Кенеди през 1963-та: Да потърсим общите си интереси със СССР. Мирът не трябва да бъде неосъществим и войната не трябва да бъде неизбежна

Реч за мир на президента Кенеди в Американския университет - 10 юни, 1963 г. Осем месеца след Карибската криза.

Президент Андрюс, членове на факултета, съвет на настоятелите, изтъкнати гости, сенатор Боб Бърд, мой скъп приятел, който заслужи дипломата си след много години посещение във вечерно училище по право, докато аз ще спечеля своята през следващите 30 минути, почетни гости, дами и господа.

С голяма гордост участвам в тази церемония, спонсорирана от Методистката църква на епископ Джон Флечър Хърст, на Американския университет, който беше открит от президента Удору Уилсън през 1914 година. Това е млад и растящ университет, но той вече е изпълнил светлата надежда на епископ Хърст за изучаване на история и обществени дела в град, посветен на създаването на история и на провеждането на обществени дела. Спонсорирайки тази институция на високото знание за всички, които искат да учат, каквито и да са цветът и вярата им, методистите в тази област и в страната заслужават благодарност от страна на държавата и аз поздравявам всички, които днес завършват.

Професор Удору Уилсън някога каза, че всеки човек, който излиза от университета, трябва да бъде човек на своята нация и човек на своето време и аз съм уверен, че мъжете и жените, които имат честта да завършват тази институция ще продължават да дават от живота си, от талантите си, висока степен на служба на обществото и обществена подкрепа.

„Малко земни неща са по-хубави от университета“, написа Джон Мейсфилд в почитта си към английските университети и неговите думи са верни и днес. Той нямаше предвид кулите и кампусите. Той се възхищаваше на великолепната красота на университета, защото той е, по думите му, „място, на което мразещите невежеството могат да се стремят да научат, на което всички, които възприемат истината, могат да се стремят да накарат другите да я видят.“

Заради това избрах този момент и това място, за да обсъдя въпрос, по който твърде често изобилства невежеството, а истината твърде рядко се възприема, а това е най-важният въпрос на земята – Мирът.

 

Какъв мир имам предвид? Какъв мир търсим? Не Pax Americana, наложен на света с американските оръжия на войната. Не мирът на гроба или сигурността на роба. Говоря за истински мир, този мир, заради който си заслужава да живеем живота, този, който позволява на хората и народите да растат, да се надяват и да градят по-добър живот за децата си – не само мир за американците, а мир за всички мъже и жени, не само мир в нашето време, а мир за всички времена.

Говоря за мира, заради новото лице на войната. Тоталната война е безсмислена в епоха, в която големите държави могат да поддържат големи и относително неуязвими ядрени сили и отказват да се предадат без употребата на тези сили. Безсмислена е в епоха, в която едно единствено ядрено оръжие съдържа почти десет пъти експлозивната мощ на всичките съюзнически военновъздушни сили от Втората световна война. Безсмислена е в епоха, в която смъртоносните отрови, произведени от ядрения обмен, ще бъдат пренесени от вятъра, и водата, и земята и разсеяни върху най-отдалечените краища на земното кълбо и върху все още неродените поколения.

Днес изразходването на милиарди долари за оръжие всяка година, придобито, за да сме сигурни, че никога няма да ни потрябва, е от основна важност за поддържането на мира. Но със сигурност придобиването на такива празни запаси – които могат единствено да унищожават и никога да създават – не са единственото, а още по-малко най-ефикасното, средство за осигуряване на мира.

Затова говоря за мира като за необходима разумна цел за разумния човек. Осъзнавам, че стремежът към мира не е така драматичен като стремежът към войната – и често думите на миротвореца остават нечути. Но ние нямаме по-належаща задача.

