Кристин Скот Томас: метаморфозата

Кристин Скот Томас: метаморфозата
Преди да продължите да четете този текст, погледнете добре снимката на Кристин Скот Томас, след това потърсете снимка на Донатела Версаче. Между 52-годишната британска актриса, която във всекидневието си е довела до съвършенство парижката непринуденост, и наследницата на италианската модна империя със сходна физика, има океани, континенти. Съществува преход между двете, който зрителите на Кинофестивала в Кан ще открият при прожекцията на филма „Само Бог прощава” на датчанина Никълъс Уиндинг Рефън. Един ултражесток филм, заснет през нощта в Банкок.
<p>Кристин Скот Томас играе Кристъл, майка чудовище, разрушителна, алчна, с дълги руси коси, остри нокти, която е наркотрафикант от Маями. Смъртта на големия й син я кара да замине за Банкок, където намира по-малкия, в ролята Райън Гослинг. Невиждано превъплъщение за една актриса, която, разбира се, не е прикована към ролите на отчаяни аристократки, но никога не е отивала</p> <p><strong>толкова далеч в недрата на злото.</strong></p> <p>Външният вид на героинята й дължи много на образа на Донатела Версаче, по силата на споразумение между актрисата и режисьора. Известно време преди снимките, Кристин Скот Томас си слага дълга руса перука и прекалено силен грим за фотосеанс за американско списание. <em>Бях очарована от идеята, че една жена може сутрин да надене този вид доспехи, и веднага видях как погледът на мъжете се променя</em>, спомня си актрисата. Изпраща снимките на Никълъс Уиндинг Рефън и Кристъл намира физическата си обвивка - тази на жена, способна да ужаси тайландски гангстер и да унижи публично собствения си син, <em></em></p> <p><strong><em>героиня, излязла от кошмара</em>,</strong></p> <p>както я определя нейната изпълнителка.</p> <p>Прибира се от снимките в нощния Банкок без видими щети. Няколко дни преди началото на Кинофестивала в Кан, в бара на един хотел на левия бряг на Сена в Париж, с къси кестеняви коси, едва гримирана, Кристин Скот Томас си спомня за срещата си с Никълъс Уиндинг Рефън, ужасното дете на авторското кино, почти толкова непредвидим като своя сънародник Ларс фон Трир.</p> <p>В първата версия на сценария на &bdquo;Само Бог прощава&rdquo; гангстерите в Банкок били британци. Никълъс Риндинг Рефън пристигнал в Лондон, намерил изпълнител за</p> <p><strong>ролята, която впоследствие изигра Райън Гослинг</strong>,</p> <p>и чул, че Кристин Скот Томас, която по онова време играела в театъра, би могла да го заинтригува. <em>Вечерях с нея, бях много доволен &ndash; това е една от любимите актриси на майка ми. В края на вечерята, я наричах КСТ</em>, каза по телефона това момче режисьор. Кристин Скот Томас, от своя страна, отдава избора му на факта, че името й е известно и &bdquo;не е скъпа&rdquo;, което подхожда на един проект със скромен бюджет.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/FILM6.jpg" alt="" /></p> <p><em>Райън Гослинг и режисьорът по време на снимките</em></p> <p><em><br /></em></p> <p><em>Обикновено този тип филми не ме интересуват</em>, обяснява актрисата. Наистина е трудно да се помири света на Никълъс Риндинг Рефън, изпълнен с крайности, с филмографията на Кристин Скот Томас. Разбира се, тя прави своя дебют в киното под ръководството на Принс, в "Под вишневата луна" (Under the Cherry Moon, световен неуспех през 1986 г.), но дължи международната си известност на</p> <p><strong>ролите си на британски аристократки</strong>,</p> <p>по смешния начин (&bdquo;Четири сватби и едно погребение&rdquo; през 1994 г., &bdquo;Госфорд Парк&rdquo;, 2001 г.) или по трагичния (&bdquo;Английският пациент&rdquo;, 1996 г.). В края на 90-те г. тя е на прага на Олимп, партнирайки си с Харисън Форд в &bdquo;Иронии на съдбата&rdquo; и с Робърт Редфорд в &bdquo;Повелителят на конете&rdquo;.