- 10 Sep 2020
- 387
- 1
Животът й е низ от трудности, които винаги успява да преодолее. Най-добрият й приятел, учител и съветник е любовникът на майка й. Не е щастлива в брака, но създава истинска империя, чиито наследници и до ден днешен са потомците й.
Мадам Тюсо е обръщение, прието във Франция. Защо тогава най-знаменитият музей на восъчните фигури процъфтява в Лондон и англичаните са тези, които се гордеят с него? В какво се крие тайната на неговата основателка, тази необикновена жена, която не е нито англичанка, нито французойка, а е родена в Страсбург – града, където от древни времена на почит е немската култура?
Именно в Страсбург според архивите през 1760 г. се ражда момиче, наречено Мари. Баща му, Йохан-Жозеф Гросхолц, който е войник в австрийската армия, твърде бързо отпътува,оставяйки на дъщеря си единствено наследство – законно име. Това не е чак толкова зле за онази епоха...
<p> Каква е била причината Гросхолц да замине така светкавично, си остава тайна. Възможно е да са го извикали за поредната военна операция, но никак не е изключено просто да е напуснал жена си Анна, която е с 27 години по-млада от него и</p>
<p><strong>върти любов с образования и предприемчив младеж Филип Кюртуи.</strong></p>
<p>Банална история с класически триъгълник, съществуващ във всички времена, но в конкретния случай – с неочакван край. Впрочем някои източници намекват, че не Гросхолц, а Филип е баща на момиченцето. Както се казва, бащата винаги е неизвестен. Младият мъж предлага на Анна да заминат с детето за Париж, където Филип навсякъде се представя като анатом. Рядка специалност без конкретно съдържание, която може да се тълкува както като познания в областта на медицината, така и като умения в оформянето на восъчни фигури. Той прдпочита второто.</p>
<p><strong>Пастрокът на Мари искрено се привързва към нея</strong></p>
<p>а тя му отвръща със същото. Съвсем малка е, когато я научава да вае човечета от восък. Оказва се, че в онези времена, когато все още няма фотография, а не всеки може да си позволи да плати на художник да го нарисува, тази рядка професия е твърде популярна и доста печеливша. Все още в началното училище, Мари започва да навлиза в тайните й. Първо се учи да изработва восъчни фигурки на плодове и зеленчуци, а едновременно с това – да рисува, шие и да прави модни прически. Оказва се наистина способна.<br />В един хладен февруарски ден на 1778-а Филип Кюртуи кани Мари на сеанс по моделиране на улица „Бон”, където живее великият Волтер. По пътя пастрокът обяснява на девойчето какво е за</p>
<p><img src="/uploads/editor/madam_po_vreme_na_rabota.jpg" alt="" /></p>
<p><strong>Мари в ателието си</strong></p>
<p>Франция този човек, а фактът, че той се съгласява да позира на Кюртуи, сам по себе си говори, че името на майстора е достатъчно известно. Два месеца по-късно знаменитият мислител умира и неочаквано Филип и Мари се оказват единствените, притежаващи уникална негова фигура от восък, ваяна приживе.</p>
<p>Деловият нюх на Кюртуи му подсказва,</p>
<p><strong>че трябва час по-скоро да направи бюст на Волтер</strong></p>
<p>Поставен на витрината на магазина, той привлича и купувачи, и просто хора, желаещи да се простят с легендарния писател и философ.<br />Наближавайки 20-те, Мари навлиза в мъжкия свят на търговията и предприемачеството. Вече е усвоила напълно своята необичайна професия, превръщайки се в добър скулптор. И не само: без чужда помощ води финансовата документация, купува восък и платове, спазарява се за естествени коси – колкото се може по-хубави, но и по-евтини. Измисля начини за осветление, които да „замаскират” неестествено бледия цвят на восъка. Навсякъде в залите поставя огледала, за да увеличи изкуствено пространството. Не на последно място е и природното й обаяние, с което привлича зителите.<br />Когато навършва 30, започва Великата френска буржоазна революция – като че ли най-важният етап в живота й. 1789-а е кървава година за Франция. Най-често произнасяните думи по улиците на Париж са „революция”, „затвор”, „гилотина”...</p>
