Като начало си струва да кажем няколко думи за самата Вера Ивановна. Нейната съдба прилича на роман, в който са се отразили всички промени, случили се със страната през 20 век. Нейният баща е последният собственик на Прохоровската Тригорна манифактура, братовчедът на прадядо й, Сергей Петрович Бодкин, е лекар на Александър I и Александър II, братовчед пък на дядо й по майчина линия, Александър Гучков, е председател на Третата Държавна дума и военен министър в правителството на Керенски.

Вера Прохорова
Самата тя, избрала професията на преподавател по чужди езици, през 1951-ва е осъдена на 10 години за „измяна на Родината“ и е освободена в 1956та по ходатайствата на множество известни хора, в това число Светослав Рихтер.
На живота на Рихтер е посветена една глава от книгата на Вера Прохорова „Четирима приятели на фона на столетието“, публикувана в 2012-а (литературен запис и оригинален текст на журналиста Игор Оболенски).
Вера Ивановна и Светослав Теофилович (когото тя нарича Светик) се запознават в 1937 година, в дома на пианиста Хайнрих Нойхауз, у когото Рихтер живеел, докато учел в Московската консерватория.
„Към мен се приближи усмихнат млад човек и ми помогна да облека шубата си. Той я вдигна и се засмяхме. И аз си помислих: колко мил и приятен човек.
- Слава – представи се той.
- Вера – отвърнах аз.
Между нас веднага прескочи някаква искра на взаимно привличане. И усмихвайки се в отговор на усмивката на Рихтер, аз почувствах – познавам този човек много отдавна...“
Подкрепяйки се един друг, Вера Прохорова и Светослав Рихтер преживяват няколко трагедии. В 1941-ва е арестуван Хайнрих Нойхауз (формално заради отказа му да се евакуира). Арестуван е и чичото на Вера, леля й и братовчед й. Идвали и за Рихтер, който по чудо успява да избегне арест, заради някаква грешка в разследването.
Но истинският удар за Рихтер е разстрелът на баща му и предателството на майка му. Баща му, Теофил Данилович, органист на Одеския оперен театър, е арестуван по чл. 54-1 от Наказателния Кодекс на УССР (измяна на Родината) и разстрелян десет дни преди началото на окупацията.

Святослав Рихтер с родителями
За смъртта на баща си Рихтер научава едва след освобождението на Одеса през 1944 година. Тогава научава също и че виновна за неговия разстрел е майка му, Анна Павловна, която синът много обичал. Тя имала роман с някой си Кондратиев и когато в началото на войната предлагат на Теофил Данилович да се евакуира, тя отказва, защото Кондратиев не може да замине в евакуация. А ако един немец в тези дни отказва да замине, изводът може да е само един – той чака фашистите. След разстрела на Теофил Данилович, Кондратиев се жени за Анна Павловна, взима нейната фамилия и когато окупаторите напускат Одеса, заминават заедно с тях и се преселват в Германия.
В 1960-а за първи път след дълга раздяла Рихтер се среща с майка си, след това няколко пъти пътува при нея и даже веднъж похарчва всички заработени от гастролите пари за нейното лечение, когато тя се разболяла (отказвайки да даде хонорарите си на държавата, което предизвиква голям скандал). Но не прощава предателството. Нещо повече, тази трагедия донася за него крушение на вярата му в хората, във възможността да създаде свой дом.
Именно тя, по мнението на Вера Прохорова, съдейства за това Рихтер да встъпи в граждански брак с Нина Дорлиак – много жестока и подозрителна жена. Истинско вазиморазбирателство между тях, по думите на Вера Прохорова, не се установява никога.
„Дразнеше се, че Слава може да се радва на живота, на хората, на младежите. Възмущаваше се, как така Рихтер може да отговаря на всички писма, които получаваше.
- Как можете Вие да пишете на всички тези нищожни хора! – казваше тя.
- Защо „нищожни“? – удивляваше се Светик. – За мен всички хора са еднакви.“
Освен това тя изцяло се разпорежда с неговите финанси – ако Рихтер иска да помогне на някого (например на вдовицата на Михаил Булгаков), се налага да взима назаем.
Немалко в спомените си Вера Прохорова разказва и за племенника на Нина Лвовна, „Митюля“. Дмитрий Дмитриевич Дорлиак (р. 1937) е братов син на Нина Лвовна и актьор в театър Вахтангов, който умира много рано, само на 26 години.
„Нина обожаваше, при това болезнено, само брат си и своя племенник Митюля. Този Митюля беше нейната главна болка. Тя много преживяваше, че той не е добър актьор. „Слава, на Вас Ви провървя – казваше тя на Рихтер. – А на бедното момче не му провървя.
Светик ми разказваше, как след един успешен концерт, който е изнесъл, при него отишъл същият този Митюля и заявил: „Вие сте бездарен! Мислите си, че това е много сложно? – и забарабанил с пръсти по масата. – А аз съм последният Дорлиак!“

Святослав Рихтер и Нина Дорлиак. Фото – diletant.media
Със старанията на Нина Лвовна именно този човек става наследник на Рихтер. По-точно, той получава вилата в Николина планина, която впоследствие е продадена за 2 милиона долара, а роялът на Рихтер безследно изчезва.
Разбирайки какво ще стане след смъртта му, Светослав Теофилович страда от депресия, задълбочаваща се от неговата болест, заради която той често отменя концерти.
Няколко години преживява в Париж – град, който обича, но в който в същото време се чувства откъснат от родината и приятелите. На 6 юли 1997 година се връща в Русия.
„Седяхме с него на вилата му в Николина планина в продължение на шест дни до смъртта му. Той вярваше в бъдещето, казваше, че след една година ще започне да свири...(...) Спомняше си Звенигород, в който мислеше да провежда свой фестивал.
Казваше: „Знаеш ли, Випа, сигурно пак ще ме изпратят на морето. Нужна ми е още една година преди пак да започна да свиря. Вече свиря по малко.“
„Няколко минути преди смъртта си Рихтер казва: „Много съм изморен.“ Сам лекарят, към когото се беше обърнал Светик, ми предаде после тези думи.“
На 1 август 1997 година Светослав Рихтер почива от сърдечен пристъп в Централната клинична болница.

Святослав Рихтер. Фото – diletant.media
Източник: www.classicalmusicnews.ru