- 10 Sep 2020
- 3392
- 7
Много любови и два провалени брака. Твърдят, че Стефан Данаилов я „развел” с бащата на децата й – пройдоха с български корени. Житейските й драми не се побират в съдбите на всичките й героини, взети заедно. Най-страшната е, когато губи в катастрофа 20-годишната си дъщеря.
Дори подтиквана от капризите на сина си, не прави компромиси с мъжете.
Родена е на 5 юни 1941 година в градчето Скотники близо до полския град Лодз. Баща й е шлосер, майка й – шивачка. 15-годишна, изиграва първата си епизодична роля във филма „Галошите на щастието”, а славата я спохожда с ролята на Ева в скандалния полски филм „Анатомия на любовта”. Канили са я съветски, чехословашки и български кинорежисьори.
<p>Макар да има зад гърба си над 70 звездни роли в киното и театъра, в България Барбара Брилска се превръща в култова актриса с превъплъщението си в</p>
<p><strong>нежната, мълчалива и притеснителна учителка по литература</strong></p>
<p>Надя от комедията на Елдар Рязанов „Ирония на съдбата”. Особената правдоподобност на героинята й идва от неподправеното чувство на потресаващо изумление, което не слиза от лицето на полската актриса във всички сцени на тричасовия филм.</p>
<p><img src="/uploads/editor/Barbara_Brilska_-_nadia.jpg" alt="" /></p>
<p><em><strong>Като ленинградската учителка Надя в култовата лента "Ирония на съдбата"</strong></em></p>
<p>Точната, отговорна и педантична Барбара, която през нощта зубри текста, упражнява мимиките и жестовете, е абсолютно шокирана от непрекъснатите импровизации на своите руски партньори Андрей Мягков и Юрий Яковлев. Двамата изобщо не се придържат към сценария и постоянно я „хвърлят” в задънена улица с неочакваните си реплики...</p>
<p><img src="/uploads/editor/v_ironia_na_sadbata.jpg" alt="" /></p>
<p><em><strong>С Андрей Мягков в сцена от същия филм</strong></em></p>
<p>Преди няколко години по екраните в Русия се появи лентата</p>
<p><strong>„Ирония на съдбата – 2”, продължение на познатата история</strong></p>
<p>с объркването на квартири в Москва и Ленинград, и у нас. Действието се развива 30 години по-късно. Според сценария Надя Шевелева (Барбара Брилска) така и не се омъжва за Лукашин (Андрей Мягков): тя има друг съпруг, друго семейство. Учителката от Ленинград има син, а Женя от Москва – дъщеря. Много години след тяхната среща децата им се виждат на улица „Строителна”, където историята на новогодишното вълшебство се повтаря.<br />На снимачната площадка са събрани отново актьорите, които са се виждали последно преди 30 и кусур години, сред тях Андрей Мягков и Юрий Яковлев. Според Барбара Брилска старите актьори непрекъснато се шегували с младите, че</p>
<p><strong>няма смисъл да се напъват да играят много добре,</strong></p>
<p>защото зрителите така и така ще гледат филма заради познатите отпреди 30 години звезди.<br />В родната Полша наричат Барбара Брилска просто и без претенции – Б.Б., както Бриджит Бардо във Франция.</p>
<p><img src="/uploads/editor/brylska.jpg" alt="" /></p>
<p><em><strong><em><strong>И над 70 - с осанка на царица...</strong></em></strong></em></p>
<p>Но за разлика от своята френска адашка актьорската кариера на полската Б.Б. се развива доста по-мъчително. Не я очаква оглушителен световен успех още след първата й роля на големия екран, а настъпващата слава е придружена от достатъчно дълги отсъствия от киното. Затова пък и днес, на 72, е известна и търсена актриса –</p>
<p><strong>все още много красива и крехка жена, грижовна майка</strong></p>
<p>на отдавна пораснал син. Впрочем в личния си живот Барбара Брилска е претърпяла толкова драми, колкото не се събират в съдбите на всичките й киногероини, взети заедно. А от всеки епизод би се получила потресаваща трагедия...</p>
<p><img src="/uploads/editor/barbara_-_shou1.jpg" alt="" /></p>
<p><em><strong><em><strong>Освен за роли в киното, я канят като жури в популярни шоу програми</strong></em></strong></em></p>
<p>Като много звезди на седмото изкуство Барбара показва заложбите на истинска красавица още в детството си. Дългокраката грациозна девойка с гъсти коси и загадъчен поглед взима ума на мъжете още като гимназистка. Такава я вижда на една училищна екскурзия младият красавец от Варшава Ян Боровиц. Напорист и настойчив, младежът прави всичко, за</p>
<p><strong>да откъсне очарователната непозната от провинциалния Лодз</strong></p>