<p><strong>Убиват всеки „гражданин”, заподозрян в симпатии към краля.</strong></p>
<p>Хората пребледняват, колчем нощем чуят стъпки по стълбите на домовете си: „Кой идва? Приятели или войници от новото републиканско правителство?”.<br />Бизнесът на Мари не върви – на французите не им е до изкуство, магазинът пустее. Неочаквано съдбата се усмихва на младата жена, макар и с тъжна усмивка: през 1790-а умира големият американски общественик, учен, издател, дипломат и изобретател Бенджамин Франклин, който има огромен принос за тогавашната история на Франция. В негова памет Националната асамблея на Франция обявява траур, а Мари, спомняйки си опита с Волтер, начаса изработва фигура на великия американец и я поставя на входа на галерията си. В продължение на месеци хиляди негови почитатели се тълпят, за да я видят.<br />Година по-късно Париж се прощава с друг свой любимец –</p>
<p><strong>благородника мислител и революционер Мирабо</strong></p>
<p>Мари приготвя и излага във витрината си негов бюст – броят на посетителите на галерията й отново рязко се увеличава. Независимо от тъжната си слава тя става все по-известна.<br />Неочаквано й хрумва нова идея – да започне да прави фигури на живи герои на революцията. Обръща се към Робеспиер с молба да извае негов бюст и за нейна изненада той се съгласява. От тук насетне все повече я интересуват видните личности – интуицията й подсказва, че всички те ще влязат в световната история навеки. Кулминация в творческата й биография е смъртта на революционера якобинец Марат, намерен убит във ваната си от заклетата поклонничка на краля Шарлот Корде.</p>
<p><img src="/uploads/editor/LMK-066517550852.jpg" alt="" /></p>
<p><strong>Гримьорка довършва фигурата на Елизабет II</strong></p>
<p>... Мари не знае нищо, когато в ателието й нахлуват представители на властта и искат от нея да вземе всички отпечатъци от трупа, съпровождайки я до мястото на убийството. Ръцете й работят точно и уверено, почти механично. Но очите й „запечатват” чертите на младата жена, надзираваща войниците. По-късно</p>
<p><strong>по памет ще възстанови портрета на Шарлот Корде</strong></p>
<p>а още по-сетне ще направи негови восъчни отливки. Изведнъж я осенява мисълта, че тази жена, сама, без жертвата си Марат, е никоя. Че ако иска да прави бизнес чрез тях, двамата трябва да са заедно. Така й хрумва, че би могла да прави не само отделни фигури, но и сцени – възстановявайки ключови моменти от историята. Бъдещата мадам Тюсо поставя началото на колкецията, която се пълни и препълва от величия до ден днешен...<br />На пръв поглед изглежда, че в онези години Мари е загърбила личния си живот, но не е така. Мъжете я харесват, а и тя тях. Идеята да се омъжи обаче узрява, когато Кюртуи умира. Любовник на майка й, този човек първо замества бащата, когото никога не е познавала, а после се превръща в неин наставник и приятел, в чието мнение се е вслушвала винаги.<br />Няколко месеца след кончината му атрактивната дама</p>
<p><strong>се запознава с Франсоа Тюсо и през октомври 1795-а</strong></p>
<p>двамата се венчават. Не след дълго им се ражда дъщеричка, която за съжаление живее едва 9 месеца. През април 1798-а Мари ражда син Жозеф, върху когото пренася цялата си любов и привързаност.</p>
<p><img src="/uploads/editor/madame-tussauds-london-introduces-duke-20120404-015257-929.jpg" alt="" /></p>
<p><strong>04.04.2012 г. Восъчните фигури на принц Уилям и съпругата му Кейт са готови</strong></p>