</p> <p>Днес тя казва, че <em>никога повече няма да снима филм със студио</em>. Бавният и тежък процес я ужасява и вместо да стане звезда от двете страни на океана, Кристин Скот Томас предпочита да прави филми,&nbsp;<em>в които вече не си на тридесет</em>.</p> <p>В киното британците й предлагат комедийни роли, а французите &ndash; трагични.</p> <p><strong>Тя е съвършен билингвист</strong></p> <p>(актрисата е омъжена за французин &ndash; бел.пр.), член на малкия клуб, към който принадлежат още двете Шарлот &ndash; Рамплинг и Генсбур, Жюлиет Бинош (с която играе в &bdquo;Английският пациент&rdquo;) и използва този талант, за да снове между Лондон и Париж и различни роли.</p> <p>На 20 г. Кристин Скот Томас пристига във Франция и посещава театрални курсове. <em>Първата ми платена работа беше ролята на втората, руса фризьорка в &bdquo;Приятелят от детството на Мегре"</em>, спомня си тя. Годината е 1984-та и тя скоро се озовава на театралната сцена в Нантер, с малка роля в &bdquo;Чужда земя&rdquo; на Шницлер под режисурата на Люк Бонди. Във Франция тя играе само още веднъж на театралната сцена, в &bdquo;Беренис&rdquo;, в Авиньон през 2001 г. Но в Уест Енд и на Бродуей Кристин Скот Томас е<strong> </strong></p> <p><strong>истинска звезда.</strong></p> <p>Тя казва, че винаги й предлагат да участва във филм &bdquo;в последния момент&rdquo;, <em>но никога не съм сигурна, че един филм ще стане, докато не застана пред камерата</em>.</p> <p>След първата среща между Никълъс Уиндинг Рефън и Кристин Скот Томас филмът променя статута си заради успеха в Кан на датчанина с лентата му &bdquo;Живот на скорост&rdquo; (наградата за режисура на кинофестивала през 2011 г. &ndash; б.пр.) и на главната мъжка роля на Райън Гослинг. Така че Кристин Скот Томас трябвало да американизира своята героиня. <em></em></p> <p><em><strong>Актриса като нея?</strong> </em></p> <p><em>Трябват й две седмици, за да се върне с безупречен акцент, чак до най-малките интонации</em>, твърди режисьорът. Трудното в случая било да се намери точния глас на една бизнесдама от Маями, град, който няма друг акцент, освен този на многобройните малцинства, които живеят там.</p> <p><em>Никълъс ми показа един документален филм, Cocaine Cowboys, чийто главен герой беше жена водач на картел. Но тя беше мексиканка и не можех да взема испанския й акцент, тогава се оринтирах към "General American</em>&rdquo;, разказва Кристин Скот Томас. В Банкок снимките не били лесни. <em></em></p> <p><strong><em>Банкок не е много хубав през нощта</em>,</strong></p> <p>спомня си актрисата. Не бил направен никакъв декор, екипът потъвал в подозрителните квартали на града.</p> <p><em>Много бих искал да работя отново с нея, но този път искам да покажа нейната доброта</em>, казва режисьорът.&nbsp;</p> <p><em>Много отдавна не съм имала филм в конкурсната програма, но два пъти съм била водеща на церемонията и член на журито. Люк Бесон беше председател, но той не се опита наистина да ни събере. Направихме си наша малка банда с Джонатан Дем, Арундхати Рой и Никол Гарсия, беше много приятно</em>, разказва актрисата.</p> <p>Дали сред членовете на журито тази година, начело със Стивън Спилбърг, има друга малка банда, която ще оцени по достойнство изпълнението на Кристин Скот Томас? Отговорът ще разберем в неделя, 26 май, когато ще бъдат обявени наградите на 66-ия Кинофестивал в Кан.</p> <p><img src="/uploads/editor/CRISTINE.jpg" alt="" /></p> <p><em><strong>Кристин Скот Томас</strong></em><strong></strong></p> <p><em><br /></em></p> <p><em>Тома Сотинел, &bdquo;Монд&rdquo;</em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>

Коментари

  • Ели

    25 Май 2013 22:06ч.

    Много я харесвам. Една фина жена.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи