- Автор: Гласове
- 06 Март 2023
- 4607
- 6
Автор: Людмила Плотникова, kp.ru Следвайте "Гласове" в Телеграм
Припомняме малко известни страници от грандиозния съдебен процес над германските военнопрестъпници
По руските екрани излезе филмът „Нюрнберг“, посветен на най-гръмкия съдебен процес на 20 век – трибунала над нацистките военнопрестъпници. Процесът продължава почти година, неговият архив съдържа повече от 100 хиляди документа, хиляди кутии с киноленти и 25 хиляди фотографии, а пълната стенограма на 403те заседания заема 17 хиляди страници.
Седемдесет и пет години по-късно изследователите намират нови, неизвестни досега факти, за случилото се през 1945-46 година в Нюрнберг в продължение на 316 дни.
Смъртта като символ
Смята се, че изборът на Нюрнберг за място на провеждане на процеса срещу високопоставените нацисти е бил определен от това, че нито в Берлин, нито в Мюнхен, нито в други големи германски градове по онова време не е било останало нито едно цяло здание, което да е в състояние да помести такова количество съдии, секретари, обвиняеми, охранители, а Нюрнбергския дворец на правосъдието, в съседство с който има и голям затвор с 1200 места, не е пострадал от бомбардировките, поради което е и решено заседанията на международния трибунал да се проведат там. В действителност съюзниците избират баварския Нюрнберг по друга причина: именно този град навремето става рождено място на Третия райх, именно в Нюрнберг се провеждат първите масови митинги на нацистите. Затова е решено символичната смърт на фашизма да се случи именно там.
Равни и справедливи
За първи път в историята съдебен процес се провежда с участието на съдии от четирите страни-победителки – СССР, Великобритания, Франция и САЩ. И съдиите не се сменят помежду си, а водят заседанията заедно. На Запад и до сега не се пише за това, но повтарят настойчиво, че съдът е извършен от британския съдия Джефри Лоурънс. Той просто е председател на колегията, без да има право на вето. От СССР съдия в трибунала е генерал-майор Иона Никитченко.
През цялото време
Нюрнбергският процес би могъл да се проточи и цели четири години, вместо една. Системата за синхронен превод помага времето да се съкрати значително. Обичайните впоследствие кабинки на преводачите, микрофоните и слушалките в залата, се появяват за първи път в Нюрнберг, което позволява симултанен превод, благодарение на който времето е съкратено четири пъти. Американската компания IBM, която осигурява и свързва необходимото оборудване, напомня за този факт при всеки удобен случай, изтъквайки приноса си в борбата срещу нацизма. Но за активното сътрудничество с фашисткия режим много преди Нюрнбергския процес в IBM предпочитат да не си спомнят, но все пак с неохота признават, че между другото са доставяли на Германия специални перфокарти, използвани за записване на евреи. Сред симултанните преводачи има много американци, което вбесявало британските съдии – дразнел ги американският английски. Съдия Биркет дори нарича думите „аргументация“, „активация“ и „визуализация“ престъпление срещу човечеството.
Нашите имат имунитет
Рядко се споменава, че съдебният процес над 24та високопоставени нацистки престъпници не е единственият, провеждан в Нюрнберг. В периода от 1946 до 1949 г. там са се състояли още 12 процеса, в хода на които са съдени лекари, провеждали експерименти с военнопленници, германски адвокати и съдии, обвинени в изпълнението на нацистките програми за расова чистота, военнослужещи и волнонаемни, вършили зверски издевателства над затворниците в концлагерите, фабриканти, принуждавали пленници към робски труд и грабежите на окупираните от фашистите страни. Съдени са били само германци. Американските, британските и шведските съучастници в престъпленията на нацистите не са ги закачали. При положение, че акциите на германската компания, притежаваща патента за производство на газ „Циклон“, използван за унищожаването на затворниците в концлагерите, са се търгували на нюйоркската борса, програмите за расова чистота са били финансирани от американските фондации Карнеги и Рокфелер, а шведските банки са отпускали промишлени кредити на германски производители.
Зловещ неологизъм
Думата „геноцид“, която в последните години за съжаление все по-често се повтаря през последните години по отношение на извършените от украинския режим престъпления срещу населението в Донбас, за първи път е официално изречена именно между стените на Нюрнбергската съдебна палата. Но тя е била измислена преди това – в 1944 г. юристът Рафаел Лемкин, който работи като съветник на прокурора, който по време на процеса става обвинител от страна САЩ, съставя тази дума, съединявайки гръцката дума „genos” (народ, раса), с латинското окончание „cide“ (убийство). Полякът Лемкин, изгубил близо петдесет свои роднини в годините на Втората световна война, определя геноцида като „съгласуван план от различни действия, насочени към разрушаване основите на живота на различни национални групи, с цел унищожението на тези групи“. Нюрнбергският процес става първото в историята на човечеството съдебно преследване за геноцид.
Страшната истина
Прокуратурата на СССР представя пред съда изделия, направени от обработена човешка кожа и образци на сапун, сварен от човешки тела. Членовете на колегията и прокурорите заявяват в кулоарите, че Съюзът преувеличава, че „това просто не е възможно“. Тогава на вниманието на французите, британците и американците е представена документална кинохроника, заснета в нацистките концлагери. След гледането на материалите, американският съдия Паркър изпада отначало в истерия, а после в депресия. В Националния архив на САЩ има свидетелство за това, че след гледането на страшните кадри той няколко дни не е могъл да се върне към изпълнение на задълженията си, „не намирайки сили да се вдигне от постелята“.
Последните два часа
На половината от изправените пред международния трибунал в Нюрнберг 24ма нацисти е произнесена смъртна присъда. Съвсем наскоро бяха разсекретени протоколите, регистрирали че за изпълнението на всички наказания са били необходими по-малко от два часа. Всички екзекуции са били ръководени от официалния палач на американската армия старши сержант Джон Уудс, който заявил, че „не е бил напрегнат, тъй като в случай като този не може да има напрежение“. Присъствалите на екзекуциите свидетели са отбелязали в протоколите, че „наказанията са били жестоки и неумели“ – въжетата са били твърде къси, а люковете, в които падали обесените, са били плитки. Някои от екзекутираните са се заклещили в тях, което „превърнало обесването в бавно и мъчително удушаване“. Било решено снимките на обесените никога да не се публикуват.
Преобръщане на историята
Правистите и историците са единодушни в това, че Нюрнбергският процес е най-великият съдебен процес в историята и е станал прецедент за последващи съдебни преследвания за военни престъпления, а също така е довел до приемане на Конвенцията на ООН за геноцида и Всеобщата декларация за правата на човека. Но в последно време на Запад все по-често се чуват гласове на „правозащитници“, заявяващи, че присъдите, произнесени на Нюрнбергския процес, трябва да бъдат преразгледани, а нацистките престъпници трябва да бъдат... оправдани. В защита на това искане се привежда например следният довод – осъдените в Нюрнберг, видите ли, не са имали възможност да обжалват произнесените им присъди.
Източник: kp.ru
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