<p>Колкото и странно да звучи, появата на детето не нарушава деловия ритъм на живота й. Както и преди е енергична и изобретателна. И точно липсата на тези качества у мъжа й започва да я дразни. Очаква от него помощ и подкрепа, а той обича чашката и хазарта. Не обръща внимание на първите конфликти, товарейки се с работа – разчита предимно на себе си и на съдбата, която я подтиква към нов сюжет: Наполеон.<br />Жозефина, бъдещата императрица на Франция, след като прочита хвалебствена статия за галерията на Кюртуи в един от престижните парижки вестници, поръчва на Мари бюст на знаменития си съпруг. Поръчката е изпълнена, предизвиквайки луд възторг у Жозефина. Восъчните отливки остават при Мари, присъединявайки се към останалите статуи на</p>
<p><strong>Жан-Жак Русо, Волтер, Робеспиер, екзекуцията на Луи XVI</strong></p>
<p>и Мария-Антоанета. Към колекцията на мадам Тюсо непрекъснато се присъединяват нови персонажи, а към семейния й живот... нови проблеми.<br />През 1800 г. Мари ражда втория си син – Франсис. Но разправиите с мъжа й зачестяват: тя изкарва прехраната, той проиграва парите на карти, без да съзнава, че пропилява бъдещето на децата им. Амбициозната дама не може да прости на Франсоа лежерното му безрасъдство. Развод? Да, но това означава подялба на имуществото, в това число на галерията и всичко, създадено от Филип Кюртуи. Подобен вариант определено не я устройва.</p>
<p><img src="/uploads/editor/madame-2.jpg" alt="" /></p>
<p><strong>С днешна дата сред увековечените фигури е и тази на футболната съпруга Виктория Бекъм</strong></p>
<p>Здраво стъпила на земята, Мари анализира ситуацията: вече не е в първа младост, не е ясно какво ще се случи във Франция след революцията, бракът й очевидно не върви... Избира да емигрира във Великобритания. Смело решение за жена на 40 с две деца на ръце! Но Мари си е Мари – както винаги</p>
<p><strong>намира изход, за да защити себе си и своите синове.</strong></p>
<p>През 1802-ра пристига в Лондон, където започва истинското превъплъщение на Мари Гросхолц в мадам Тюсо, която притежава в изобилие опит, талант, репутация. И пари, за да започне всичко отначало.<br />Първите й стъпки в тази непозната за нея държава веднага й подсказват най-важното: английската история е не по-малко знаменита от френската: Ричърд Лъвското сърце и Хенри VII, Мария Стюарт и Мария Тюдор, Кромуел и английската революция...<br />Мадам Тюсо веднага се хваща за работа, моделирайки знаменитите персонажи. Пресъздава ги в пълен ръст, цветът на очите, телосложението и дрехите им са пълно коипе на оригинала. А за още по-голяма правдоподобност в определени случаи прави</p>
<p><strong>възстановка на епохата, в която героите й са живели.</strong></p>
<p>Англичаните, влюбени в своята история, оценяват труда й по достойнство – експозицията й се превръща в хит за времето си. Но съдбата не винаги й се усмихва: след турне в Ирландия през 1804-та, товарният кораб, който трябва да достави всички изработени от нея фигури в Ливърпул, потъва. За Мари това е равнозначно на смърт: експозицията е единственият й източник на средства. Именно в тези невероятно тежки дни Мари отново проявява присъщите си качества: упоритост и железен характер. Разочарованието отстъпва място на вярата. За пореден път започва всичко отначало – благодарение на това, че всички матрици на фигурите й, които никога не е унищожавала, са на друг кораб...<br />Взима кредит, за да купи материали, а след това сама, без ничия помощ, от сутрин до късна доба вае фигури, шие костюми, моделира прически.</p>
<p><strong>Трудът е титаничен, но в крайна сметка Мари е победителка</strong></p>
<p>– пресъздавайки отново цялата колекция от няколко десетки фигури, допълнена от нови персонажи. Като компенсация за неистовия труд я сполетява истинската слава.<br />Експозицията на мадам Тюсо гастролира на целия остров: Англия и Шотландия, Ирландия и Уелс – ден след ден, година след година... През всеки нов сезон в нея присъстват нови и нови фигури: Уолтър Скот и Шекспир, египетски статуи и писателят прелъстител Ловелас, лорд Байрон и сър Нелсън... За Мари историята става неизчерпаем източник на вдъхновение.<br />Междувременно синовете й Жозеф и Франсис заменят нейния наставник и учител Филип Кюртуи, усвоявайки опита й. Известната вече като мадам Тюсо дама</p>
