- Автор: Дубравка Угрешич, 6uka.com
- 10 Sep 2020
- 185
- 4
Кой е глобалният гражданин? Той е бърз, преуспяващ и разумен, той е господар на тялото си, технологиите и информацията, той знае кой е и какво иска и в крайна сметка купува точно това, което иска. Той е консуматор с висока степен на самосъзнание, обядва японско суши и вечеря унгарски гулаш. Той е подвижен, изпитва удоволствие от работата си, ненадминат професионалист е. Той е мобилен, прозорлив и прецизен като куршум. Той e handyman (момче за всичко), който поправя света и носи със себе си идеята за напредъка. Той всъщност осъществява напредъка.
<p>Този обаятелен образа на нашия идеален съвременник (който е нещо като реализация на детската приказка за Супермен) пътува глобално: пред малкия екран с него могат да се отъждествят както нюйоркският бизнесмен, така и австралийският абориген.</p>
<p>В реалния живот (ако такъв изобщо съществува) нещата изглеждат по-различно. Ако спада към богатата част на човечеството (която е само една трета), нашият съвременник трудно би могъл да проумее логиката на сметката си за тока, камо ли пък себе си и мястото си в света. Всекидневният му живот става все по-виртуален. Силата, която притежава, е виртуална, реалността на координатите, които доскоро са го определяли (работа, класа, етническа принадлежност, раса, вероизповедание, култура) – или просто той така си е мислел – му се изплъзва все повече. Богатото предлагане на „идентичности“ на пазара ще му помогне да се освободи от фрустрацията си и да си намери нещо точно по своята мярка: от традиционния Blut und Boden (кръв и земя) пакет до научно третираната бисексуалност. В избора си той би могъл да се опре и на най-различните coaches (треньори), които му се предлагат на всяка крачка: от „бащата на нацията“ и „духовните гурута“ до модните дизайнери и пластичните хирурзи. За разлика от психоаналитиците днешните coaches не бързат да ни обясняват кои сме – защото във виртуалния свят подобно нещо е абсолютно безсмислено – а какво бихме могли да бъдем.</p>
<p>Ако спада към другите две трети от населението на Земята, нашият съвременник е гладен или „просто беден“. Двата свята, богатите и бедните, живеят разделено. „Богатите са глобални, бедните са локални, но между тях няма причинно-следствена връзка“ (Бауман). Статистиката подкрепя убедително споменатото разделение с цифри. В момента (2002 г.) в света има 358 глобални милиардери, чийто доход е равен на дохода на 2,3 милиарда души.<br />
<br />
Идеологията на глобализацията е също толкова привлекателна, колкото и продуктът й – глобалният гражданин. Глобализацията е преди всичко синоним на модерното време, в което работата (сякаш сме попаднали в комунизма) означава наслада.</p>
<p>Идеологията на глобализацията успя също така да обедини и хармонизира противоположни идеи: идеята за универсализма, а оттам и налагащата се стандартизация, и идеята за неприкосновеното право за различие и неповторимост.</p>
<p>Глобализационната идеология, която поглъщаме всекидневно от малкия екран, потвърждава тази хармония със снимките на индийките, облечени в сари, които „сърфират“ суверенно по интернет, или на омотаните от глава до пети арабки, под чиито чадори прозвънява мобифон.</p>
<p>Спектакълът на глобализацията е богато украсен със старите революционни идеи за братство, равенство и свобода, които този път се реализират в света без граници.</p>
<p>От практическа гледна точка глобализацията е магьоснически трик. Защото само магията може да направи така, че рекламираният свят без граници да премахва и същевременно да запазва държавните, националните, етническите, религиозните, расовите, географските и другите географски граници.</p>
<p>Докато идеологията е мека, практиката е твърда. С практиката на света без граници се срещат милиони хора, които се стичат от „лошите“ към „по-добрите“ светове.</p>
<p>Освен големите бройки на върнатите или издъхналите по време на нелегалните преходи емигранти съществува и диаспората на „мъртвите души“ (някъде около 10 милиона души според мълвата), които циркулират като сенки из „по-добрите“ светове без никакви идентификационни „бумаги“.</p>
<p>Дизайнерите на глобализационния спектакъл разполагат с всичко необходимо: пари, медии, власт и най-вече – привлекателна проекция. Скептиците, които се опитват да разберат какво се крие зад пъстрата завеса с цветовете на дъгата, са определяни обикновено като party-poopres, „фундаменталисти“, които по-вероятно биха предпочели да умрат, отколкото да утолят жаждата си с някоя глътка от глобалната Coca-Cola.</p>
<p>При етикирането не се прави разлика. Така в коша на противниците на глобализацията могат да се окажат едновременно и Слободан Милошевич, и Ноам Чомски.</p>
<p>В рамките на тази опозиционно изградена идеологическа структура се разиграва „демократична“ медийна битка за напредък и бъдеще срещу традиционализма, за високи технологии срещу „плуга и мотиката“, за глобална комуникация срещу изолацията, за ценностите на прогресивния свят срещу ценностите на изостаналия, за свободен пазар срещу бедността, за миролюбивото мнозинство срещу твърдоглавото и войнолюбиво малцинство.</p>
<p>Изходът от битката е предварително решен.</p>
<p> </p>