<p>Намеренията му са съвсем банални – да я вкара в леглото си. Но когато я опознава и разбира, че пред него стои невинно дете, съвсем официално започва да я ухажва. Историята завършва със сватба. Но се налага булката да принесе значителна жертва пред венчалния олтар. По онова време Баша е първокурсничка в театралния институт. Копнее да стане истинска актриса, учението й харесва, преподавателите й предричат успех. Консервативната рода на годеника й обаче не одобрява „лекомисления” професионален избор на бъдещата си снаха. А и младоженецът предпочита да красивата му съпруга да се ограничи в уютното амплоа на домакиня. Поставят й ултиматум и</p>
<p><strong>влюбената до уши годеница зарязва театралния институт</strong></p>
<p>Два месеца Барбара старателно се опитва да бъде образцова съпруга, но скоро й писва. Та тя дори не е навършила 20, а зад прозорците цъфти, пее и се смее прекрасната Варшава. Мъжете се обръщат след прелестната русокоска, докато на Ян му се налага да тъне в работа и не може да развлича зажаднялата за приключения своя съпруга. И ето, че Баша отново се връща в института. По изключение й позволяват да посещава занятията като слушателка и много скоро й предлагат и главни роли.</p>
<p> <img src="/uploads/editor/232128.jpg" alt="" /></p>
<p><em><strong><em><strong>Заради популярността на красивата Барбара, лепват на мъжа ѝ прякора "пан Брилски"</strong></em> </strong></em></p>
<p>В началото Ян дори поощрява „прищявката” на Баша, но скоро нейната нарастваща слава му става неприятна. В началото сам настоява в титрите на филмите жена му да фигурира с бащината си фамилия Брилска, но ироничният етикет „пан Брилски”, който му лепват, искрено наранява гордостта му. Така</p>
<p><strong>съпрузите постепенно започват да се отдалечават</strong></p>
<p>един от друг. Барбара води все по-наситен светски живот, пътува често в чужбина. Ян, търпеливо понасяйки самотата и изолацията си, плаща със своята скромна заплата скъпите тоалети на половинката си за фестивала в Кан и къде ли още не. С разбиране гледа на откровено любовните сцени във филмите на жена си и настоява тя да учи френски език.<br />Уви, безумната и прекрасна любов между Ян и Баша постепенно гасне, а както се оказва, освен нея те нямат нищо общо помежду си.<br />Запазвайки уважението и привързаността си към Ян, Баша</p>
<p><strong>не е в състояние да овладее горещите си младежки пориви</strong></p>
<p>В ранната си младост се е влюбвала в красиви киногерои, а сега, прекрачвайки в техния свят, няма как да не се увлече по реалните мъже, каквито всъщност са те. За първи път изневерява на мъжа си със своя партньор в нашумелия филм „Фараон” – Йежи Зелник. За двугодишните им отношения знае и самият Ян, но не се стига до крах на брака им. Докато няколко години по-късно Барбара се запознава с югославския актьор Слободан Дмитриевич – на снимките на лентата „Бели вълци”.<br />Горещата любов на красивия южняк, който й обещава неземно щастие, заразява и Барбара. Повярвала, че това е възможно, тя се развежда и отлита за провинциалното фамилно гнездо на богатото югославско семейство на Слободан. За нещастие става ясно, че представата за неземно щастие на бъдещия младоженец и роднините му е твърде архаична. За тях е съвършено</p>
<p><strong>недопустимо професията на снаха им да е „актриса”</strong></p>
<p>Както и въобще да води какъвто и да било светски живот... Барбара въпреки вътрешната си съпротива се съгласява на всичко. Но и това не е достатъчно. Близките на Дмитриевич са недоволни от перспективата наследникът им да се ожени за някаква си разведена актриса... Подлагат я на изтънчени унижения, като едновременно с това подтикват Слободан да се сближи с младичка и невинна италианка, описвайки му предимствата на женитбата с нея. Успяват. Колебанието се вселява в душата на младия мъж и дългоочакваната от Барбара сватба се отлага ли, отлага... Междувременно условията на брачния договор стават все по-жестоки и унизителни за булката. Скоро Баша</p>
<p><strong>разбира, че не й е съдено да стане пани Дмитриевич</strong></p>
<p>С разбито сърце се завръща във Варшава, за да потъне, тешейки се, в работа.<br />През 1970-а Барбара Брилска все пак се омъжва за втори път – и сега с голяма любов, следвайки тръпката на сърцето си. Врича се във вечна вярност на лекаря от български произход Людвиг Космал – човек с тежък характер, склонен към алкохолни запои и изневери. В семейния им живот завинаги се настаняват борбата за власт, раздорите и скандалите. Вторият съпруг на актрисата, за разлика от първия, обожава бурния живот: забежките му често са теми на скандални репортажи в светските хроники. Въпреки това именно той става баща на двете обожавани от Барбара деца – дъщеря й, кръстена на нея самата, и сина, носещ името на татко си.<br />Благодарение на тях знаменитата актриса, която толкова цени красотата, славата и популярността си сред мъжете, изведнъж открива у себе си дълбока бездна от майчинска нежност. Докато ролята на идеален баща изобщо не пасва на често пияния, буен и неверен Людвиг-старши. И макар Барбара да му е безкрайно благодарна за щастието да бъде майка, след 18 години брак се развежда с него. Мълвата и жълтата преса донасят, че поводът е не друг, а неустоимият чар на нашенския Ален Делон – Стефан Данаилов.</p>