<p><strong>следи всички новини, чете вестници, исторически книги, енциклопедии.</strong></p>
<p>За времето си е изключително образована жена. Освен всичко останало, притежава удивителната способност моментално да осъществява новите си идеи. Така например, прочитайки статия за жестоко убийство, тутакси решава да направи Статуя на ужасите, която да е „едно към едно” с най-известното престъпление на века.</p>
<p><img src="/uploads/editor/Eva_Longoria_Madame_Tussauds.jpg" alt="" /></p>
<p><strong>Актрисата Ева Лонгория се диви на восъчното си копие </strong></p>
<p>В онези времена експозицията на мадам Тюсо вече е дотолкова известна, че привлича вниманието на репортерите, сред които е и младият, никому неизвестен Чарлз Дикенс – по-късно автор на култови романи като „Дейвид Копърфийлд”, „Оливър Туист”, „Животът на Исуса”, „Коледна песен”. Тогава никой, дори и самият той не подозира, че напористият младеж ще стане част от емблематичната колекция на мадам Тюсо.<br />През 1830-та се случва нещо, което прави Мари истински щастлива: синът й Франсис се жени, а раждането на първия му син пробужда у нея неочаквани чувства. За първи път осъзнава, че е</p>
<p><strong>глава на семейство, чиито поколения може би имат завидно бъдеще.</strong></p>
<p>Веднъж, дундуркайки внуците си, се присеща, че може да започне да моделира детски фигури – на принцове и принцеси. Най-ярката фигура в това й начинание става 13-годишната наследница на короната на Великобритания, момичето с дълбоки морскосини очи, Виктория – която посещава музея на мадам Тюсо през 1833 година.<br />Няколко дни след като Виктория вече е част от знаменитата колекция, мадам Тюсо получава писмо с кралски печат и благодарности.<br />Да си представен приживе в колекцията на мадам Тюсо става от престижно по-престижно. В който и град на Великобритания да гостува тя – в епохата, когато и дума не става за фотография и исторически филми, това е единствата възможност милиони да видят с очите си историята.<br />Не е просто успех, а истински триумф!<br />На Мари</p>
<p><strong>чергарският живот не й тежи, но синовете й – особено Франсис</strong></p>
<p>който има вече три деца – мечтаят да променят този ритъм и предлагат на майка си да направят постоянна експозиция. Трябва й време, за да свикне с тази мисъл, но в крайна сметка, в един прекрасен ден на 1835-а дава съгласието си. Семейството има достатъчно средства, за да купи къща в центъра на Лондон и да открие в нея музей. Мадам Тюсо тогава е на 75. Разбрала е, че синовете й са прави. Само така може да се види и истински да се оцени многогодишният им труд. Но голямата радост на възрастната жена е, че се е създала семеен клан и има на кого да предаде щафетата на своето изкуство и бизнес.</p>
<p> ***</p>
<p><em><strong>Мъдростта и интуицията не лъжат Мари Гросхолц-Тюсо. Делото, започнато от нея през XVIII век, през XXI се превръща в огромна развлекателна империя. Родът Тюсо процъфтява, правнуците продължават делото на своята велика баба, откривайки музеи с нейното име в Амстердам, Хонконг, Лас Вегас и Ню Йорк. Аналогични експозиции се появяват и в Париж, Санкт Петербург, Москва, Киев и други градове на света.</strong></em></p>
<p><em><strong>Мадам Тюсо умира през 1850 г. на 90-годишна възраст, влизайки в световната културна история. Англичаните я наричат родоночалничка на шоубизнеса, а житейските й принципи са дотолкова съвременни и разбираеми за нас, че често съвсем забравяме колко далечна е днес рождената й 1760 година.</strong></em></p>