Някои казват, че е безполезно да се говори за мир, или за световен закон, или световно разоръжаване и че ще продължава да бъде безполезно, докато лидерите на Съветския съюз не възприемат по-просветено отношение. Надявам се, че те ще възприемат. Вярвам, че ние можем да им помогнем да го направят. Но също вярвам, че и ние трябва да преразгледаме нашето собствено отношение – като индивиди и като държава – защото нашето отношение е точно толкова важно, колкото и тяхното. И всеки завършил това училище, всеки мислещ гражданин, който е отчаян от войната и иска да донесе мир, трябва да започне с поглед навътре – изследвайки своето отношение към възможностите за мир, към Съветския съюз, към курса на Студената война и към свободата и мира тук у дома.

Първо да разгледаме отношението ни към самия мир. Твърде много от нас мислят, че той е невъзможен. Твърде много мислят, че е нереален. Но това е опасно, пораженческо убеждение. То води до заключението, че войната е неизбежна, че човечеството е обречено, че сме в хватката на сили, които не можем да контролираме. Ние не трябва да възприемаме такова виждане. Нашите проблеми са създадени от човека. Следователно, те могат да бъдат разрешени от човека. И човекът може да бъде голям колкото поиска. Нито един проблем на човешката съдба не е извън човешките същества. Човешкият разум и дух често са разрешавали привидно неразрешимото и ние вярваме, че могат да го направят отново.

Нямам предвид абсолютната, безкрайна идея за мир и добронамереност, за които някои фантазьори и фанатици мечтаят. Не отричам ценността на надеждите и мечтите, но превръщайки това в наша единствена и непосредствена цел, ние просто предизвикваме обезкуражаване и недоверие.

Вместо това, нека се фокусираме върху по-практичния, по-постижимия мир, основан не на неочаквана революция на човешката природа, а на постепенна еволюция на човешките институции, на серия от конкретни действия и ефективни споразумения, които са в интерес на всички засегнати. Няма единствен и прост ключ към този мир, няма велика или магическа формула, която да бъде възприета от едната или от двете сили. Истинският мир трябва да бъде продукт на много държави, сбор от много дела. Той трябва да е динамичен, не статичен, да се променя, за да посрещне предизвикателствата на всяко ново поколение. Защото мирът е процес, начин за решаване на проблемите.

При такъв мир все още ще има караници и конфликти на интереси, както е между семействата и между народите. Световният мир, както и общественият мир, не изисква всеки човек да обича съседа си, изисква само те да живеят заедно с взаимна толерантност, подлагайки споровете си на справедливи и мирни споразумения. А историята учи, че враждите между народите, както и между индивидите, не траят вечно. Колкото и трайни да изглеждат нашите харесвания и нехаресвания, приливът на времето и събитията често носят изненадващи промени в отношенията между народите и съседите.

Затова, нека упорстваме. Мирът не трябва да бъде неосъществим и войната не трябва да бъде неизбежна. Дефинирайки нашата цел по-ясно, правейки я да изглежда по-постижима и по-малко отдалечена, можем да помогнем на всички хора да я видят, да извлекат надежда от нея и да тръгнат неудържимо към нея.

И второ, нека преразгледаме отношението си към Съветския съюз. Обезкуражаващо е да мислим, че техните лидери всъщност вярват в това, което тяхната пропаганда пише. Обезкуражаващо е да се чете последният авторитарен съветски текст по военна стратегия и да се откриват, страница след страница, напълно неоснователни и недостоверни твърдения, като обвинението, че „американските империалистически кръгове се готвят да разпалят различни видове войни, че има много реална заплаха от превантивна война, която да бъде разпалена от американските империалисти срещу Съветския съюз и че политическите цели на американските империалисти са да поробят икономически и политически европейските и други капиталистически страни и да постигнат световна доминация със средствата на агресивни войни.“

Наистина, както е написано много отдавна: „Нечестивите бягат, когато никой не ги гони.“ Но е тъжно да четеш тези съветски изявления, да осъзнаеш колко голяма е пропастта между нас. Но това е и предупреждение – предупреждение към американския народ да не пада в същия капан като Съветския съюз, да не вижда само изкривения и отчаян вид на другата страна, да не вижда конфликтите като неизбежни, уреждането като невъзможно, а комуникацията единствено като размяна на заплахи.

