Последната пролет на Джаки Кенеди

<p>Децата й вече са големи, прехвърлили са трийсетте: Каролайн я е дарила с трима внуци, а синът й Джон, който без съмнение най-много прилича на нея, продължава да е на първа страница на жълтата преса - за голямо нещастие на майка си - трупайки завоевания, сред които актрисите Сара Джесика Паркър и Дарил Хана.</p> <p>Джаки посреща редовно децата си в големия си апартамент от 14 стаи на Пето авеню номер 1040 в Ню Йорк, на две крачки от музея &quot;Метрополитън&quot;, едно от най-шикозните и скъпи места в града. Тя се настанява там след смъртта на първия си съпруг и повече не го напуска: от 15-ия етаж има гледка към Сентръл парк, където обича да се разхожда и да се възползва от относителната анонимност, която й предлага Голямата ябълка. Тя бяга от светската суета на Манхатън и най-много от всичко обича да се уединява в бърлогата си, обзаведена с вкус: френски мебели - като бюрото в стил &quot;Ампир&quot; на баща й -, антики и много книги&hellip; Когато градът й дотежи, тя се качва на колата си и потъва в Ню Джързи, за да отиде в селската си къща, където може да бяга, да язди и да ходи на лов за лисици, голямата й страст.</p> <p><strong>Лош грип</strong></p> <p>От десет години тя си е измислила собствен живот, вместо да придружава живота на другите. Намерила е истинско равновесие, работейки в издателство, връщайки се към страстта си към литературата. В личен план, тя споделя живота си с Морис Темпълсмен, много дискретен бизнесмен и търговец на диаманти, който я съветва финансово и споделя вкусовете й в културата. През лятото на 1993 г. те са в Южна Франция, откъдето са предците на Джаки, но тя хваща лош грип, който продължава дълго и я изтощава.</p> <p>Бившата Първа дама продължава работата си и редките си светки задължения: виждаме я да открива разширение на библиотеката &quot;Кенеди&quot; в Бостън. Тя отказва да си обърне внимание, никога не е била болна и умело избягва всеки въпрос за здравето й. През есента на 1993 г. пада от кон, диагностицират й първия ганглий, който лекуват с антибиотици. Тогава тя решава да организира пищна семейна Коледа в нюйоркския си апартамент, с огромна блещукаща елха в центъра на салона. Съмнявала ли се е, че това ще бъде последната й Коледа? Тя е едва на 64 г.</p> <p><strong>Последната пролет</strong></p> <p>Тя вече страда от жестоки болки в гърба, по-задълбочените прегледи показват втори ганглий на врата. Присъдата: рак на лимфите. Джаки се стяга, прява химио- и радиотерапии, докато Сентръл парк се покрива с пухкав сняг. Отказва да напусне работата си в издателската къща &quot;Дабълдей&quot;, без да крие обаче превръзките. Носи перука, шегува се, представяйки си, че пуска модата на тюрбана&hellip; През пролетта усеща, че силите й я напускат, разпределя документите си и пише завещанието си от близо 40 страници. Извън недвижимата си собственост, тя е получила 20 млн. долара при смъртта на Онасис, последният й съпруг. Според биографа й Донълд Спото, тя решава да създаде фондация за своите наследници, за да не бъде орязано прекалено много наследството й от данъците. Каролайн и Джон ще получат освен това по 250 хил. долара в брой.</p> <p>През март ракът е достигнал до мозъка й. Инжектират й директно лекарства в черепа, но накрая тя ожесточено отказва. Изведнъж Сентръл парк се пробужда с пролетта, дърветата ликуват от радост при първите слънчеви лъчи. За последен път я завеждат на нейната пейка, дребна свита жена, която вижда като благодат този живот, който се движи около нея, докато тя напуска собственото си тяло. Папараците са там, правят последни снимки на нейното страдание. Още веднъж я настаняват в болница, но тя спира всякакво лечение и пожелава да умре у дома си, в апартамента си на Пето авеню, където угасва 48 часа по-късно, обградена от близките си, на 19 май 1994 г. Погребват я редом до Джон Ф. Кенеди в националното гробище &quot;Арлингтън&quot;, където почиват също двете й ангелчета, новородените й бебета Арабела и Патрик, които са си отишли твърде рано.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>