- 10 Sep 2020
- 1396
- 1
Преди 10 г., на 1 август 2003 г., френската актриса Мари Трентинян, единствената дъщеря на Жан-Луи Трентинян и режисьорката Надин Трентинян, почина под ударите на приятеля си, певецът Бертран Канта. Драмата се разигра във Вилнюс, където 41-годишната актриса снимаше телевизионния филм „Колет”. Трагичната й смърт предизвика мощна вълна на възмущение, не само във Франция. След няколкомесечно разследване, водено между Париж и литовската столица, певецът беше осъден на 29 март 2004 г. на осем години затвор за убийството на приятелката си. През 2007 г. солистът на групата „Ноар Дезир” беше освободен, само след четири години, прекарани зад решетките. Дали трагедията на Мари Трентинян повлия на борбата срещу насилието над жени? Франсоаз Брие от „Националната федерация "Солидарност Жени” пред „Мадам Фигаро” (FNSF).
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong>- Имаше ли наистина „ефект Мари Трентинян”? Има ли по-голямо осъзнаване по темата за съпружеското насилие?</strong></p>
<p>- Да, смъртта й беше електрошок, който показа, че всеки може да бъде засегнат, дори известните хора и бляскавият свят на киното. Случилото се с нея показа, че тези проблеми съществуват не само в по-бедните слоеве. Отзвукът беше още по-голям, тъй като Мари Трентинян беше много ценена от публиката актриса. В нашата асоциация регистрихаме повече обаждания на отчаяни жени.</p>
<p><strong>- В юридически план има ли напредък по отношение правото на защита на битите жени през последните години?</strong></p>
<p>- Да, имаше истинска еволюция. Законът от юли 2010 г. разви мерки за защита, наказание и превенция. Важно е да се разбере, че не става дума за личен въпрос, а за истински обществен проблем. На всеки два дни една жена умира от ударите на своя партньор. Насилието се вписва в контекста на неравенството между жената и мъжа. Някои все още смятат, че жените им имат по-малко права, че трябва да се подчиняват и да бъдат доминирани.</p>
<p><strong>- Адекватен ли е според вас проектозаконът, който атакува неравенството жени/мъже, предложен от министъра за правата на жените Нажа Вало-Белкасам?</strong></p>
<p>- Това предложение за закон има заслугата да дава общ и единен подход към проблема. Въпреки това текстът не повдига въпроса за родителските права. Действително, при раздяла, мъжете, които упражняват насилие, запазват право на посещение и приютяване на децата. Така те остават постоянна заплаха за бившите си съпруги, тъй като тези посещения им дават случай и рамка, за да продължат да упражняват насилие. В някои ситуации, именно когато жертвата е получила нареждане за защита, това право трябва да бъде премахнато. Не може да се прилага принципа за съвместно упражняване на родителските права така, както при обикновена раздяла. Сигурността на битите жени е неразривно свързана с тази на децата им.</p>
<p><strong>- Ако съществуват закони, защо броят на битите жени остава толкова висок?</strong></p>
<p>- Ако можеше да се прилага юридическият арсенал, който съществува от 90-те г., жените щяха да бъдат по-добре защитени, но Министерството за правата на жените разполага с много малко средства. Бюджетът не е на висотата на проблема и на щетите, причинени от съпружеското насилие. По тази причина ролята на асоциациите е първостепенна. Много е важно да се припомни на жертвите на насилие, че съществува спешен номер, анонимен и конфиденциален (във Франция това е 3919), на който могат да се свържат с професионалисти, които наистина да им помогнат.</p>