Никое правителство или социална система не са толкова зли, че хората в тях да се смятат за лишени от добродетели. Като американци, ние намираме комунизма за крайно отблъскващ като отрицание на личната свобода и достойнство. Но ние все пак можем да поздравим руския народ за множеството им постижения в науката и в космоса, в икономиката и индустриалния растеж, в културата и в делото на храбростта.

Сред многото общи черти, които хората от нашите две страни имат помежду си, никоя не е по-силна от взаимното ни отвращение от войната. Почти единствени сред големите световни сили, ние никога не сме били във война помежду си. И нито една държава в историята на войните не е пострадала повече, отколкото Съветския съюз през Втората световна война. Поне 20 милиона загубиха живота си. Неизброими милиони домове и семейства са опожарени или разграбени. Една трета от територията на страната, включително почти две трети от индустриалната им база, е превърната в пустош – загуба, която се равнява на разрушаването на нашата страна на изток от Чикаго.

Днес, ако отново избухне тотална война, без значение как, нашите две страни ще бъдат основната цел. Ироничен, но точен факт е, че двете най-големи сили са в най-голяма опасност от унищожение. Всичко, което сме изградили, всичко, за което сме работили, ще бъде разрушено в първите 24 часа. Дори и в Студената война, която носи бреме и опасности за толкова много страни, включително на най-близките ни съюзници, нашите две страни носят най-тежкото бреме. Защото и двете страни отделяме огромни суми пари за оръжия, които суми могат да бъдат отделени по-добре за борба с неграмотността, бедността и болестите. И двете страни сме хванати в порочен и опасен цикъл, в който подозрението на едната страна поражда подозрение у другата и нови оръжия пораждат контраоръжия.

Накратко, както Съединените щати и техните съюзници, така и Съветския съюз и неговите съюзници имат взаимен дълбок интерес от справедлив и истински мир и от спиране на състезанието по въоръжаване. Споразуменията за този край са в интерес на Съветския съюз, както и в наш и дори и на най-враждебната страна може да се разчита да приеме и да спазва тези договорни задължения, и само тези договорни задължения, които са в неин собствен интерес.

И така, нека не бъдем слепи за нашите различия, но нека също насочим вниманието си към общите ни интереси и средствата, чрез които тези различия могат да бъдат разрешени. И ако не можем сега да прекратим различията помежду ни, можем поне да направим света безопасен за разнообразието. Защото, според последния анализ, нашата най-основна обща връзка е, че всички ние обитаваме тази малка планета. Всички ние дишаме същия въздух. Всички ние ценим бъдещето на нашите деца. И всички ние сме смъртни.

Трето, нека преразгледаме отношението си към Студената война и да си спомним, че не сме ангажирани в спор, търсейки да натрупаме аргументи в него. Ние не сме тук, за да разпределяме вина и да сочим с пръст осъдително. Трябва да се справим със света, такъв какъвто е, а не какъвто можеше да бъде, ако историята от последните 18 години беше различна.

Поради това трябва да продължим да търсим мир с надеждата, че конструктивните промени в рамките на комунистическия блок могат да доведат до решения, които сега изглеждат непосилни за нас. Трябва да водим делата си по такъв начин, че комунистите да имат интерес да се съгласят на истински мир. Преди всичко, защитавайки собствените си жизнени интереси, ядрените сили трябва да отхвърлят този вид конфронтация, който води съперника до избор между унизително оттегляне и ядрена война. Възприемането на подобен курс в ядрена епоха би било доказателство единствено за банкрута на нашата политика или за колективно желание за умъртвяване на света.

За да бъдат постигнати тези цели, американските оръжия са непровокативни, внимателно контролирани, предназначени за възпиране и способни на избирателно използване. Нашите въоръжени сили са отдадени на мира и имат дисциплина на самоконтрол. Нашите дипломати са инструктирани да избягват ненужното предизвикване и чисто реторичната враждебност.

