Ирландия започна да вади скелетите от гардероба си

<p>Дали това е часът за разчистване на сметки? Ирландия, която е разтърсена от нов скандал, свързан с практиките в католическите институции, изглежда решена да изчисти миналото си. Този път става дума за съдбата на момичетата майки и техните бебета. Ирландската историчка Катрин Корлес запали фитила миналата седмица, когато разкри, че близо 800 от тези деца, в по-голямата си част новородени бебета, са били погребани в обща яма в манастира &quot;Добрата помощ&quot; в Туам, в Западна Ирландия. В архивите на манастира, който от 1925 до 1961 г. е служел като приют, тя е открила 796 известия за смърт: на бебета, починали от недохранване или инфекциозни болести, като само едно от тях е било погребано в селското гробище.</p> <p>Впрочем жителите на Туам знаят от дълго време за съществуването на общия гроб близо до манастира. Двама тийнейджъри, Бари Суини и Франи Хопкинс, го откриват през 1975 г., докато играели в градината на бившата католическа институция: те намират кости, съвсем малки скелети. По онова време селото предпочело да види в тях жертви на големия глад от 1840 г.: на мястото прочели молитви и гробът отново бил покрит. Когато обаче Бари разбира, че една историчка прави разследване за децата от &quot;Добрата помощ&quot;, той решава да й разкаже своята версия за тази история.</p> <p><strong>&quot;Подвидове&quot;, &quot;кощунство&quot;</strong></p> <p>Очевидно всичко трябва да се докаже и Катрин Корлес е предпазлива. Но аферата &quot;Туам&quot; повдигна капака, който продължаваше да прикрива тази част от ирландската история. Правителството, подкрепено от архиепископа на Дъблин Дермуд Мартин, съобщи във вторник, че създава анкетна комисия, която има пълни законови правомощия и е натоварена &quot;да проучи всички въпроси, които се отнасят до домовете майки-деца в цялата страна&quot;. В Ирландия от 20-те до 60-те г., припомни премиерът Енда Кени, момичетата, които са забременявали без брак, са били смятани заедно с децата си за &quot;подвид&quot;. За &quot;кощунство&quot;.</p> <p>Разследването няма да спре само до съдбата на техните трупове. Комисията ще трябва да хвърли светлина върху нивото на детската смъртност в тези приюти - много по-висока според Катрин Корлес, отколкото в останалата част от страната в същия момент - но също така и най-вече върху клиничните опити, които са били провеждани върху децата, родени там. Това е нещо, за което се знае и дори е признато от част от действащите лица по онова време. Преди десет години обаче ирландският Върховен съд попречи това досие да стигне до правосъдието, когато в края на 90-те г. бе натоварена специална комисия да разследва злоупотребите върху деца, родени в католически институции.</p> <p>Разследванията й разкриха, че с тях са били провеждани кампанийно опити през 60-те и 70-те г. под контрола на видни професори от Университета в Дъблин. Свързани с фармацевтичната лаборатория&nbsp;<em>Wellcome, </em>обяснява &quot;Айриш Тайм&quot;<em>, </em>Патрик Мийнън и Айрин Хилари се опитвали по онова време да създадат нова версия на ДТП (ваксина срещу дифтерит, тетанус и полиомиелит). Опитите, продължава вестникът, били провеждани върху бебета под 12 месеца, понякога с увреждания, и без съгласието на техните майки. В интервю през 1997 г. Айрин Хилари уверяваше, че на тези деца не е направено нищо лошо - дори за тяхно добро те били инжектирани.</p> <p><strong>Повече от 2000 деца ваксинирани тайно</strong></p> <p>Колко такива деца са били използвани като опитни животни? Повече от 2000, според Майкъл Дуайър, историк в Университета в Корк. Някои от тези деца освен това насилствено били предлагани за осиновяване. Най-известната сред тях несъмнено е Мери Стийд, родена през 1960 г. в приюта в Бесбороу, осиновена 18 месеца по-късно от двойка американци. В края на 90-те г. тя започва да търси корените си и открива в старото си досие следи за провежданите клинични опити, намира и биологичната си майка Джоузефин. Интервюирана през 2004 г. от Би Би Си, Джоузефин повтаряше, че не е имала думата за третирането на нейното дете. Преди да забременее и да отиде в Бесбороу, Джоузефин прекарала десет години в пералните на &quot;Сестрите на Магдалена&quot;, поправителни трудови центрове, създадени през ХIХ век, където били вкарвани жени на различна възраст, смятани за престъпнички или проститутки, както и млади момичета, чиито родители искали да бъдат поправени. Оттогава Мери Стийд се бори за справедливост за тези жени и техните бебета.</p> <p>Може би този път тя ще успее. През 2003 г. председателката на анкетната комисия за злоупотребите с деца Мери Лафой подаде оставка, обявявайки, че самото правителство е попречило на работата й. Днес Дъблин изглежда готов да отиде до края на тези разследвания. Освен това премиерът Енда Кени бе първият, който се извини официално през 2013 г. на 10-те хиляди &quot;Сестри на Магдалена&quot; в страната, които са били доведени до положението на роби от католическите духовници. Последната такава пералня бе затворена през 1996 г.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>