<p><img src="/uploads/editor/Stefan-Danailov-i-Barbara-Brilska-11.jpg" alt="" /></p>
<p><em><strong><em><strong>Не я отминава и мълвата за връзка с нашия Стефан Данаилов</strong></em></strong></em></p>
<p>Едва преди няколко лета на бял свят излезе дълго прикриваната им връзка. В пространно интервю за руската преса неостаряващата омайница призна, че в края на 70-те години е изживяла бурна и романтична</p>
<p><strong>„лав стори” с най-красивия по онова време български актьор</strong></p>
<p>Че именно срещата със секссимвола на родното кино я кара да зареже неверния си съпруг и да се хвърли презглава в романтичната авантюра. Уви, скоро чувствата на Ламбо охладняват и той за пореден път се прибира при единствената си и несменяема съпруга Мария.<br />Бурните романи на пани Брилска продължават и след развода, но винаги – изгаряйки сърцето й. В края на краищата, у нея остава единствено любовта към сина и дъщеря й.<br />Баша-младша е тъмноока брюнетка, наследила фината красота на майка си. Става модел, започва успешна кариера в международния моден бизнес, опитва да се снима в киното. Людвиг-младши расте умен и сериозен.</p>
<p><img src="/uploads/editor/basha11.jpg" alt="" /></p>
<p><em><strong><em><strong>Дъщеря ѝ Баша-младша е прекрасна, но съдбата е жестока с нея</strong></em></strong></em></p>
<p>Но съдбата отново разбива мечтите на Барбара за стабилно и дълголетно щастие. Гръмотевицата я посича посича както винаги, неочаквано. Когато е на 20 години,</p>
<p><strong>Баша катастрофира заедно с приятеля си и умира на място</strong></p>
<p>Барбара е в несвяст. От този момент нататък съсредоточава целия си свят и енергия върху единствения си син. И тя като всички майки на всеки съвременен млад човек има много проблеми: Людвиг расте без баща, невинаги си пада по учението, а и подобно на повечето късни деца, не може да се похвали с рицарско здраве. А може би за Барбара така е по-добре – необходими са много, много грижи, за да забрави за последния, най-силен удар на съдбата.</p>
<p> * * *</p>
<p> <strong><span style="font-size: x-large;">Старостта е свинщина!</span></strong></p>
<p><strong><img src="/uploads/editor/brilska-osnovna1.jpg" alt="" /></strong></p>
<p><strong>- Изглеждате великолепно. Казват, че хората с лек характер дълго остават млади. Вярвате ли в това?</strong></p>
<p>- Характерът ми никак не е лек. Макар различните хора да говорят различни неща. Изключително взискателна съм – особено по отношение на себе си. От околните изисквам същото. А това не винаги и е хубаво и не винаги – възможно. Имам много малко приятели. Ако нещо не ми хареса, веднага казвам: „Ти беше дотук!”. Но човекът, който остава, е влюбен в мен. И му е много хубаво с мене. През цялото време търся идеала. Едва неотдавна ми хрумна, че идеалът не съществува. Че трябва да се търси компромисът.</p>
<p><strong>- С кои мъжки недостатъци сте готова да се примирите?</strong></p>
<p>- С мъжете не правя компромиси!</p>
<p><strong>- Какво предпочитате да хапвате?</strong></p>
<p>- Не мога да живея без месо. Обичам черен хайвер. Червения – също. Но не чак толкова... Узбекистанските дини...</p>
<p><strong>- Какви дрехи предпочитате?</strong></p>
<p>- Предпочитам без дрехи. Обожавам лятото на вилата, където съм съвсем сама. Няма значение дали съм по шорти, или се пека гола. Ненавиждам студа. А като цяло не обръщам особено внимание с какво съм облечена.</p>
<p><strong>- Разкажете за сина си...</strong></p>
<p>- Учи в три факултета. Сменяше ги на всяка половин година. Търсеше себе си. Накрая му казах: „Знаеш ли, повече няма да плащам. Намери си работа, работи. А ако поумнееш, ще намериш начин да учиш и да работиш едновременно”.</p>
<p><strong>- Кои от вашите черти е наследил Людвик?</strong></p>
<p>- Много е красив. Но за съжаление това не е най-важното.</p>
<p><strong>- А кое е главното?</strong></p>
<p>- Щастието. Достатъчно е парченце щастие, за да се случи чудо на всеки от нас. Разбира се, красотата също помага. А когато тя си отиде? О, това вече наистина е страшно. Некрасивата жена свиква с външния си вид и мисълта за това не я притеснява цял живот. Не забелязва всичко онова, което впечатлява красивите жени. Ужасно висока цена ще платиш, ако си красива. Старостта е свинщина!<br /><strong><em>(Из интервюта с актрисата)</em></strong></p>