Защото ние можем да търсим успокояване на напрежението, без да успокояваме нашата бдителност. И ние, от своя страна, нямаме нужда да използваме заплаха, за да докажем, че сме решителни. Нямаме нужда да заглушаваме чуждестранния ефир от страх, че вярата ни ще бъде подкопана. Ние не желаем да налагаме нашата система на никой, който не я желае, но искаме и сме в състояние да се ангажираме в мирно състезание с всеки народ по света.

Междувременно искаме да укрепим Организацията на обединените нации, да помогнем за решаването на нейните финансови проблеми, да я направим по-ефективен инструмент за мир, да я развием като истинска световна система за сигурност – система, която е в състояние да разрешава спорове въз основа на закона, да осигурява сигурността на големите и малките и да създаде условия, при които оръжията най-сетне могат да бъдат премахнати.

В същото време ние търсим запазване на мира в некомунистическия свят, където много страни, всички от които са наши приятели, са разделени от проблеми, които отслабват нашето западно единство, а това е покана за комунистическа интервенция или заплаха от избухване на война. Нашите усилия в Западна Нова Гвинея, в Конго, в Билзкия Изток и в Индийския субконтинент, са постоянни и търпеливи, въпреки критиките и от двете страни. Опитахме и да дадем пример за другите, търсейки да поправим малки, но значителни различия с нашите собствени най-близки съседи в Мексико и Канада.

Говорейки за други страни, бих искал да изясня едно нещо. Ние сме свързани с много държави със съюзи. Тези съюзи съществуват, поради нашите притеснения и значителното им припокриване. Нашият ангажимент да защитаваме Западна Европа и Западен Берлин, например, остава ненамален, заради идентичността на жизнените ни интереси. Съединените щати няма да сключват сделки със Съветския съюз за сметка на други страни и други народи, не само защото те са наши партньори, но и защото техните интереси съвпадат с нашите.

Интересите ни съвпадат не само спрямо защитаването на границите на мира, но и в преследването на пътищата към мира. Нашата надежда, както и смисълът на общата ни политика е да убедим Съветския съюз, че той също трябва да позволи на всяка страна да избира собственото си бъдеще, стига този избор да не пречи на избора на останалите. Комунистическият стремеж да налага икономическата и политическата си системи на другите е основната причина за напрежението в света днес. Защото не може да има съмнение, че ако всички държави се въздържат от намеса в самоопределянето на другите, мирът ще бъде много по-сигурен.

Това ще изисква ново усилие за постигане на световен закон, нов контекст за световни разговори. Ще изисква повишено разбиране между Съветския съюз и нас. А повишеното разбиране ще изисква повече контакти и комуникация. Една стъпка в тази посока е предложената уговорка за директна линия между Москва и Вашингтон, за да се избегнат опасни отлагания от двете страни, обръкване и погрешно възприемане на действията на другия, което може да се случи във време на криза.

Говорихме и в Женева за нашите първи стъпки за контрол на въоръжаването, предназначени да ограничат интензивността на надпреварата във въоръжаването и да намалят риска от инцидентна война. Нашият главен дългосрочен интерес в Женева обаче е генерално и пълно разоръжаване, което да се случи на етапи, позволявайки паралелни политически развития, за да се изградят нови институции на мира, който ще заеме мястото на оръжията. Стремежът към разоръжаване е бил усилие на нашето управление от 1920-те години. Той беше настойчиво провеждан от последните три администрации. И колкото и малки да са изгледите днес, ние възнамеряваме да продължим това усилие, да го продължим така, че всяка страна, включително и нашата, да може по-добре да схване какви са проблемите и възможностите на разоръжаването.

Единствената важна област от тези преговори, в която краят се вижда, но в която е крайно необходими ново начало, е договорът за забрана на ядрените опити. Приключването на подобен договор, толкова близко, но и толкова далечно, би спряло спираловидната надпревара във въоръжаването в един от най-опасните ѝ аспекти. То ще постави ядрените сили в положение да се справят по-ефективно с една от най-големите опасности, пред която е изправен човекът през 1963 г. – по-нататъшното разпространение на ядрените оръжия. Това ще увеличи нашата сигурност, ще намали изгледите за война. Със сигурност тази цел е достатъчно важна, за да изисква нашият стабилен стремеж, без да се поддаваме на изкушението да се откажем от цялото усилие, както и на изкушението да се откажем от настояването си за жизненоважни и отговорни предпазни мерки.

