни се наблюдава устойчива тенденция за увеличаване на заетостта и намаляване на безработицата. Данните на Евростат за първото тримесечие на 2018 г. показват, че равнището на безработица средно за 28-те членки на ЕС е 7 %. На този фон равнището на безработица в България по данни на Агенцията по заетостта е 5.7 на сто.

 

Същевременно се наблюдава изключително високо ниво на неактивни лица на възраст от 15-64 г. в страната ни, които по-различни причини не работят.

 

Публикуваният от МТСП кратък анализ на пазара на труда за м. юни 2018 г. показва, че по данни на НСИ броят на неактивните лица е 1 337 300, а броят на обезкуражените лица през същия период е 91 600. На практика българската икономика е лишена от над 1 милион и 400 хиляди български граждани в трудоспособна възраст, които не са нито заети, нито са регистрирани като безработни.

 

Българската стопанска камара е сериозно загрижена от посочените данни и от непрекъснато задълбочаващата се криза с кадрите за българската икономика. За да може страната ни да бъде конкурентоспособна, за да има реален ръст на производството и повишаване на равнището на доходите, е необходима активна политика за привличане на работна сила на българския трудов пазар. Тя трябва да е насочена както към трудово неактивните и обезкуражени български граждани, така и за привличане на кадри от трети държави, които със своите знания, професионален опит и трудови умения могат успешно да работят в българските предприятия.

 

През изминалата една година бяха направени значителни промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, както и в правилника за неговото прилагане, обясняват още от Българската стопанска камара.

 

Законодателните промени доведоха до намаляване на административната и финансовата тежест за работодателите при наемане на работа на граждани на трети държави, до положителни стъпки в решаване на проблемите с недостига на кадри за сезонна заетост, особено в областта на хотелиерството и ресторантьорството.

 

Подписани бяха спогодби за регулиране на трудовата миграция с Република Армения и Република Молдова.

 

Източник: novini.bg

 

 

 

 

Коментари

  • Мосю Воланд

    24 Авг 2018 12:23ч.

    Колко пъти трябва да се обясни на малоумните , че народа отсъства. Трябва да се внася народ, само дето има една малка подробност, че от всяко дърво свирка не става.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • за подобна заплата

    24 Авг 2018 13:21ч.

    никой няма да работи! В престъпна държава, като България - можеш да изкарваш пари и със затворени очи ;)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    24 Авг 2018 16:57ч.

    В цяла Европа има следния проблем, че за определени професии няма работна ръка. Това са професии, които изискват повече ръчен труд или работата е по-мръсна и непрестижна. Една от основните причини за това е образованието. Непрекъснато се твърди, че то е нужно, за да си намериш работа, но това важи за хората само с висше образование. Останалите хора само се демотивират от него. Защото от четири годишни те свикват да ходят в институция с най-хубавите си дрешки, да се показват в най-добра светлина с последен модел маратонки или телефон. Работата им е чистичка, като в хубав офис, не твърде сложна и само умствена. Но когато завършиш средно образование, нито една от професиите навън не позволява да отидеш нагласен на работа, да се фукаш с визия и да пиеш кафе, да напишеш съчинение за бъдещето на Европа или някоя формула по физика или химия, нито да кажеш две думи за баба Илийца. Ако се анализира нуждата от работна ръка, ще се окаже, че липсват работници в производства, в земеделие, камариери по хотелите и други такива. Всичко онова, което е придобито като знание всредното образование, служи само за обща култура. Но тези хора, които са прекарали цялото си детство и юношество в безгрижие и канцеларска среда, как могат да се пречупят, да се смирят и да запретнат ръкави да вършат физически труд в някой оцапан гащеризон. Така че това пак са европейските болшевишки илюзии за равни права, подготвяме всичките си деца за научната сфера. Но работа за това за всички няма. Навремето мъдростта на семействата е била в това, че те са ориентирали децата си към реалните работни места, като повечето от тях са дори изпращани да се обучават от бъдещите си работодатели. Така че тук работодателите трябва да си влязат в ролята и да имат отношение към работниците си. Сам трябва да си създадеш работници, да си ги цениш и обгрижваш, може би и да ги обучиш, да им плащаш добре. И да спре този култ към документите на МОН, които настояват, че без техния документ никой не може да работи. Фирменото обучение, обучението от работодател винаги тежи най-много, то е като навремето документа от майстора, при който си чиракувал, като вземането на занаят. Илюзията на хартиите трябва да приключи, където всеки развява само удостоверения, дипломи, много от които са купени или избутани с подкупи, с ниски оценки, с висене по студентски кафенета и загуба на дисциплина и мотивация. Би трябвало да се върнем към практиката, където работиш някъде определен брой години безплатно, когато си по-малък и родителите те издържат и после получаваш занаят. Да е ясно кой е учил за кравар, кой за пилчар, кой за архитект и кой за строителен работник. И за най-простата работа трябва опит и се иска информация от майстор.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи