На 22 март се навършват 80 години от унищожението на село Хатин в Беларус от фашистите. През 1943 г. цялото население на селото е събрано в колхозна плевня, след което тя е залята с бензин и подпалена. Живи изгарят 149 души. Оцелява 56-годишен ковач от селото. Днес на мястото на изпепеленото село е издигнат мемориален комплекс „Хатин“, в който се извисява 6-метрова бронзова скулптура на ковача, носещ на ръце мъртвия си син.
Едва през 1986 г. Григорий Васюра е осъден и разстрелян е през 1987 г. Командирът на един от взводовете на 118-и батальон „ Шутцманщафт“, украинецът Василий Мелешко, е съден в съветски съд и екзекутиран през 1975 г. На мястото на скромния паметник през 1969 г. е открит днешният Хатински мемориален комплекс.
Клането не е необичаен инцидент в Беларус по време на Втората световна война. Най-малко 5295 белоруски селища са изгорени и унищожени от нацистите и често всичките им жители са избивани (около 1500 жертви) като наказание за сътрудничество с партизани. Във Витебска област 243 села са изгаряни два пъти, 83 села три пъти, а 22 села са изгаряни четири или повече пъти.
Филмът „Иди и виж“ (1985) на режисьора Елем Климов е създаден по събитията в Хатин и окупацията на Беларус по време на войната, и отразени в „Хатинска повест“ на писателя Алес Адамович.
В документалния филм „Позорната тайна на Хатин“ (2008) по сценарий на Сергей Головченко и режисура на Олга Диховичная и Александър Милославов се застъпва тезата, че 118-и полицейски батальон, извършил престъплението е съставен предимно от украински националисти.
Ето какво се казва в прессъобщение на белоруското посолство в София:
На този ден преди 80 години – на 22 март 1943 г. – фашистките наказателни отряди изгориха беларуското село Хатин и неговите жители – 149 души, 75 от които деца. Най-малкият жител на Хатин беше само на 7 седмици, припомня посолството на Беларус в София.
От къщите наказателните отряди изгониха възрастните хора, децата, жените и мъжете. Болните и немощните били бутани с приклади. Всички бяха затворени в плевня и подпалени. Под натиска на десетки човешки тела вратите не издържаха и се срутиха. С горящи дрехи, обзети от ужас, хората се втурнаха да бягат, но нацистите хладнокръвно стреляха по тях от картечници и автомати. Най-малкият жител на Хатин беше само на 7 седмици.
От спомените на единствения възрастен човек, оцелял в трагедията, Йосиф Камински: "И мен ме заведоха в тази плевня... Дъщеря, син и съпруга – там... Те я запалиха отгоре, покривът гори, огънят се излива върху хората, тези хора се задушават... вече нямат възможност да дишат...".
Трагедията на Хатин е един от многочислените факти, свидетелстващи за целенасочената политика на геноцид на хитлеристка Германия спрямо населението на Беларус. Хатин олицетворява над 10 хиляди беларуски села, много от които са изгорени заедно с хората и никога не са се възродили.
От доклада за хода на разследването на Генералната прокуратура на Беларус по наказателното дело за геноцид на беларуското население по време на Великата Отечествена война и следвоенния период:
– към началото на 2023 г. размерът на материалните щети за Беларус от действията на нацистките окупатори по време на Великата Отечествена война се оценява на най-малко 2,3 трилиона щатски долара;
– допълнително е установена информация за 10 500 изгорени селища и над 90 лагера на смъртта;
– на територията на Беларуската съветска социалистическа република са унищожени най-малко 3 милиона души (въпреки че официалната статистика в продължение на много години посочва различни цифри – от 2,2 до 2,4 милиона).
Следвайте "Гласове" в Телеграм