Поради това, използвам тази възможност да обява две важни решения в тази посока.

Първо, председателят Хрушчов, премиер-министърът Макмилан и аз се съгласихме, че в скоро време ще започнем дискусии на високо ниво в Москва, в търсене на бързо споразумение за договор за Всеобхватна забрана на изпитанията. Надеждите ни трябва да се ръководят от историческата предпазливост, но заедно с нашите надежди вървят и надеждите на цялото човечество.

Второ, за да изясня нашата добронамереност и тържествени убеждения по този въпрос, заявявам сега, че Съединените щати няма да извършват ядрени опити в атмосферата, ако и другите държави не правят това. Ние няма да сме първите, които ще ги подновят. Тази декларация не замества официалния обвързващ договор, но се надявам, че тя ще помогне за постигането на такъв. Както и този договор няма да бъде заместител на разоръжаването, но се надявам да ни помогне да го постигнем.

И накрая, мои скъпи сънародници, нека разгледаме отношението си към мира и свободата тук, у дома. Качеството и духът на нашето общество трябва да оправдават и да подкрепят усилията ни навън. Ние трябва да го покажем в посвещаването на собствения си живот, както много от вас, които завършвате днес, ще имат уникалната възможност да го направят, служейки без заплащане в Корпуса на мира в чужбина или в предложения Национален корпус тук, у дома.

Но където и да се намираме, трябва всички, в ежедневния си живот, да живеем с високото някогашно убеждение, че мирът и свободата вървят заедно. В твърде много от нашите градове днес мирът не е сигурен, защото свободата е непълна.

Отговорност на изпълнителната власт на всички нива на правителството – местно, щатско и национално – е да осигури и защити тази свобода за всички наши граждани, с всички средства в рамките нашите правомощия. Отговорност на законодателната власт на всички нива е там, където сега тя не е адекватна, да бъде направена адекватна. И е отговорност на всички граждани във всички области на страната да зачитат правата на другите и да спазват закона на страната ни.

Всичко това не е без връзка със световния мир. Писанието ни казва: „Когато пътищата на човека са угодни на Господа, Той прави така, че дори враговете му да се помирят с него.“ А не е ли мирът в крайна сметка основно въпрос за човешките права, за правото да живеем живота си без страх от разрушение, за правото да дишаме въздуха такъв, какъвто го е осигурила природата, за правото на бъдещите поколения на здравословно съществуване?

Докато продължаваме да осигуряваме националните си интереси, нека пазим и човешките интереси. А елиминирането на оръжията и войната очевидно е в интерес и на двете. Нито един договор обаче, колкото и голяма да е неговата полза за всички, колкото и строго да е формулиран, не може да гарантира абсолютна сигурност срещу риска от измама и заобикаляне. Но ако той е достатъчно ефективен в прилагането си и ако в достатъчна степен защитава интереса на подписалите го страни, той може да предложи много повече сигурност и много по-малко рискове, отколкото една нестихваща, неконтролирана, непредсказуема надпревара във въоръжаването.

Съединените щати, както светът знае, никога няма да започнат война. Ние не искаме война. Ние не очакваме война сега. Това поколение американци вече имаше достатъчно, повече от достатъчно война, и омраза, и потисничество. Ние ще бъдем готови, ако друг го пожелае. Ще сме подготвени да опитаме да го спрем. Но ние също така ще свършим своята част от изграждането на свят на мира, в който слабите са защитени, а силните са справедливи. Ние не сме безпомощни пред тази задача, нито сме лишени от надежда за нейния успех. С увереност и без страх, ние се трудим не за стратегия за унищожение, а за стратегия за мир.

Благодаря!

 

Реч за мир на президента Джон Кенеди в Американския университет - 10 юни, 1963 г.

Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова